Финансов отчет на ЕЦБ за 2024 г.

20 февруари 2025 г.

• ЕЦБ отчита загуба в размер на 7,9 млрд. евро (спрямо загуба от 1,3 млрд. евро през 2023 г.)
• Загубите ще бъдат компенсирани от бъдещи печалби

Финансовият отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2024 г. показва загуба в размер на 7944 млн. евро, която е сравнима със загубата от 7886 млн. евро, отчетена през 2023 г. преди прехвърлянето на провизии за риск. През 2023 г. пълното освобождаване на провизиите за финансови рискове в размер на 6620 млн. евро намали загубата за същата година на 1266 млн. евро, докато през 2024 г. тези провизии не можеха да покрият загуби, тъй като салдото по тях беше нулево. Загубата за 2024 г., както тази за предходната година, ще остане в баланса на ЕЦБ, за да бъде компенсирана от бъдещи печалби. Вследствие на загубата няма да има разпределение на печалба между националните централни банки от еврозоната за 2024 г.

Загубите възникват след много години на значителни печалби и са резултат от предприетите от Евросистемата действия по паричната политика, необходими за изпълнението на първостепенната ѝ задача да поддържа ценова стабилност. Тази политика наложи ЕЦБ да разшири баланса си чрез закупуване на финансови активи, най-вече с фиксирани лихвени проценти и дълги матуритети. Това бе съпътствано от съответно увеличение на пасивите, по които ЕЦБ плаща лихва по променливи лихвени ставки. Ето защо увеличенията на основните лихвени проценти на ЕЦБ през 2022 г. и 2023 г., целящи възпиране на високата инфлация в еврозоната, доведоха до незабавно нарастване на разходите за лихви по тези пасиви, а приходите от лихви по активите на ЕЦБ, по-специално от ценни книжа, придобити по програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), не се увеличиха в същата степен.

Възможно е ЕЦБ все още да понесе загуби през следващите години. Ако това се случи, очаква се тези загуби да бъдат по-малки, отколкото през 2023 г. и 2024 г. Предвижда се след това ЕЦБ отново да реализира печалби. Във всеки случай тя може да функционира ефективно и да изпълнява първостепенния си мандат да поддържа ценова стабилност независимо от каквито и да е загуби. За финансовата ѝ солидност допринасят и нейният капитал и значителните ѝ сметки за преоценка, които заедно възлизаха на 59 млрд. евро в края на 2024 г. – с 13 млрд. евро повече, отколкото в края на 2023 г.

Доходът от лихви и разходите за лихви на ЕЦБ през 2024 г. бяха, както следва:

През 2024 г., както и през 2023 г., фактът, че разходите за лихви бяха по-високи от приходите от лихви, беше обусловен главно от значителните разходи за лихви по нетното задължение на ЕЦБ в TARGET. Тъй като това задължение беше олихвявано с лихвения процент по основните операции по рефинансиране (ООР), по-високият среден лихвен процент по ООР от 4,1% през 2024 г. (спрямо 3,8% през 2023 г.) доведе до нарастване на тези разходи. По-високият среден лихвен процент по ООР доведе и до нарастване на приходите от лихви по вземания, свързани с разпределянето на евробанкноти в обращение и на разходите за лихви, платими на НЦБ като олихвяване на техните вземания във връзка с прехвърлени на ЕЦБ валутни резерви. Увеличи се и доходът от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика, главно от държавни ценни книжа по PEPP. Доходът от лихви по валутните резерви беше по-висок и възникваше главно от ценни книжа, деноминирани в щатски долари.

Обезценките бяха в размер на 269 млн. евро (спрямо 38 млн. евро през 2023 г.) и се дължаха предимно на спад в пазарната стойност на редица ценни книжа, държани в портфейла в щатски долари, и на поевтиняването на японската йена, което доведе до намаляване на стойността на съответните валутни наличности.

Общият размер на разходите за персонала нарасна до 844 млн. евро (спрямо 676 млн. евро през 2023 г.), главно поради по-високите разходи, свързани с доходи след приключване на трудовите правоотношения, вследствие на на изменение на правилата за пенсионните програми на ЕЦБ през 2024 г. Показателят „Други административни разходи“ също нарасна – до 626 млн. евро (спрямо 596 млн. евро през 2023 г.), основно поради по-високите разходи за ИТ във връзка с цифровата трансформация, отразявайки същевременно и въздействието на инфлацията.

Приходите от надзорни такси (такси, които се начисляват на поднадзорните банки, за да се възстановят направените от ЕЦБ разходи в изпълнение на надзорните ѝ задачи) бяха в размер на 681 млн. евро (спрямо 654 млн. евро през 2023 г.).

Общият размер на баланса на ЕЦБ намаля с 33 млрд. евро до 641 млрд. евро (спрямо 673 млрд. евро през 2023 г.), основно в отражение на постепенното свиване на наличностите по APP поради изплащания.

Консолидиран баланс на Евросистемата

В края на 2024 г. размерът на баланса на Евросистемата, който обхваща активите и пасивите на НЦБ от еврозоната и на ЕЦБ спрямо трети страни, беше 6428 млрд. евро (спрямо 6887 млрд. евро през 2023 г.). Намалението спрямо 2023 г. се дължеше на спад в размера на ценните книжа, държани за целите на паричната политика, до 4283 млрд. евро (спрямо 4694 млрд. евро през 2023 г.), главно вследствие на изплащания. Наличностите по APP намаляха с 353 млрд. евро до 2673 млрд. евро, тъй като реинвестирането на активи с настъпващ падеж приключи през юли 2023 г., а наличностите по PEPP намаляха с 57 млрд. евро до 1609 млрд. евро, като активите с настъпващ падеж бяха само частично реинвестирани през втората половина на 2024 г. Освен това кредитните операции на Евросистемата намаляха до 34 млрд. евро (спрямо 410 млрд. евро през 2023 г.), най-вече в резултат от настъпването на падежа на третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III). Последвалият спад беше отчасти неутрализиран от увеличение на равностойността в евро на наличностите на Евросистемата от злато до 872 млрд. евро (спрямо 649 млрд. евро през 2023 г.) поради покачването на пазарната цена на златото в евро.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Уилям Лелифелт на тел.: +49 69 1344 7316.

Забележки

• В резултат на закръгляване представените суми може да не се равняват.
• Повече информация за услугите в TARGET можете да намерите на уебсайта на ЕЦБ.
• За повече информация за източниците на печалбите и загубите на ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната вижте обяснителната статия по темата.
• На 13 март 2024 г. Управителният съвет взе решение относно редица принципи, на които ще бъде подчинено провеждането на паричната политика за в бъдеще. Един от ключовите параметри е, че и занапред курсът на паричната политика ще се задава посредством лихвения процент по депозитното улеснение. В тази връзка Управителният съвет реши също, че от 1 януари 2025 г. лихвеният процент по депозитното улеснение ще служи като основа за олихвяването на i) салдата в TARGET, дължими от/на НЦБ от еврозоната; ii) вземанията, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата; и iii) задълженията, еквивалентни на прехвърлянето на валутни резерви.
• Повече подробности за политиките на ЕЦБ и Евросистемата за финансовото осчетоводяване и отчитане и за годишния отчет на ЕЦБ можете да намерите в Решение (ЕС) 2024/2938 на Европейската централна банка от 14 ноември 2024 година относно годишните отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ/2024/32) (ОВ L, 2024/2938, 11.12.2024 г.) и Насоки (ЕС) 2024/2941 на Европейската централна банка от 14 ноември 2024 година относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2024/31) (ОВ L, 2024/2941, 11.12.2024 г.) и на уебсайта на ЕЦБ.
• Консолидираният баланс на Евросистемата се основава на неокончателни данни. Окончателният консолидиран годишен баланс на Евросистемата ще бъде публикуван през месец юни.