ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 6 юни 2024 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Въз основа на актуализираната ни оценка за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика е целесъобразно да отслабим нейната рестриктивност след девет месеца, в които поддържахме непроменени лихвените проценти. От заседанието ни през септември 2023 г. насам инфлацията е спаднала с повече от 2,5 процентни пункта, а перспективата за нея се е подобрила осезаемо. Основната инфлация също е намаляла, потвърждавайки признаците за отслабване на ценовия натиск, а инфлационните очаквания бележат спад във всички времеви хоризонти. Паричната политика поддържаше рестриктивни условията за финансиране. Това потискаше търсенето и стабилизираше инфлационните очаквания, допринасяйки значително за връщането на инфлацията към по-ниско ниво.

Същевременно, независимо от напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови натиск остана висок поради засиления растеж на заплатите. Затова инфлацията вероятно ще се задържи над целевото равнище в голяма част от следващата година. В последните прогнози на експертите на Евросистемата и общата, и основната инфлация са ревизирани нагоре за 2024 г. и 2025 г. в сравнение с прогнозите от март. Сега експертите очакват общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,5% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. Що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, те предвиждат средно равнище от 2,8% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 2,0% през 2026 г. Очаква се икономическият растеж да се засили до 0,9% през 2024 г., 1,4% през 2025 г. и 1,6% през 2026 г.

Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Ще поддържаме основните лихвени проценти достатъчно рестриктивни колкото дълго е необходимо за постигането на тази цел. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Освен това днес Управителният съвет потвърди, че през втората половина на годината ще намалява наличностите на Евросистемата от ценни книжа по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) със средно 7,5 млрд. евро месечно. Параметрите на процеса на намаляване на наличностите по PEPP ще съответстват в общи линии на тези по програмата за закупуване на активи (APP).

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

След пет тримесечия на стагнация през първото тримесечие на 2024 г. икономиката на еврозоната отбеляза растеж от 0,3%. Секторът на услугите се разраства, а в промишленото производство се наблюдават признаци на стабилизиране на ниско равнище. Очакваме икономиката да продължи да се възстановява, като по-високите заплати и по-добрите условия за търговия способстват за повишаване на реалните доходи. По-високият износ би трябвало също да подпомогне растежа през идните тримесечия с нарастването на световното търсене на стоки и услуги. И накрая, с течение на времето паричната политика би трябвало да възпира в по-малка степен търсенето.

През първото тримесечие на годината заетостта нарасна с 0,3%, бяха създадени близо 500 000 нови работни места, а проучванията показват по-нататъшно увеличение в краткосрочен план. През април темпът на безработица спадна до 6,4% – най-ниското равнище от въвеждането на еврото насам. Фирмите все още обявяват много свободни работни места, макар да има леко намаление в броя им.

Националните фискални и структурни политики следва да бъдат насочени към това икономиката да стане по-продуктивна и конкурентоспособна, което би спомогнало за засилване на потенциалния растеж и намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. Ефективно, бързо и пълно прилагане на програмата „ЕС от ново поколение“, напредъкът към съюз на капиталовите пазари и доизграждане на банковия съюз, както и укрепването на единния пазар биха допринесли за стимулиране на иновациите и нарастване на инвестициите в зеления и цифровия преход. Пълното и незабавно прилагане на преработената рамка на ЕС за икономическо управление ще помогне на правителствата да намалят устойчиво бюджетните дефицити и съотношението на дълга.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат годишният темп на инфлация е нараснал до 2,6% през май спрямо 2,4% през април. Инфлацията на цените на храните е спаднала до 2,6%. Тази на енергоносителите се е увеличила до 0,3% след като в продължение на една година имаше отрицателни годишни стойности. Инфлацията на цените на стоките е продължила да намалява през май, достигайки 0,8%. За разлика от това инфлацията на цените на услугите е нараснала отчетливо до 4,1% спрямо 3,7% през април.

Повечето показатели за основната инфлация са отбелязали нов спад през април – последния месец, за който има данни, като това потвърждава картината на постепенно отслабване на ценовия натиск. Вътрешната инфлация обаче остава висока. Заплатите продължават да нарастват с повишен темп, наваксвайки миналия скок на инфлацията. Тъй като процесът на коригиране на заплатите е поетапен, а важна роля играят еднократните плащания, разходите за труд вероятно ще варират в краткосрочен план, както проличава от нарастването на договорените заплати през първото тримесечие. Същевременно перспективно ориентираните показатели сочат, че нарастването на заплатите ще се забави в хода на годината. Осезаемото покачване на разходите за труд отчасти се покрива от печалбите и това намалява инфлационния му ефект.

Очаква се до края на годината инфлацията да варира около сегашното си равнище, включително поради свързани с енергията базови ефекти. След това се предвижда тя да спада към целевото ниво през втората половина на следващата година благодарение на по-слаб растеж на разходите за труд, ефектите от рестриктивната ни парична политика и отслабващото въздействие на енергийната криза и на пандемията. Показателите за дългосрочните инфлационни очаквания остават в общи линии стабилни и повечето от тях са на равнище около 2%.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж са балансирани в краткосрочен план, но в средносрочен все така клонят в низходяща посока. По-слаба световна икономика или засилване на напрежението в търговията между големи икономики биха потиснали растежа в еврозоната. Основни източници на геополитически риск са неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток. В резултат на това е възможно предприятията и домакинствата да загубят увереност в бъдещето, а в световната търговия да настъпят смущения. Възможно е също растежът да бъде по-слаб, ако ефектът от паричната политика се окаже по-силен от очакваното. Той може да се окаже по-висок, ако инфлацията спадне по-бързо от прогнозираното, а повишаването на доверието и реалните доходи доведе до по-голямо от очакваното увеличение на разходите, или ако световната икономика отбележи по-силен растеж от предвиденото.

Възможно е инфлацията да достигне по-високи стойности от очакваното, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от предвиденото. Възходящи рискове за инфлацията произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разходи в краткосрочен план и да причини смущения в световната търговия. Освен това е възможно екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до поскъпване на храните. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат.

Финансови и парични условия

От заседанието ни през април насам пазарните лихвени проценти са се повишили. Разходите за финансиране са на постоянно рестриктивно равнище, тъй като предишните повишения на лихвените проценти са намерили отражение във финансовата система. Средните лихвени проценти по нови кредити за предприятията и по нови ипотеки останаха непроменени през април – съответно 5,2% и 3,8%.

Кредитната динамика остава вяла. Банковото кредитиране за предприятията отбеляза годишно нарастване от 0,3% през април, което е малко по-ниско в сравнение с предходния месец. Кредитите за домакинствата продължиха да нарастват с 0,2% на годишна база. Годишният прираст на широките пари, изразени с паричния агрегат М3, нарасна до 1,3% през април спрямо 0,9% през март.

В съответствие с нашата стратегия на паричната политика Управителният съвет подложи на задълбочена оценка връзките между паричната политика и финансовата стабилност. Банките в еврозоната остават устойчиви. По-добрата икономическа перспектива допринася за финансовата стабилност, но повишените геополитически рискове засилват несигурността. Неочаквано затягане на условията за финансиране в световен план би могло да предизвика корекция на цените на финансови и нефинансови активи и това да окаже отрицателно въздействие върху икономиката в по-широк план. Макропруденциалната политика остава първата защитна линия срещу натрупването на финансови уязвимости. Мерките, които се прилагат или скоро ще влязат в действие, допринасят за поддържане на устойчивостта на финансовата система.

Заключение

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Ще поддържаме основните лихвени проценти достатъчно рестриктивни колкото дълго е необходимо за постигането на тази цел. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.