Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 3 декември 2015 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ днес направихме задълбочена оценка на силата и продължителността на действие на факторите, които понастоящем забавят връщането на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план, и преразгледахме степента на нерестриктивност на паричната политика. В резултат на това Управителният съвет прие следните решения, насочени към постигането на целта за поддържане на ценова стабилност.

Първо, по отношение на основните лихвени проценти на ЕЦБ, решихме да понижим лихвения процент по депозитното улеснение с 10 базисни пункта до -0,30%. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвеният процент по пределното кредитно улеснение остават непроменени на сегашното си равнище, съответно 0,05% и 0,30%.

Второ, по отношение на нестандартните мерки на паричната политика, решихме да удължим програмата за закупуване на активи. Месечните покупки по тази програма в размер на 60 млрд. евро ще продължат до края на март 2017 г. или по-дълго, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта за достигане на темп на инфлация под, но близо до 2% в средносрочен план.

Трето, решихме да реинвестираме погашенията по главници на ценните книжа, закупени по програмата за закупуване на активи, при настъпването на падежа, толкова дълго, колкото е необходимо. Това ще допринесе както за благоприятни условия на ликвидност, така и за целесъобразна позиция на паричната политика. Техническите подробности ще бъдат оповестени своевременно.

Четвърто, по програмата за закупуване на активи на публичния сектор решихме да включим в списъка на активи, допустими за редовно закупуване от съответните национални централни банки, деноминирани в евро търгуеми дългови инструменти, емитирани от регионални и местни органи на управление в еврозоната.

Пето, решихме да продължим да провеждаме основните операции по рефинансиране и тримесечните операции по дългосрочно рефинансиране като тръжни процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение толкова дълго, колкото е необходимо, и най-малко до края на последния период на поддържане на резервите за 2017 г.

Днешните решения бяха взети с оглед на това да се осигури връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%, и по този начин да се стабилизират средносрочните инфлационни очаквания. Последните експертни прогнози отчитат благоприятната динамика на финансовия пазар след последното ни заседание по паричната политика. Въпреки това те сочат продължаващи низходящи рискове за перспективата за инфлацията и малко по-слаба от очакваната преди инфлационна динамика. Това се наблюдава след низходящи ревизии на предишните прогнози. Продължителното задържане на темпа на инфлация на ниско равнище отразява факта, че значителното неизползване на икономическия капацитет потиска вътрешния ценови натиск, както и неблагоприятни фактори от външната среда.

Нашите нови мерки ще осигурят нерестриктивни финансови условия и ще засилят допълнително същественото благоприятстващо влияние на мерките, предприети от юни 2014 г. насам, които оказаха значително положително въздействие върху условията за финансиране, кредитирането и реалната икономика. Днешните решения също така укрепват тенденцията на икономическо възстановяване в еврозоната и засилват нейната устойчивост срещу наблюдаваните неотдавна глобални икономически сътресения. Управителният съвет ще наблюдава внимателно развитието на перспективите за ценовата стабилност и, ако е целесъобразно, има волята и способността да предприеме действия, като използва всички налични инструменти в рамките на своя мандат, за да поддържа подходяща степен на нерестриктивност на паричната политика. По-специално Управителният съвет припомня, че програмата за закупуване на активи осигурява достатъчно гъвкавост за коригиране на размера, състава и продължителността ѝ.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През третото тримесечие на 2015 г. реалният БВП в еврозоната отбеляза нарастване с 0,3% на тримесечна база, след увеличение от 0,4% през предходното тримесечие, най-вероятно в резултат от продължаващия положителен принос на потреблението наред с по-слабо изразена динамика на инвестициите и износа. Последните показатели от конюнктурни анкети сочат продължаващ растеж на реалния БВП през последното тримесечие на годината. В перспектива очакваме икономическото възстановяване да продължи. Вътрешното търсене би следвало да бъде допълнително подпомогнато от нашите мерки по паричната политика и благоприятното им въздействие върху финансовите условия, както и от вече отбелязания напредък във фискалната консолидация и структурните реформи. Освен това ниските цени на петрола би трябвало да осигурят подкрепа за реалния разполагаем доход на домакинствата и рентабилността на предприятията, а следователно – и за частното потребление и инвестициите. Също така разходите на сектор „Държавно управление“ вероятно ще се увеличат в някои части на еврозоната в отражение на мерките за подпомагане на бежанците. Икономическото възстановяване в еврозоната обаче продължава да бъде забавяно от отслабените перспективи за растеж в страните от възникващи пазари, от сдържаната световна търговия и от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи.

Тази перспектива е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от декември 2015 г., които предвиждат годишно нарастване на реалния БВП с 1,5% през 2015 г., 1,7% през 2016 г. и 1,9% през 2017 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2015 г. прогнозите за прираста на реалния БВП са като цяло непроменени.

Рисковете за перспективите за растеж на еврозоната са свързани по-специално със засилената несигурност по отношение на динамиката на глобалната икономика, както и с по-широкообхватните геополитически рискове. Всички те могат потенциално да потиснат глобалния растеж и външното търсене на експортни стоки и услуги от еврозоната, както и да отслабят доверието в по-общ план.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през ноември 2015 г. е 0,1%, без изменение спрямо октомври, но на по-ниско равнище от очакваното. Това се дължи на малко по-слабото поскъпване на услугите и промишлените стоки, компенсирано главно от по-слабо негативно въздействие на енергийните цени. Въз основа на наличната информация и настоящите цени на петролните фючърси годишната ХИПЦ инфлация се очаква да се повиши в края на годината, главно вследствие на базови ефекти, свързани с поевтиняването на петрола в края на 2014 г. През 2016 г. и 2017 г. се предвижда темпът на инфлация да продължи да нараства, подпомаган от досегашните ни мерки по паричната политика, допълнени с оповестените днес, от очакваното икономическо възстановяване и от отражението на предходни понижения на обменния курс на еврото. Управителният съвет ще наблюдава внимателно развитието на темпа на инфлация през предстоящия период.

Тази цялостна картина намира отражение и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от декември 2015 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 0,1% през 2015 г., 1,0% през 2016 г. и 1,6% през 2017 г. В съпоставка с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2015 г. перспективата за ХИПЦ инфлацията е коригирана леко надолу.

Що се отнася до паричния анализ, последните данни потвърждават стабилен прираст на широките пари (M3), като годишният темп на растеж на този агрегат нараства от 4,9% през септември до 5,3% през октомври 2015 г. Годишният прираст на М3 продължава да бъде поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 11,8% през октомври спрямо 11,7% през септември.

Динамиката на кредитите продължава да следва тенденция на постепенно възстановяване, наблюдаван от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) нараства до 0,6% през октомври спрямо 0,1% през септември. Въпреки това подобрение динамиката на кредитите за предприятията продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши до 1,2% през октомври спрямо 1,1% през септември. Като цяло, мерките на паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, несъмнено са подобрили условията за кредитиране както за фирмите, така и за домакинствата, а също и кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от по-нататъшно парично стимулиране, за да се осигури връщане на темпа на инфлация към равнище под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от нашите мерки по паричната политика, е необходим решителен принос от други области на политиките. Като се имат предвид все така високата структурна безработица и ниският потенциален растеж на производството в еврозоната, протичащото циклично възстановяване трябва да бъде подкрепено от ефективни структурни политики. По-специално мерки за подобряване на бизнес средата, включително предоставяне на подходяща публична инфраструктура, са от съществено значение за нарастване на производствените инвестиции, насърчаване на създаването на работни места и повишаване на производителността. Бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи в условия на нерестриктивна парична политика не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще повиши очакванията за трайно по-високи доходи и ще засили благоприятния ефект от реформите. По този начин еврозоната ще стане по-устойчива на сътресения в световната икономика. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Цялостното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за доверието във фискалната ни рамка. Същевременно всички държави следва да се стремят към комплекс от фискални политики, които благоприятстват в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.