Годината в кратък обзор

През 2020 г. икономиката на еврозоната беше засегната от извънредно и тежко сътресение, причинено от пандемията от коронавирус (COVID-19). През първата половина на годината икономическата активност се сви рязко в резултат от ограничителните мерки и засиленото нежелание за поемане на риск. Решителните и координирани мерки по паричната и фискалната политика в съчетание с положителните новини за ваксините спомогнаха за стабилизирането на икономиката през втората половина на годината. БВП на еврозоната като цяло спадна с 6,6% през 2020 г. Годишната обща инфлация отбеляза спад до 0,3% спрямо 1,2% през 2019 г., който до голяма степен се дължи на намаляващите цени на енергоносителите, макар че въздействие оказаха и фактори, свързани с пандемията. Например секторите, които пострадаха най-тежко от кризата, като транспортният и хотелиерският, допринесоха за спада на инфлацията през втората половина на годината.

ЕЦБ значително смекчи позицията си по паричната политика, за да противодейства на негативното въздействие на пандемията върху икономиката на еврозоната посредством широк спектър от мерки, които бяха рекалибрирани през годината. Тези мерки включваха: въвеждане на нова временна програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, облекчаване на критериите за допустимост и за обезпечения и предлагане на нови операции по дългосрочно рефинансиране. Свързаните с паричната политика мерки бяха основен стабилизиращ фактор за пазарите. Те помогнаха и да се противодейства на сериозните рискове, свързани с пандемията, за трансмисионния механизъм на паричната политика, за перспективите за икономиката на еврозоната и в крайна сметка за целта на ЕЦБ за поддържане на ценова стабилност. Наред с това макропруденциалната политика беше съсредоточена върху поддържане на притока от кредити към икономиката, а банковият надзор в ЕЦБ въведе микропруденциални мерки за смекчаване на ефекта от кризата и подпомагане на устойчивостта на европейския банков сектор.

През януари Управителният съвет даде началото на преглед на стратегията на паричната политика на ЕЦБ, за да осигури нейната целесъобразност и занапред. Целта е задълбочено да се анализират последиците от големите промени, настъпили от предходния преглед през 2003 г. насам. Сред тях са продължаващият спад на инфлацията и равновесните лихвени проценти, както и въздействието на глобализацията, цифровизацията и изменението на климата. При прегледа ще се вземе предвид дали и как ЕЦБ следва да коригира стратегията на паричната си политика в отговор на тези промени. Очаква се той да приключи през втората половина на 2021 г.

ЕЦБ разглежда всички възможности в рамките на мандата си за принос към ограничаването на потенциално значимите икономически и социални последици от изменението на климата. Това включва внимателен анализ на всички свързани области на политиката, устойчиво и отговорно инвестиране на пенсионния фонд на ЕЦБ и портфейлите от собствени средства и акцент върху въглеродния отпечатък на самата ЕЦБ. Неотдавна Европейската централна банка създаде център за климатичните изменения, който да изготви и управлява програмата ѝ по климатичните въпроси.

Евросистемата разработи задълбочена стратегия за плащанията на дребно, за да използва потенциала за иновации чрез цифровизация, като се съсредоточава върху осъществяването на незабавни плащания, създаването на общоевропейска система за плащания и проучването на възможността за емитиране на цифрово евро. През октомври 2020 г. започна публична консултация относно цифровото евро, за да се гарантира, че всяка нова форма на пари и плащания, която Евросистемата би могла да предостави, ще запази доверието на обществеността.

През 2020 г. ЕЦБ усъвършенства комуникацията си, за да отговори на предизвикателствата на пандемията и да вникне по-задълбочено в икономическите тревоги и приоритети на европейските граждани. Освен това бе създаден и Блог на ЕЦБ. През 2020 г. бяха публикувани 19 материала, като много от тях се отнасяха за мерките на ЕЦБ срещу кризата. Първото събитие „ЕЦБ Ви слуша“ се проведе през октомври 2020 г., а в портала бяха получени близо 4000 коментара относно стратегията на паричната политика.

2020 г. беше година на интензивни и спешни действия, които се извършваха в тясно сътрудничество с европейските институции, но също и с други централни банки от целия свят, за да се противодейства на огромното сътресение за световната икономика, причинено от външни фактори. ЕЦБ даде своя принос.

Франкфурт на Майн, април 2021 г.

Кристин Лагард

Председател

Годината в числа

1 Икономиката беше засегната от невиждано силен пандемичен шок

През 2020 г. световната икономика изпадна в дълбока рецесия на фона на безпрецедентни предизвикателства. Шокът, предизвикан от COVID-19 обаче, беше с по-ясно изразен екзогенен характер в сравнение с факторите, довели до предишните кризи през 2008 г. и в периода 2011–2012 г. При предишните кризи централно място заемаха проблемите, свързани с финансовия сектор, докато за рецесията през 2020 г. причините се кореняха извън икономиката. Разпространението на COVID-19 се отрази много силно върху икономическата активност първоначално в Китай, а по-късно и в целия свят. Международната търговия рязко се сви, функционирането на световните вериги за създаване на стойност беше сериозно нарушено, а несигурността на световните финансови пазари внезапно се повиши.

Пандемията засегна твърде неблагоприятно и икономиката на еврозоната. Нейното отражение се наблюдава например при потреблението, което през първата половина на годината рязко се сви като последица от мащабните ограничителни мерки и засилилото се нежелание за поемане на риск. Активността, по-специално в сектора на услугите, също отслабна значително поради липсата на търсене и ограниченията, наложени върху дейността. В резултат през второто тримесечие на годината БВП в реално изражение спадна с извънредно бързи темпове. Същевременно експертите, формиращи паричната и фискалната политика, действаха бързо и решително, за да се справят със срива в търсенето и с високите нива на несигурност, осигурявайки наред с това благоприятни и устойчиви условия за финансиране и непрекъснат достъп до ликвидност. От началото на кризата, свързана с COVID-19, очакванията за дълбочината и продължителността на рецесията бяха силно повлияни от перспективите за намиране на медицински решения, по-специално ваксина. Наред с решителните и координирани действия положителните новини за напредък в разработването на ваксини в края на есента доведоха до постепенно възстановяване на доверието. Въпреки колебанията в динамиката на растежа през втората половина на годината, когато се появи нова вълна на заразата, очакванията за растеж се засилиха и стабилизираха. Динамиката на цените също беше силно засегната от пандемията. В резултат на колебливото търсене, по-ниските цени на петрола и по-слабата активност, през годината ХИПЦ инфлацията се забави и от август нататък беше с отрицателни стойности. Други фактори, като временното намаляване на ставката на ДДС в Германия през втората половина на годината, също тласнаха инфлацията надолу. Същевременно очакванията за стабилно възстановяване през 2021 г. и за липсата на временни фактори, като намаляване на ставката по ДДС в Германия, подпомогнаха перспективата за ускоряване на инфлацията. Решителните действия по паричната политика запазиха благоприятни условията за кредитиране и финансиране и до голяма степен компенсираха ефекта от ожесточаването на кредитните стандарти на банките, произтичащо от влошаването на рисковата среда. Въпреки че предизвиканите от пандемичния шок сътресения на пазара доведоха през март до рязко затягане на финансовите условия, бързите действия по паричната политика допринесоха за общото намаляване на доходността на държавните облигации в еврозоната през 2020 г. и за постепенното възстановяване на цените на акциите в еврозоната през втората половина на годината от техния минимум за времето на пандемията. Периодът на засилена несигурност също доведе до ускоряване на растежа на парите и кредита, отразявайки ясните предпочитания на фирмите и домакинствата към натрупване на ликвидност.

1.1 Пандемията предизвика дълбок икономически спад

Развитието на пандемията от COVID‑19 и политическата подкрепа за смекчаване на икономическите последици от нея наред със съпътстващите мерки за ограничаване на разпространението на вируса бяха определящи за тенденцията към растеж в световен мащаб. Глобалната икономика беше подложена на силен външен шок и като цяло правителствата реагираха със силна политическа подкрепа с цел ограничаване на последиците от пандемията върху икономиката. След като през второто тримесечие на 2020 г. световната икономика достигна най-ниското си равнище вследствие на мерките за ограничаване на разпространението на вируса, през третото тримесечие тя започна да се възстановява в резултат от смекчаването им и от новините за появата на ефикасни ваксини. Но втората вълна на пандемията и връщането на строгите ограничителни мерки в някои развити икономики забавиха значително растежа през последното тримесечие на годината (виж графика 1). В големите икономики с нововъзникващи пазари растежът на тримесечна база беше отрицателен през първата половина на 2020 г., но се възстанови съществено през втората.

Рязкото съкращаване на световната икономика се дължи главно на значителния спад на дейността в сектора на услугите, който беше силно засегнат от мерките за ограничаване на пандемията, и на свиването на търговията и инвестициите. Растежът на производството в преработващата промишленост се възстанови по-бързо от този в сектора на услугите, подпомогнат от правителствените програми за стимулиране, от по-голямото търсене на електроника, компютри и медицински стоки и от по-бързото прекратяване на мерките за ограничаване на пандемията в сравнение със сектора на услугите, чиято дейност предполага повече преки контакти между хората.

Смущенията и несигурността, свързани с COVID-19, рязко се засилиха и останаха значителни, което доведе до отслабване на световната икономика. Пандемията предизвика сътресения и в международната търговия и в световните вериги на доставките. През втората половина на 2020 г. тези смущения намаляха слабо, тъй като ограничителните мерки бяха само частично отменени. Въпреки подписването на първата фаза от търговското споразумение между САЩ и Китай напрежението в търговските взаимоотношения между двете страни остана значително, за което свидетелстват редица различни показатели. В условията на засилено напрежение в търговията нарушеното от пандемията търсене и въведените по-рано мита доведоха до рязък спад на стокообмена, а засилената несигурност и влошаването на икономическите нагласи сдържаха инвестициите (виж графика 2).

Глобалната инфлация през 2020 г. се забави, отразявайки слабото глобално търсене вследствие на пандемията (виж графика 3) и резкия спад в цените на много борсови стоки. В страните от ОИСР общата годишна инфлация при потребителските цени се понижи до 1,2% през декември 2020 г. от около 2% през втората половина на 2019 г. поради намаляващите цени на енергията и забавянето на инфлацията при храните. Базисната инфлация, без храните и енергията, намаля по-слабо от общата инфлация до около 1,6% в края на 2020 г.

Цените на петрола рязко намаляха през първата половина на годината вследствие на значителния спад на световното търсене и по-специално поради съкратеното му потребление след въведените ограничения за пътуване и работата от вкъщи. Цената на международния еталон за суров петрол тип „Брент“ през 2020 г. се колебаеше в широки граници – от 20 щ.д. (най-ниското ниво от две десетилетия) до 70 щ.д. за барел. За кратко през април цената на американския еталон за суров петрол West Texas Intermediate спадна под нулата.

През 2020 г. еврото поскъпна с около 7% в ефективно номинално изражение. При двустранните курсове това се дължеше на поскъпването му главно спрямо щатския долар. Обменният курс на еврото спрямо британската лира също се повиши, но през 2020 г. се наблюдаваха значителни колебания главно поради свързани с Брекзит промени в очакванията.

В края на 2020 г. в контекста на положителното развитие в областта на ваксините срещу COVID-19 прогнозата за глобалния растеж предвиждаше значително възстановяване през 2021 г. Прогнозата обаче съдържаше голяма доза несигурност и в крайна сметка съществуваше риск да надцени световната икономическата активност, тъй като увеличаващият се брой новозаразени и въвеждането на допълнителни ограничителни мерки в големите икономики повлияха върху темпа на възстановяване.^[1]

1.2 Икономиката на еврозоната следваше плътно динамиката на световната икономика^[2]

След забавянето на икономическата активност през 2019 г. БВП на еврозоната в реално изражение се сви с 6,6% през 2020 г. (виж графика 4). Резкият спад на икономическата активност и неравномерната ѝ динамика през 2020 г. бяха последици от пандемичния шок, предизвикан от вируса COVID-19, и от предприетите карантинни мерки за ограничаване на разпространението му. Първата вълна на пандемията засегна с безпрецедентна скорост и сила държавите от еврозоната главно през март и април и в повечето от тях беше съпроводена със строги ограничителни мерки за цялата икономика. В резултат на тези мерки икономическата активност в еврозоната се сви с общо 15,3% през първата половина на 2020 г. Ограничаването на пандемията и отмяната през май 2020 г. на ограничителните мерки в повечето страни доведоха до бързо възстановяване на икономическата активност през третото тримесечие. През есента обаче активността започна отново да се забавя и повторният скок в броя на заразените доведе до въвеждането през последното тримесечие на новa поредица от карантинни мерки, които вече бяха по-целенасочени от използваните по време на първата вълна. Въпреки че пандемията представляваше преди всичко всеобщ шок, засягащ всички икономики, отражението ѝ върху държавите от еврозоната беше донякъде разнородно, което се дължеше главно на различната степен на уязвимост на най-засегнатите от мерките за социална дистанция сектори, както и на различията в мащаба на самата здравна криза и в степента и характера на прилаганите мерки за стимулиране. Към края на 2020 г. икономическата активност в еврозоната беше с 4,9% под равнището си от преди пандемията и се характеризираше със значителна хетерогенност по страни, като в Испания тя беше с 9,1% под предпандемичното си ниво, а в Нидерландия – с 3,0%.

В сравнение с последните продължителни периоди на рецесия, като глобалната финансова криза през 2008–2009 г. или кризата на държавните дългове в еврозоната през 2011–2012 г., рецесията, съпътстваща пандемията, беше по-изострена в началните си фази. Същевременно ясни признаци и очаквания за възстановяване се появиха много по-рано, отколкото при други кризи. Това се дължеше главно на екзогенния характер на предизвикания от COVID-19 шок, на ролята на навременните и решителни мерки на паричната и фискалната политика и на напредъка в разработването на ваксини, както и на много по-ограничената обратна връзка с финансовия сектор в сравнение с предишни кризи, като секторът беше подпомогнат и от целенасочените мерки на централната банка.

Частното потребление в еврозоната намаля с 8,0% през 2020 г., като спадът е особено сериозен през първата половина на 2020 г. главно поради карантинните мерки. Тъй като загубата на реален разполагаем доход в резултат на мерките за карантиниране беше ограничена чрез значителни публични трансфери, спадът в потреблението се дължеше и на рязкото нарастване на нормата на спестяване. Понеже през третото тримесечие на 2020 г. карантинните мерки бяха съществено смекчени, при частното потребление се наблюдаваше бързо възстановяване, което обаче беше прекъснато през последното тримесечие на годината по време на втората вълна на пандемията. До края на 2020 г. частното потребление остана под нивата си от преди пандемията на фона на удара върху трудовия пазар и високата степен на несигурност.

Бизнес инвестициите също се сринаха през първата половина на 2020 г. В резултат на въведените карантинни мерки и последвалия силен спад на приходите фирмите отложиха инвестиционните си решения. Нещо повече, нарушеното глобално и вътрешно търсене продължи да действа като спирачка за инвестициите. През втората половина на годината прогнозата за бизнес инвестициите се характеризираше със засилване на несигурността в условията на втора вълна на пандемията и на очакванията за продължителна слаба динамика поради неблагоприятна външна среда, по-слабо крайно търсене и влошаване на корпоративните баланси.

Нетният принос на външния сектор за производството в еврозоната също беше отрицателен през 2020 г. Въведените в Китай карантинни мерки за овладяване на COVID-19 се отразиха негативно върху търговията на еврозоната в началото на годината, а мерките за ограничаване на разпространението му в Европа доведоха до спад както на вноса, така и на износа през второто тримесечие, като износът беше най-силно засегнат поради временното преустановяване на работа. През летните месеци смекчаването на ограниченията създаде условия за възстановяване на търговските потоци, като в най-силно засегнатите сектори на пътуванията, туризма и хотелиерството то изоставаше. Новата вълна на пандемията доведе до по-бавно възстановяване на търговията в еврозоната, което не беше цялостно в края на годината.

Влиянието на COVID-19 върху растежа на производството също беше неравномерно по сектори, като услугите допринесоха в най-голяма степен за спада на брутната добавена стойност в реално изражение, отразявайки особено силното влияние върху сектора на мерките за социална дистанция, както и отрасловата структура на икономиката на еврозоната (виж графика 5).

Условията на пазарите на труда в еврозоната се влошиха, макар че политиките на правителствата спомогнаха за притъпяване на ефекта върху безработицата

Въпреки че растежът на заетостта също беше сериозно засегнат от пандемията, насочените към пазара на труда мерки повлияха върху конюнктурата на пазара на труда в еврозоната през 2020 г. (виж графика 6). В сравнение с мащабния и бърз спад на икономическата активност с около 15% през първата половина на 2020 г., съкращаването на заетостта беше по-слабо, но все пак твърде значително. За същия период общият брой на заетите намаля с около 5 милиона души, което върна заетостта до равнището ѝ преди 2018 г. Правителствените мерки за подкрепа в държавите от еврозоната помогнаха да се ограничи съкращаването на работни места (виж каре 1 относно дискусия, свързана със схемите за запазване на работните места). В сравнение с предишни икономически и финансови кризи правителствата от еврозоната увеличиха броя на работниците, обхванати от схеми за запазване на работните места, което значително ограничи масовите уволнения и спомогна за запазването на квалифицираните постоянни работници. Независимо от това коефициентът на икономическа активност намаля значително по време на пандемичната криза и около 3 милиона души отпаднаха от работната сила през първата половина на 2020 г. Продължаващото приспособяване на пазара на труда се отразява в различна степен на работниците поради влиянието на сегашната криза върху сектора на услугите и върху фирмите, засегнати в най-голяма степен от мерките за социална дистанция и ограниченията за придвижване. По-конкретно, работната сила е намаляла с почти 7% при хората с ниска и с 5,4% при тези със средна квалификация, докато при висококвалифицираните на практика се е увеличила с 3,3%.

Заетостта през 2020 г. се сви с 1,9%, докато коефициентът на безработица се повиши до 8,4%. Темпът на нарастване на безработицата беше, отколкото при предишни рецесии, като тези от 2008–2009 г. и 2011–2012 г., което се дължеше и на навременната и решителна реакция на правителствата от еврозоната. В същото време растежът на почасовата производителност на труда през 2020 г. беше средно около 1% и беше неутрализиран от значителното съкращаване на отработените часове поради използването на схеми за запазване на работните места.

1.3 Фискални мерки в отговор на кризата

Публичните финанси през 2020 г. бяха силно засегнати от пандемията от COVID-19, която изправи правителствата пред безпрецедентни предизвикателства, но предизвика и сериозни политически действия. Фискалната позиция беше чувствително засегната от двете страни на държавните бюджети чрез увеличаването на разходите, необходими за справяне с кризата, и чрез по-малкото бюджетни приходи, отразяващи както тежката рецесия, така и разходите за мерки, насочени към фирмите и домакинствата. В резултат според макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2020 г. съотношението на дефицита на сектор „държавно управление“ в еврозоната се е повишило от 0,6% през 2019 г. до 8,0% от БВП през 2020 г. (виж графика 7). Отразявайки мащабната икономическа помощ от страна на правителствата, фискалната позиция^[6] от умерено експанзионистична през 2019 г. стана силно стимулираща през 2020 г., в размер на 4,8% от БВП, макар да трябва да се отбележи, че размерът на фискалните мерки, а следователно и фискалните позиции по страни се различават съществено. Като цяло обаче бързината и обхватът на предоставената от правителствата в еврозоната помощ показаха увеличен капацитет за реакция, и то координирана, по време на криза. Тя беше улеснена и от активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж.

Според оценки на Европейската комисия^[7] предприетите фискални мерки в отговор на пандемията през 2020 г. възлязоха на 4,2% от БВП на еврозоната като цяло. Голяма част от тези допълнителните разходи бяха свързани или с преки държавни разходи за справяне с кризата в общественото здравеопазване, или с мерките в помощ на домакинствата и фирмите (виж графика 8). Главната цел на тези мерки за подкрепа беше запазване на заетостта и производствения капацитет, така че икономиката да е в добра позиция за бързо възстановяване след затихването на пандемията. В съответствие с тази цел основната част от средствата в подкрепа на домакинствата беше предоставена чрез прилагане на схеми за намалено работно време или за излизане в принудителен неплатен отпуск, целящи избягването на масова безработица, и само по-малка част от тях беше под формата на преки бюджетни трансфери за домакинствата.^[8] Към края на първата вълна на пандемията бяха въведени някои по-ограничени мерки за стимулиране на икономическото възстановяване, като намаляване на косвените данъци или увеличаване на проектите за публични инвестиции. Като се има предвид обаче, че пандемията далеч не беше преодоляна през 2020 г., с разпространението на втора вълна през есента е по-вероятно тези мерки да продължат да играят съществена роля и занапред.

Наред с фискалната помощ за своите икономики държавите от еврозоната предоставиха значителни по размер гаранции по заеми за укрепване на ликвидната позиция на фирмите, по-специално на малките и средните предприятия, за които достъпът до външно финансиране често е затруднен. Подобна ликвидна помощ имаше особено важно значение при комбинирането на мерките в ранната фаза на кризата преди прилагането на други програми за подкрепа. Общо гаранциите възлязоха на около 17% от БВП на еврозоната като цяло.^[9] Гаранциите по заемите представляват условни задължения на правителствата и поради това размерът на използваните гаранции ще представлява допълнителен публичен разход. Нещо повече, много правителства осигуриха и отлагане на плащания по данъци, а също отпуснаха заеми и извършиха капиталови инжекции на фирми. Подобни вливания на средства и осигуряването на други видове ликвидна помощ като правило не се установяват в бюджетното салдо, но отчасти се отразяват в държавния дълг.

Кризата доведе и до значително повишаване на равнището на държавните дългове в еврозоната. Това беше отразено в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2020 г., които показват, че оценката на съвкупното съотношение „дълг/БВП“ е за нарастване до 98,4% от БВП през 2020 г., което представлява увеличение с 14,5 процентни пункта спрямо 2019 г. Държавите поеха допълнително значителни условни задължения под формата на гаранции по заеми. Въпреки че ще е необходимо време за съществено намаляване на равнищата на дълга, няма признаци поносимостта на публичния дълг в еврозоната да бъде подлагана на съмнение. Тази оценка се основава на по-добрите очаквания за възстановяване през 2021 г., особено след положителните тенденции в разработването на няколко ваксини срещу COVID-19 и, което е още по-важно, в условията за финансиране, които в обозримо бъдеще трябва да продължат да бъдат благоприятни. Нещо повече, предприетите на равнище ЕС координирани фискални действия следва да осигурят стабилизиращ ефект (за скорошен пример виж каре 4). Все още остава важно след възстановяването на икономическата активност държавите членки да възвърнат стабилните си фискални позиции.

1.4 Инфлацията се понижи значително поради намаляването на цените на петрола и икономическия спад^[10]

Средното равнище на общата инфлация за 2020 г. бе 0,3%, т.е. бележи спад спрямо 1,2% през 2019 г. По отношение на компонентите на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) този спад отразява главно по-малкия принос на инфлацията при енергията, а през втората половина на годината – и на ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните (виж графика 9). Що се отнася до обуславящите го фактори, дезинфлационният процес протече на фона на рязък спад на икономическата активност, който значително отслаби потребителското търсене и породи сериозен риск от надценяване (т.нар. ляво отклонен риск) на икономическите прогнози. Дезинфлационният натиск отразяваше и някои фактори, специфични за икономическите последици и реакциите на пандемията от COVID-19. Например допълнителното понижение на инфлацията през втората половина на годината се дължеше отчасти на по-ниските цени на услугите, свързани с пътувания (особено транспорт и хотели), които бяха най-силно засегнати от кризата, и на ефекта от временното намаление на ставката на ДДС в Германия.

Голям принос за понижението на средната обща инфлация през 2020 г. спрямо 2019 г. имаше динамиката на инфлацията при енергията, отразяваща спада в цените на петрола в началото на пандемията. За разлика от нея приносът на общата инфлация при храните за общата ХИПЦ инфлация леко се повиши до 0,4 процентни пункта през 2020 г. спрямо нивото от 2019 г., отразявайки главно факта, че инфлацията при отделни непреработени храни временно значително се повиши в условията на пандемия (със 7,6% скок през април 2020 г.).^[11]

През 2020 г. измерителите на базисната инфлация се понижиха. След 1,0% през 2019 г. средната ХИПЦ инфлация, без енергията и храните, беше 0,7% – рекорден минимум, отчетен през последните четири месеца на 2020 г. Слабата динамика на инфлацията както при неенергийните промишлени стоки, така и при услугите допринесе за ниската ХИПЦ инфлация, без енергията и храните. Инфлацията при неенергийните промишлени стоки достигна през август 2020 г. отрицателни стойности, както и рекордно ниско равнище през декември, а инфлацията при услугите отчете рекордно за всички времена дъно от 0,4% през октомври 2020 г., макар и слабо да се повиши след това. Динамиката на тези два компонента беше повлияна, макар и в различна степен, от общ набор от фактори. Поскъпването на еврото през втората половина на годината засегна инфлацията при неенергийните промишлени стоки в малко по-голяма степен, отколкото инфлацията при услугите. Същото важи и за промените в косвените данъци, тъй като някои компоненти на услугите, например наемите, са освободени от ДДС. Мерките за ограничаване на пандемията и карантинирането оказаха по-голямо влияние върху равнището на инфлация при услугите, което беше особено видимо в спада ѝ при позиции, свързани с пътувания и развлекателни дейности. В по-общ план инфлацията при неенергийните промишлени стоки и услугите зависеше най-много от срива на търсенето, който пандемията отключи посредством по-голямата несигурност и избягването на риск, ограничителните мерки и загубата на доходи и работни места. Това имаше по-голямо влияние от някои повишаващи я ефекти вследствие на смущения при предлагането в отделни сектори. Освен това пандемията затрудни събирането на данни за цените за ХИПЦ. В резултат от това делът на разчетните цени в ХИПЦ рязко нарасна през април, след което спадна, а от юли до октомври разчетни цени се използваха само за някои позиции. Делът на разчетните цени отново нарасна през ноември и декември, макар и под равнището, достигнато през пролетта.^[12] Вероятно ефектите от търсенето и предлагането също подсказват, че дяловете на отделни стоки и услуги в потреблението са различни от тези, въз основа на които през 2020 г. е изчислен ХИПЦ.

Натискът върху вътрешните разходи, измерен чрез растежа на дефлатора на БВП, се увеличи средно за 2020 г. до равнище над средното за 2019 г. (виж графика 10). За разлика от него годишният растеж на компенсацията на наето лице рязко спадна през 2020 г., установявайки се на -0,6%, доста под тази за 2019 г. Същевременно дори по-големият спад в нарастването на производителността означаваше значително увеличение на разходите за труд на единица продукция, което допринесе за наблюдаваното повишение на дефлатора на БВП. Растежът на разходите за труд на единица продукция възлезе на 4,6% през 2020 г., по-висок в сравнение с 1,9% през 2019 г. През 2020 г. обаче измененията на растежа на разходите за труд на единица продукция, на производителността на труда и на компенсацията на наето лице бяха повлияни от широко прилаганите схеми за намалено работно време, което означава например, че заетостта остана доста по-устойчива от производството или от действително отработените часове. Налице бяха и проблеми със статистическото отчитане на тези мерки, които предполагаха необичайно голям принос на субсидиите за динамиката на вътрешните разходи и затрудниха съпоставимостта на сегашната с предходната динамика.^[13] От страната на разходите такива статистически проблеми намериха проявление например в рязкото увеличение на темпа на нарастване на дефлатора на правителственото потребление през второто тримесечие.

Дългосрочните инфлационни очаквания в Проучването на експертите на ЕЦБ по икономическо прогнозиране (SPF) останаха на ретроспективно ниски равнища през 2020 г., колебаейки се между 1,6% и 1,7% –нива, до които спаднаха през предходната година. Очакванията за инфлацията след пет години според SPF се задържаха на 1,7% през четвъртото тримесечие на 2020 г., оставайки без промяна спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. Пазарните измерители на дългосрочните инфлационни очаквания, в частност лихвените проценти по петгодишните инфлационно индексирани суапови сделки след пет години, показаха през годината извънредна колебливост. Тези лихви рязко се понижиха в началото на пандемията и достигнаха най-ниското си равнище, отчетено в края на първото тримесечие на 2020 г. (0,7% на 23 март), след което към края на годината се възстановиха и стабилизираха близо до нивата от преди пандемията (1,3% на 31 декември). Независимо от това пазарните показатели за дългосрочните инфлационни очаквания останаха твърде ниски.

1.5 Решителните действия по паричната политика запазиха благоприятни условията за кредитиране и финансиране

Пандемията, свързана с COVID-19, доведе до бързо влошаване на глобалните и вътрешните икономически прогнози, съпроводено с рязко разширяване на спредовете на доходността на държавните облигации при общо ожесточаване на финансовите условия. За да ограничат отражението от пандемичния шок върху икономиката и инфлацията и изправени пред нововъзникващи рискове за финансовата стабилност и гладкото функциониране на предавателния механизъм на паричната политика, паричните и фискалните органи реагираха бързо и решително (виж раздел 2.1). Така те ефективно противодействаха на породеното от шока затягане на финансовите условия, допринасяйки по-конкретно за намаление на дългосрочните безрискови лихвени проценти и за свиване от максимума им по време на пандемията на спредовете между доходността на десетгодишните държавни облигации на държавите от еврозоната и лихвения процент по десетгодишния овърнайт индексиран суап. В резултат на това среднопретеглената с БВП доходност на десетгодишните държавни облигации на еврозоната се понижи с 50 базисни точки между 1 януари и 31 декември 2020 г. до -0,23% (виж графика 11).

След срива си в средата на март цените на акциите постепенно, но постъпателно се възстановиха на фона на подновилата се активност и затвърждаването на очакванията за растеж, подкрепени от паричната и фискалната политика и от обнадеждаващите новини за възможни ваксини, което вероятно доведе до намаляване на рисковата премия на акциите и потвърди пазарните очаквания за възстановяване на печалбите. В този смисъл това развитие се различаваше съществено от по-мащабната и най-вече по-продължителна корекция на фондовия пазар, настъпила вследствие на финансовата криза от 2008–2009 г. В същото време цените на капиталовите инструменти в еврозоната показаха отчетливо секторно отклонение в сравнение със съответните равнища от края на 2019 г. Широкият индекс на цените на акциите на нефинансовите предприятия от еврозоната (НФП) към края на годината се задържа незначително над равнищата от края на 2019 г., докато цените на акциите на банките в еврозоната спаднаха по-чувствително и останаха с около 24% по-ниски (виж графика 12).

Потоците от външно финансиране за нефинансови предприятия се увеличиха през 2020 г. в сравнение с предходната година, но останаха под последното си върхово ниво, наблюдавано през 2017 г. (виж графика 13). През 2020 г. лихвените проценти по банкови кредити останаха като цяло стабилни около историческите си минимуми в съответствие с развитието на пазарните лихвени проценти. Същевременно се наблюдаваше силен растеж на банковите кредити за НФП и на емисията им на дългови ценни книжа, отразявайки извънредно големите нужди от ликвидност при съществения икономически спад и рязкото намаляване на корпоративните продажби и парични потоци. Нетната емисия на листвани акции бе отрицателна, което може да се обясни главно с прекратяване на котировките през второто тримесечие на 2020 г. И обратно, нетната емисия на некотирани акции и други капиталови инструменти бе значителна с оглед също да се тушира ефектът от прекратяването на котировките, което вероятно отразява и наложени от загубите капиталови инжекции. Накрая, използването на други източници на финансиране, включително междуфирмени заеми и търговски кредити, като цяло бе стабилно.

Растежът на широките пари рязко се засили в отговор на кризата с COVID-19 (виж графика 14), обусловен главно от тесния паричен агрегат M1. Това ускорение отразява натрупването на ликвидни буфери от страна на фирми и домакинства на фона на повишена несигурност, но също в случая с домакинствата – и някои принудителни спестявания, дължащи се на по-малките възможности за потребление. Двигател на създаването на пари е нарастването на вътрешния кредит както за частния сектор, така и за правителствата, като в последния случай отразява най-вече покупките на активи от Евросистемата. Навременните и мащабни мерки, предприети от паричните, фискалните и надзорните органи, осигуриха приток на кредити към икономиката на еврозоната при благоприятни условия.

Макар че условията за банково кредитиране като цяло бяха благоприятни през годината, проучването за банково кредитиране в еврозоната показа, че кредитните стандарти на банките (т.е. критериите им за одобряване) за фирмени заеми станаха по-строги през втората половина на 2020 г. Това се дължи главно на засиленото усещане на банките за риск, свързано с отражението на пандемията върху прогнозата за кредитоспособност на кредитополучателите. В същото време покупките на активи по APP и PEPP, както и третата серия от целеви операции по дългосрочно рефинансиране, особено след рекалибрирането им през март и април, бяха отчетени от банките като подобрение на ликвидната им позиция и на условията за пазарно финансиране. Тези мерки заедно с мерките, въведени от правителствата, като гаранции по заеми и мораториуми, предотвратиха по-сериозно затягане на кредитните стандарти.

2 Паричната политика – запазване на благоприятните условия за финансиране

ЕЦБ значително смекчи позицията по паричната си политика през 2020 г., за да противодейства на неблагоприятното влияние на пандемията от COVID-19 върху икономиката на еврозоната. Комплексният набор от мерки и последващото им неколкократно калибриране намалиха заплахата от ликвидна и кредитна криза, запазвайки условията на висока ликвидност в банковата система, подпомогнаха притока на кредити към реалната икономика и съхраниха стимулиращата позиция по паричната политика, предотвратявайки проциклично ожесточаване на условията за финансиране. Реакцията на паричната политика през 2020 г. бе решаващият стабилизиращ фактор за пазарите и спомогна за противодействието на сериозните рискове, породени от бързото разпространение на вируса, за предавателния механизъм на паричната политика, перспективите за икономиката на еврозоната и в крайна сметка – за целта на ЕЦБ да поддържа ценова стабилност. През 2020 г. балансовото число на Евросистемата достигна рекорден максимум от 7 трлн. евро, което представлява увеличение с 2,3 трлн. евро спрямо края на предходната година. В края на 2020 г. активите, свързани с операциите по паричната политика, съставляваха 79% от всички активи в баланса на Евросистемата. Рамката на ЕЦБ за управление на риска продължи да съдейства за смекчаване на рисковете, свързани с голямото балансово число.

2.1 Паричната политика на ЕЦБ в отговор на извънредната ситуация, породена от пандемията, осигури извънредно важна подкрепа за икономическото възстановяване и прогнозата за инфлацията^[14]

Първоначалната реакция на ЕЦБ спрямо пандемията от COVID-19

В началото на годината постъпващата информация даваше сигнали за продължаващ, макар и умерен, растеж на икономиката на еврозоната. Въпреки че отслабената международна търговия в среда на глобална несигурност все още беше спирачка за растежа, увеличаването на заетостта наред с повишаващите се заплати, умерено експанзионистичната фискална позиция на еврозоната и непрекъснатото, макар и малко по-бавно, нарастване на икономическата активност в световен мащаб подкрепяха икономиката на еврозоната. Динамиката на инфлацията като цяло остана вяла, но се наблюдаваха някои признаци на умерено повишение на базисната инфлация в съответствие с очакванията. Предприетите през 2019 г. мерки на паричната политика подпомагаха благоприятните условия за финансиране, подкрепяйки по този начин икономическия подем в еврозоната, нарастването на натиска върху вътрешните цени и устойчивото доближаване на инфлацията до целта на Управителния съвет в средносрочен хоризонт.

На заседанието си през януари 2020 г. Управителният съвет взе решение да направи преглед на стратегията на ЕЦБ по паричната политика. След последния преглед на стратегията икономиките в еврозоната и в света са в процес на дълбоки структурни промени. Тенденцията към забавяне на растежа на фона на намаляваща производителност и застаряващо население, както и последиците от финансовата криза обусловиха понижаването на лихвените проценти, намалявайки възможностите на ЕЦБ и на другите централни банки да смекчават паричната си политика с обичайно прилаганите инструменти в условията на неблагоприятни циклични изменения. Освен това справянето с ниската инфлация се различава от тежката задача от миналото за овладяване на високата инфлация. Заплахата за екологичната устойчивост, бързата цифровизация, глобализацията и развиващите се финансови структури допълнително преобразяват средата, в която действа паричната политика, включително динамиката на инфлацията. С оглед на тези предизвикателства Управителният съвет реши да започне преглед на стратегията си по паричната политика при пълно зачитане на залегналия в Договора мандат на ЕЦБ да поддържа ценова стабилност (виж каре 2).

Предпазливият оптимизъм в настроенията от началото на годината рязко секна в края на февруари поради появата на заразата и разпространението по света на COVID-19. Макар да имаше несигурност по отношение на степента и продължителността на ревизираните надолу прогнози за растежа, ставаше все по-ясно, че пандемията ще окаже значително въздействие върху икономиката на еврозоната. Независимо че сривовете в световните вериги на предлагането се смятаха за възможен фактор, пораждащ известен натиск за повишаване на инфлацията в еврозоната, очакваше се по-слабото търсене да бъде доминиращият фактор, сдържащ инфлацията. При това рязкото влошаване на оценките за риска предизвика извънредно сериозно ожесточаване на условията за финансиране на банките и финансовите институции, което в съчетание с умереното повишение на обменния курс на еврото носеше риск от допълнителен натиск за понижаване на инфлацията.

При тези условия на своето заседание по въпросите на паричната политика от 12 март 2020 г. Управителният съвет реши, че е належащо приемането на комплексен пакет от мерки на паричната политика. Целта на пакета бе, от една страна, да намали заплахата от ликвидна и кредитна криза, запазвайки условията на висока ликвидност в банковата система и подкрепяйки притока на кредити към реалната икономика, а от друга – да запази стимулиращата позиция по паричната политика, предотвратявайки проциклично ожесточаване на условията за финансиране на икономиката.

По-конкретно, Управителният съвет взе решение за допълнителни операции по дългосрочно рефинансиране с лихвен процент, равен на лихвата по депозитното улеснение. Решено бе също да се приложат по-благоприятни условия за всички операции от третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) в периода от юни 2020 г. до юни 2021 г. Лихвата по TLTRO III бе намалена с 25 базисни точки, като най-ниската ѝ стойност може да бъде най-много с 25 базисни точки под средния лихвен процент по депозитното улеснение в периода от юни 2020 г. до юни 2021 г. за всички неприключени през това време операции от TLTRO III. Освен това общият максимален размер на средствата, които контрагентите имат право да заемат чрез TLTRO III, бе повишен до 50% от размера на техните допустими кредити. Съответно се предвиждаше допълнителните операции по дългосрочно рефинансиране реално да позволят на банките незабавно да се възползват от извънредно благоприятните заемни условия и да осигурят ефективно мостово кредитиране до началото на операциите от TLTRO III с променени параметри, които имаха за цел по-устойчиво облекчаване на условията за финансиране за банките, за да се подпомогне притокът на кредити към засегнатите сектори и да се избегне затягането на условията при предлагането на заеми.

Управителният съвет реши също да вземе решение за още един временен пакет от допълнителни нетни покупки на активи до края на годината на стойност 120 млрд. евро по програмата за закупуване на активи (APP), като осигури значителен принос на програмите за покупка на активи от частния сектор. Ограничаването на допълнителния пакет в рамките на текущата календарна година се смяташе за подходящ отговор на шока, оценяван като временен. В съчетание със съществуващата APP временният пакет имаше за цел да спомогне за благоприятни условия за финансиране на реалната икономика в период на засилена несигурност.

В седмицата след заседанието на Управителния съвет през март 2020 г. ситуацията значително се влоши поради бързото разпространение на COVID-19, като почти всички държави от еврозоната предприеха мащабни мерки за овладяването му. На финансовите пазари се наблюдаваха извънредно големи колебания с проявления на остри сътресения поради липса на ликвидност и замразяване на пазари, както и нарастваща фрагментарност. Това доведе до рязко затягане на условията за финансиране, което можеше да застраши гладкото предаване на паричната политика на ЕЦБ във всички държави от еврозоната и да изложи на риск ценовата стабилност.

Предвид това бързо влошаване на 18 март 2020 г. Управителният съвет взе решение, че има основания за още по-решителен отговор от страна на паричната политика, за да се стабилизират пазарите и да се предотврати рязкото затягане на финансовите условия. Действията имаха за цел да се ограничат предизвиканите от пандемията сериозни рискове за перспективите за развитие на икономиката на еврозоната, за предавателния механизъм на паричната политика и не на последно място – за целта на ЕЦБ да поддържа ценова стабилност. Управителният съвет оповести посочените по-долу допълнителни мерки.

На първо място той взе решение за създаване на нова временна програма – програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Предвижда се PEPP, чийто пакет е на обща стойност 750 млрд. евро, да включва всички категории активи, допустими за търгуване по APP. Наред с това Управителният съвет разшири и обхвата на допустимите активи по програмата за покупки от корпоративния сектор, включвайки търговските ценни книжа на НФП, което прави търгуемите дългови инструменти с първоначален матуритет под една година допустими, ако в момента на покупката остатъчният им срок до падеж е поне 28 дни. Разширяването на обхвата на допустимите активи се очаква да облекчи условията за финансиране на предприятията, предоставяйки по този начин подкрепа с решаващо значение за част от икономиката, сериозно засегната от последиците от вируса. По отношение на покупките по PEPP Управителният съвет реши също да разреши някои изключения от изискванията за допустимост, засягащи дългови ценни книжа, емитирани от Република Гърция. Освен това Управителният съвет реши, че ценните книжа на публичния сектор с остатъчен срок до падежа, по-малък от година, но поне 70 дни, ще бъде допустим за покупки по програмата PEPP благодарение на временния ѝ характер.

Програмата бе създадена, за да изиграе двояка роля. Първо, PEPP заедно с другите компоненти от рамката на паричната политика има за цел да предостави паричното стимулиране, което да се гарантира, че ценовата стабилност в средносрочен хоризонт ще се запази, подпомагайки икономическото възстановяване от кризата, породена от пандемията. Второ, предвижда се покупките по PEPP да се извършват по гъвкав начин, за да се даде възможност за колебания в разпределението на потоците от покупки във времето и сред различните категории активи и юрисдикции. Гъвкавостта, заложена при създаването на програмата, гарантира, че тя може ефективно да изиграе стабилизираща роля на пазарите, особено предвид голямата несигурност, свързана с влиянието на пандемията върху отделни пазари на активи и държави от еврозоната.

Наред с това на същото заседание Управителният съвет оповести, че временно ще облекчи изискванията за обезпеченията, като коригира основните параметри на риска от рамката на обезпеченията, за да гарантира, че контрагентите и в бъдеще ще могат да се възползват в максимална степен от кредитните операции на Евросистемата. По-конкретно, впоследствие Управителният съвет прие два пакета от временни мерки с облекчения за обезпеченията. Първият набор от мерки, обявен на 7 април 2020 г., целѝ да се улеснят контрагентите от Евросистемата при поддържането на допустими обезпечения, така че те да могат да се възползват в максимална степен от операциите по предоставяне на ликвидност, като например TLTRO III. На 22 април 2020 г. Управителният съвет реши, че търгуемите активи и техните емитенти, които към 7 април 2020 г. са отговаряли на минималните изисквания за качество на кредитите, ще продължат да се считат за допустими в случай на понижаване на рейтинга им, доколкото той остава над определено ниво на кредитно качество и всички други изисквания за допустимост все още са изпълнени. Тази мярка има за цел да смекчи ефекта върху наличните обезпечения от възможни понижения на кредитния рейтинг и да се избегне евентуална проциклична динамика.

Когато през април 2020 г. бе проведено заседанието на Управителния съвет, икономическата ситуация продължаваше стремително да се влошава, тъй като икономическата активност се свиваше и условията на трудовия пазар видимо се влошаваха. Мерките за ограничаване на разпространението на вируса значително забавиха икономическата активност в еврозоната и в целия свят. Въпреки че все още бе трудно да се предвидят пълният мащаб и продължителността на последиците от пандемията за икономиката, в дадения момент стана ясно, че икономиката на еврозоната върви към спад на икономическата активност, чийто размер и скорост бяха безпрецедентни в най-новата история.

Влошените икономически перспективи наред с рязкото поевтиняване на петрола и понижаващите се инфлационни очаквания породиха значителни рискове за по-ниска инфлация в еврозоната от прогнозираната. Ето защо Управителният съвет реши през април 2020 г. допълнително да засили политиката си в подкрепа на домакинствата и фирмите. В частност Управителният съвет облекчи допълнително условията за операциите по TLTRO III чрез понижаване на лихвения им процент през периода от юни 2020 г. до юни 2021 г. до 50 базисни точки под средния лихвен процент при основните операции по рефинансиране на Евросистемата, преобладаващ през същия период. Наред с това за контрагентите, чието допустимо нетно кредитиране е достигнало прага за резултатите от кредитирането, лихвеният процент през периода от юни 2020 г. до юни 2021 г. се предвижда да е с 50 базисни точки под средната лихва по депозитното улеснение през същия период. Управителният съвет одобри и нова серия от нецелеви операции по дългосрочно рефинансиране в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PELTRO), за да облекчи условията за ликвидност във финансовата система на еврозоната и да запази безпроблемното функциониране на паричните пазари чрез осигуряване на ефикасен механизъм за ликвидна подкрепа. И последно, през март и април 2020 г. ЕЦБ установи също временни суапови и репо линии с централни банки извън еврозоната, а през юни създаде временен репо инструмент на Евросистемата за централни банки (EUREP), за да активизира предоставянето на ликвидност в евро извън еврозоната и да предотврати вторични ефекти върху финансовите пазари на еврозоната.

Калибриране на позицията по паричната политика през юни

Постъпващата през юни информация потвърди, че икономиката на еврозоната отбелязва безпрецедентен спад в резултат от пандемията и мерките за ограничаването ѝ. Сериозната загуба на работни места и доходи, както и извънредно голямата несигурност по отношение на икономическите перспективи доведоха до значителен спад на потребителските разходи и инвестициите. Въпреки че данните от наблюденията и показателите за икономическата активност в реално време сочеха известни признаци за оттласкване от дъното едновременно с постепенното облекчаване на ограничителните мерки, подобрението все още бе незначително в сравнение със скоростта, с която показателите стремително спадаха през предходните два месеца. Макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2020 г., макар и в условията на извънредна несигурност, предвиждаха икономическата активност да се свива с рекорден темп през второто тримесечие на годината. Натискът върху цените се очакваше да остане нисък поради резкия спад на реалния БВП и свързаното с него значително увеличение в икономиката на неизползваните ресурси. Прогнозите от юни 2020 г. съдържаха съществена ревизия надолу на предвижданията за равнището на икономическата активност и на инфлацията през целия прогнозен период. В частност инфлацията бе ревизирана в посока надолу – от 1,6% в края на прогнозния хоризонт според макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2019 г. на 1,3% в тези от юни 2020 г.

При тези условия Управителният съвет одобри пакет от допълнителни мерки на паричната политика, за да подпомогне икономиката в хода на постепенното възстановяване на активността и да запази ценовата стабилност в средносрочен хоризонт. По-конкретно, той взе решение да увеличи размера на средствата по PEPP с 600 млрд. евро до 1350 млрд. евро, да удължи срока за нетните покупки по програмата поне до края на юни 2021 г. и да продължи реинвестирането на погашенията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, придобити по PEPP, най-малкото до края на 2022 г.^[15] Промяната в техническите параметри на програмата има за цел да смекчи допълнително позицията по паричната политика, което ще допринесе за благоприятни условия за финансиране на всички сектори и във всички юрисдикции, и в крайна сметка да осигури устойчиво доближаване на инфлацията до целевото равнище, зададено от Управителния съвет.

Постъпващите през лятото данни сочеха значително съживяване на икономическата активност, дължащо се най-вече на смекчаването на ограничителните мерки. Възстановяването обаче бе несиметрично, като бе по-напреднало в производствения сектор, отколкото в сектора на услугите, а активността остана доста под нивата от преди пандемията. Общата инфлация продължи да е отслабена от ниските цени на енергията и от слабия натиск върху цените в условията на намалено търсене, както и от значителния резерв на работна сила на пазара на труда.

Калибриране на позицията по паричната политика през декември

През есента стана съвсем ясно, че след значителното, макар и частично и неравномерно, съживяване през летните месеци на икономическата активност възстановяването на икономиката в еврозоната губеше инерция по-бързо, отколкото първоначално се предвиждаше. Новата вълна на заразяване с COVID‑19 и съответните ограничителни мерки изправиха пред нови предизвикателства общественото здравеопазване и перспективите за растежа на икономиките в еврозоната и в световен мащаб. Инфлацията остана много ниска в условията на вяло търсене и значителна слабост на пазарите на труд, стоки и услуги. Като цяло постъпващите данни сочеха по-силно изразено влияние на пандемията върху икономиката в краткосрочен план и по-продължителен период на ниска инфлация, отколкото се предвиждаше по-рано. Ето защо Управителният съвет оповести през октомври 2020 г., че ако е нужно, ще внесе промени в инструментите си на следващото заседание през декември 2020 г., за да реагира на променящата се ситуация и да гарантира, че финансовите условия ще останат благоприятни за подпомагане на икономическото възстановяване и за противодействие на отрицателното влияние на пандемията върху прогнозираната траектория на инфлацията.

Когато през декември 2020 г. се проведе заседанието на Управителния съвет, постъпващите данни и макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата предполагаха по-силно изразено краткосрочно влияние на пандемията върху икономиката и по-продължителен период на ниска инфлация, от първоначално предвиденото. Възобновилото се активизиране на пандемията значително ограничаваше икономическата активност в еврозоната и в света, която се предполагаше, че ще намалее през четвъртото тримесечие на 2020 г. Очакваше се общата инфлация да остане отрицателна по-дълго от предвижданото, докато измерителите на базисната инфлация се понижаваха, а инфлационният натиск трябваше да остане слаб поради намалялото търсене, по-слабия натиск по линия на заплатите и поскъпването на еврото през пролетта и лятото на 2020 г.

С оглед на последиците за икономиката от новата вълна на пандемията Управителният съвет внесе корекции в своите инструменти на паричната политика.

Управителният съвет взе решение да увеличи размера на средствата по PEPP с 500 млрд. евро до общо 1850 млрд. евро, да удължи срока на нетните покупки по тази програма поне до края на март 2022 г. и да продължи да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, придобити по PEPP, най-малкото до края на 2023 г. Покупките следва да продължат да се провеждат гъвкаво съобразно пазарните условия, варирайки по време, класове активи и юрисдикции, с цел да не се допусне ожесточаване на условията за финансиране, което би попречило да се неутрализира импулсът за понижаване, оказван от пандемията върху прогнозната динамика на инфлацията, както и да се подпомогне гладкото функциониране на предавателния механизъм на паричната политика. Управителният съвет обяви също, че ако благоприятните условия за финансиране могат да бъдат поддържани чрез потоци от закупени активи, които не са изчерпали размера на пакета за нетни покупки за целия срок на PEPP, не е необходимо той да бъде използван докрай. Възможно е също, ако е необходимо, пакетът да бъде увеличен, за да се поддържат благоприятните условия за финансиране, което да спомогне за неутрализиране на шока от пандемията върху траекторията на инфлацията.

Освен това бе взето решение допълнително да се преразгледат условията по операциите от TLTRO III. По-конкретно, Управителният съвет обяви, че ще удължи с дванадесет месеца – до юни 2022 г., срока, в който ще се прилагат значително по-благоприятните условия, ще проведе три допълнителни операции през 2021 г. и ще увеличи общия размер на средствата, които контрагентите ще имат право да заемат – от 50% на 55% от наличностите им на допустими кредити.

Накрая Управителният съвет реши да удължи до юни 2022 г. срока на действие на набора от мерки за облекчения при обезпеченията, приети през април 2020 г., да предложи четири допълнителни PELTRO през 2021 г., да удължи до март 2022 г. срока на всички временни суапови и репо линии с централни банки извън еврозоната, както и на временния репо инструмент за централни банки (EUREP), и да продължи докогато е необходимо провеждането на редовните си кредитни операции при съществуващите условия чрез тръжни процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение на заявките.

В своята цялост предприетите мерки на паричната политика имаха за цел да допринесат допълнително за запазване на благоприятните условия за финансиране по време на пандемията, подпомагайки по този начин притока на кредити към всички сектори на икономиката, насърчавайки икономическата активност и осигурявайки ценова стабилност в средносрочен хоризонт. Същевременно несигурността остана висока, включително по отношение на развитието на пандемията и графика за ваксиниране, както и по отношение на динамиката на обменния курс на еврото. Ето защо в съответствие с ангажимента си за симетрични действия Управителният съвет изрази готовност да внася корекции във всички свои инструменти, за да гарантира, че инфлацията устойчиво се доближава до набелязаната цел.

В обобщение, с цел противодействие на неблагоприятното влияние на пандемията през 2020 г. бе използвано значително по обем парично стимулиране. Обширният пакет от мерки и последващото им неколкократно калибриране имаха решаваща роля за стабилизирането на пазарите и спомогнаха за прекъсване на процеса на ожесточаване на финансовите условия, наблюдаван по-рано през годината. Мерките бяха ефикасни за задържането на доходността на държавните облигации (виж графика 15), която е в основата на цената на финансирането за домакинства, фирми и банки. Благодарение на тях разходите за финансиране на банките също бяха много благоприятни по време на пандемията (виж графика 16). Освен това те помогнаха на домакинствата и фирмите да се възползват от тези изгодни условия за финансиране, като съответните лихви по кредитите достигнаха ретроспективни минимуми от 1,32% и 1,46% (виж графика 17). Така реакцията на паричната политика през 2020 г. осигури благоприятни условия за финансиране в подкрепа на икономическото възстановяване и за неутрализиране на отрицателното влияние на пандемията върху прогнозната траектория на инфлацията, с което съдейства за устойчивото доближаване на инфлацията до целта, набелязана от Управителния съвет.

2.2 Динамика на баланса на Евросистемата в трудни времена

От началото на световната финансова криза през 2007–2008 г. Евросистемата предприема редица стандартни и нестандартни мерки на паричната си политика, които с течение на времето влияеха пряко върху балансовото число и структурата на баланса ѝ. Нестандартните мерки включват операции по рефинансиране на контрагенти чрез предоставяне на кредити с първоначален матуритет до четири години, както и покупки на активи, емитирани от частни и публични институции (по APP). През 2020 г. в отговор на появилите се огнища на COVID-19 и като допълнение към вече съществуващите нестандартни мерки ЕЦБ одобри обширен пакет от допълнителни мерки на паричната политика, който имаше значително влияние върху баланса на Евросистемата. През март 2020 г. ЕЦБ добави към APP още един временен пакет за 2020 г. и одобри програмата PEPP, които заедно доведоха до увеличение на вложèнията в активи, придобити чрез окончателни покупки. Освен това от март до април 2020 г. ЕЦБ облекчи на два пъти условията си по TLTRO III и внесе промени в обезпеченията и в рамките за контрол на риска. Тези допълващи мерки в целостта си доведоха до значително подобряване на посредническата роля на Евросистемата.^[16] Като цяло през 2020 г. балансовото число на Евросистемата продължи да нараства в резултат от тези нестандартни мерки на паричната политика, които наляха 2,2 трлн. евро допълнителна ликвидност в банковата система, и към края на годината достигна рекорден исторически максимум от 7 трлн. евро, или увеличение с 49% (2,3 трлн. евро) спрямо края на 2019 г.

В края на 2020 г. свързаните с паричната политика активи възлязоха на 5,5 трлн. евро, или 79% от всички активи в баланса на Евросистемата (нарастване спрямо отчетените в края на 2019 г. 70%). Тези активи включват заеми за кредитни институции от еврозоната, съставляващи 26% от всички активи (повишение спрямо 13% в края на 2019 г.), и закупени за целите на паричната политика активи, представляващи около 53% от всички активи (спад спрямо отчетените в края на 2019 г. 56%, виж графика 18). Другите финансови активи в счетоводния баланс бяха главно чуждестранна валута и злато, притежавани от Евросистемата, както и деноминирани в евро портфейли от несвързани с паричната политика активи.

От страната на пасивите общата сума на наличните резерви на контрагентите и използваното депозитно улеснение нараснаха до 3,5 трлн. евро (повече спрямо 2 трлн. евро в края на 2019 г.), заемайки 50% от пасивите в края на 2020 г. (увеличение спрямо 39% в края на 2019 г.). Банкнотите в обращение нараснаха с темп, надвишаващ наблюдавания растеж от предходни години, поради значителното им увеличение през март 2020 г., като съставляваха 21% от пасивите в края на 2020 г. (спад в сравнение с 28% в края на 2019 г.). Другите пасиви, в това число капиталът и сметките за преоценка, се повишиха до 2,1 трлн. евро (повече спрямо 1,6 трлн. евро в края на 2019 г.) с дял от 30% (спад спрямо 34% в края на 2019 г., виж графика 18). Увеличението на другите пасиви се дължеше главно на увеличението на депозитите на правителството – от 0,2 трлн. евро до 0,5 трлн. евро, съставляващи 25% от другите пасиви (повече спрямо 11% в края на 2019 г.).

Матуритет на ценните книжа в портфейлите по APP и PEPP и разпределение по класове активи и юрисдикции

APP включва четири действащи програми за закупуване на активи: третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи от публичния сектор (PSPP) и тази за закупуване на активи от корпоративния сектор (CSPP). Програмата PEPP бе въведена през 2020 г., като всички категории активи, допустими за търгуване по APP, се допускат за търгуване и по PEPP. Изключение от изискването за допустимост за покупките по PEPP се прави за дългови ценни книжа, емитирани от Република Гърция. Освен това през март 2020 г. обхватът на допустимите търговски книжа на НФП по CSPP бе разширен с включването на ценни книжа с остатъчен срок до падежа от най-малко 28 дни.

В края на 2020 г. държаните по APP активи бяха на стойност 2,9 трлн. евро (по амортизирана стойност). Държаните по ABSPP активи съставляваха 1% (29 млрд. евро), тези по CBPP3 – 10% (288 млрд. евро), а по CSPP – 9% (250 млрд. евро) от всички притежавани активи по APP в края на годината. Сред програмите за закупуване на активи от частния сектор CSPP допринесе най-много за нарастването на активите по APP през 2020 г. с нетни покупки за 66 млрд. евро. Покупките по CSPP се извършват въз основа на референтен показател (бенчмарк), отразяващ пазарната капитализация на всички допустими корпоративни облигации в обращение.

PSPP имаше основен дял в придобитите по APP активи, като достигна в края на 2020 г. 2,3 трлн. евро, или 80% от всички активи по APP, което представлява спад спрямо 82%, отчетени в края на 2019 г. Разпределението на покупките по PSPP между отделните юрисдикции се определяше според капиталовия алгоритъм на ЕЦБ на база наличности. Освен това някои национални централни банки (НЦБ) закупиха и ценни книжа, емитирани от наднационални институции на ЕС. В края на 2020 г. среднопретегленият матуритет на ценните книжа по PSPP беше 7,3 години, или малко над отчетените 7,12 години в края на 2019 г., с известни различия между отделните юрисдикции.^[17]

В края на 2020 г. държаните по PEPP активи бяха на стойност 753,7 млрд. евро (по амортизирана стойност). Притежаваните обезпечени облигации съставляваха по-малко от 1% (3,1 млрд. евро), закупените от корпоративния сектор книжа – 6% (43,2 млрд. евро), а тези от публичния сектор – 94% (707,4 млрд. евро) от всички притежавани активи по PEPP в края на годината.

При покупките на емитирани от публичния сектор книжа по PEPP бенчмаркът за разпределението им по юрисдикции на база наличности се определя от вноските на НЦБ в капитала на ЕЦБ. В същото време покупките се осъществяваха гъвкаво, което бе причина за колебания в разпределението на потоците им по време, класове активи и юрисдикции. Среднопретегленият матуритет на вложèнията в книжа на публичния сектор по PEPP бе 7,0 години в края на 2020 г. с някои различия между отделните юрисдикции.

Евросистемата реинвестира постъпленията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, държани в портфейлите по APP и PEPP. През 2020 г. погашенията по програмите за закупуване на активи от частния сектор възлязоха на 80,2 млрд. евро, а тези по програмите за закупуване от публичния сектор достигнаха 229,4 млрд. евро. Продължи предлагането на закупените по PSPP, CSPP и CBPP3 активи за кредитиране с ценни книжа,^[18] за да се подпомогне ликвидността на облигационния пазар и на репо пазара.^[19] Притежаваните по PEPP книжа също са на разположение за кредитиране при същите условия, както при APP. През ноември 2020 г. Евросистемата коригира ценовите условия по своите улеснения за заемане на ценни книжа, с което те станаха по-благоприятни за контрагентите, и гарантира, че те остават ефикасен предпазен механизъм.

Динамика на операциите на Евросистемата по рефинансиране

Непогасената сума по операциите на Евросистемата по рефинансиране нарасна с 1,2 трлн. евро от края на 2019 г., достигайки 1,8 трлн. евро в края на 2020 г. Възможно е това да се дължи най-вече на сумата от 1,75 трлн. евро, разпределена чрез серията TLTRO III в допълнение към разпределените чрез PELTRO 26,6 млрд. евро. Доброволните погашения в размер на 192 млрд. евро и падежът на книжа от втората серия TLTRO за 303 млрд. евро компенсираха донякъде увеличението на неприключените операции. На банките бе дадена възможност да предоговорят непогасените салда от предишни операции по TLTRO по време на операциите по TLTRO III през юни, септември и декември 2020 г. Среднопретегленият матуритет на неприключилите операции на Евросистемата по рефинансиране се повиши от около 1,2 години в края на 2019 г. до около 2,4 години в края на 2020 г.

Мерки на ЕЦБ за облекчаване на изискванията към обезпеченията

Временните мерки на ЕЦБ за смекчаване на изискванията към обезпеченията, обявени през април 2020 г. и допълнени през декември 2020 г., бяха основен елемент от реакцията на паричната политика на ЕЦБ спрямо пандемията. Основен елемент от тези мерки бе временно да се приемат като обезпечения вземания по кредити, по-специално чрез евентуално разширяване на рамката на допълнителните вземания по кредити (ACC). В съответствие с променената временна рамка НЦБ имат право да приемат като обезпечение, наред с другото, и заеми за малки и средни предприятия или за самонаети лица, които се възползват от свързаните с COVID-19 схеми за държавни гаранции.

За да избегне възможната проциклична динамика вследствие на понижаването на кредитни рейтинги, Управителният съвет взе допълнително решение временно да запази периода на допустимост на търгуемите активи и на техните емитенти, които към 7 април 2020 г. са отговаряли на минималните изисквания за качество на кредитите. По-конкретно, Евросистемата продължава да приема като обезпечение търгуеми активи, които са били допустими за операциите по предоставяне на ликвидност към съответната дата, при положение че рейтингът остава над определено равнище на кредитно качество и всички други изисквания за допустимост все още също са спазени.

Освен това ЕЦБ одобри общо временно намаляване на процента на дисконтиране при оценката на обезпечения чрез фиксиран дял от 20% за всички допустими категории активи, използвани като обезпечения, с което временно позволи поемането на по-голям риск за баланса на Евросистемата. Управителният съвет реши също да увеличи лимита за концентрация на необезпечени банкови облигации от 2,5% на 10% и да намали неунифицирания минимален праг на вземанията по вътрешни кредити от 25 000 евро на 0 евро, за да се улесни мобилизирането като обезпечение на кредитите за малки предприятия. В контекста на реакцията на паричната политика спрямо икономическия шок от пандемията Управителният съвет реши също да позволи временно изключения от изискването за минимален кредитен рейтинг за търгуеми дългови ценни книжа, емитирани от Република Гърция.

Търгуемите допустими активи нараснаха с 1493 млрд. евро до 15 657 млрд. евро в края на 2020 г. (виж графика 19). Ценните книжа на сектор „централно държавно управление“ останаха най-големият клас активи (8385 млрд. евро). Другите класове активи включват необезпечени банкови облигации (1667 млрд. евро), обезпечени облигации (1640 млрд. евро) и корпоративни облигации (1872 млрд. евро). Облигациите на регионални правителства (552 млрд. евро), обезпечените с активи ценни книжа (584 млрд. евро) и другите търгуеми активи (958 млрд. евро) заемаха сравнително малък дял от съвкупността на допустимите активи.

Размерът на използваните обезпечения нарасна значително – от 1543 млрд. евро до 2595 млрд. евро (виж графика 20). Това може да се дължи в голяма степен на вземанията по кредити (включително допълнителните вземания), за които мобилизираните обезпечения се увеличиха повече от два пъти – от 378 млрд. евро на 825 млрд. евро. Обезпечените банкови облигации представляваха вторият най-важен клас активи (629 млрд. евро), що се отнася до използването им като обезпечение. Облигациите на сектор „централно държавно управление“ (383 млрд. евро) и обезпечените с активи ценни книжа (387 млрд. евро) също бяха съществен източник за мобилизиране на обезпечения. Необезпечените банкови облигации, облигациите на регионални правителства и корпоративните облигации бяха използвани в по-малка степен – съответно 145 млрд. евро, 90 млрд. евро и 78 млрд. евро.

2.3 Свързаните с PEPP и APP финансови рискове са ограничени посредством подходящи рамки

Основната задача на нетните покупки на активи по APP е да се подпомогне устойчивото доближаване на инфлацията до средносрочната цел на Управителния съвет. APP беше допълнена с PEPP с цел да се противодейства на породените от пандемията от COVID‑19 сериозни рискове за предавателния механизъм на паричната политика и за перспективите за развитие на икономиката на еврозоната.

Всички инструменти на паричната политика, включително окончателните покупки на активи, по същността си са свързани с финансови рискове, които се управляват и контролират от Евросистемата. Когато са налице няколко възможности за изпълнение на основните задачи, избраният вариант трябва да бъде ефективен от гледна точка както на операциите, така и на риска. В този смисъл функцията на Евросистемата по управление на риска се стреми да осигури ефикасност спрямо риска – изпълнение на основните задачи при най-малък риск за Евросистемата.^[20]

Окончателните (аутрайт) покупки на активи изискват специфични рамки за контрол на финансовите рискове, които зависят от основните задачи и от характеристиките и рисковия профил на засегнатите видове активи. Всяка от тези рамки включва критерии за допустимост, оценки на кредитния риск и процедури за надлежна проверка, рамки за ценообразуване, бенчмаркове и лимити. Рамките за контрол на риска при APP и PEPP се прилагат за закупуването на допълнителни активи, за реинвестирането на постъпления по главници на придобити ценни книжа с настъпил падеж и за държаните активи през периода, в който те се отчитат в баланса на Евросистемата.

Рамките за контрол на риска имат за цел не само да ограничават финансовите рискове, но и да допринасят за успешното изпълнение на основните задачи, като насочват, доколкото е възможно в рамките на дадена цел, покупките на активи към диверсифицирано и неутрално спрямо пазара разпределение на активите. Освен това при разработването на рамките за контрол на риска се вземат предвид и нефинансовите рискове, като правен, операционен и репутационен риск.

По-долу са описани съществуващите рамки за контрол на финансовия риск, които управляват прилагането на APP и PEPP.^[21] Таблица 1 обобщава ключовите елементи на приложимите рамки.

Изисквания за допустимост при окончателните покупки на активи

По принцип само търгуемите активи, приемани като обезпечение за кредитните операции на Евросистемата, са потенциално допустими при окончателни покупки на активи. Критериите за допустимост като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата са посочени в общата рамка за инструменти на паричната политика. Наред с други фактори допустимите активи трябва да отговарят на стандарти за високо кредитно качество, като имат поне един кредитен рейтинг^[22] от агенция за външна кредитна оценка (АВКО), приет по Рамката на Евросистемата за кредитна оценка (РЕКО), който съответства на кредитно качество от степен 3 (CQS 3) по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата, или по-висока (CQS 1 и CQS 2). За търгуемите дългови ценни книжа, емитирани от Република Гърция, това изискване временно отпада при покупки по PEPP и при спешните мерки за облекчаване на изискванията към обезпечения в отговор на пандемията от COVID-19. Освен това активите трябва да са деноминирани в евро, да са емитирани в еврозоната и сетълментът им да е в еврозоната.

В допълнение към горните критерии за допустимост се прилагат и специални критерии за допустимост в зависимост от програмата. Например за програмите PSPP, CSPP и PEPP съществуват ограничения относно минималния и максималния матуритет. За CSPP не са допустими за покупка активи, емитирани от кредитни институции или от емитенти, за които предприятие майка е кредитна институция. При това за CSPP, CBPP3 и ABSPP се изключват от покупките активи, емитирани или предоставени от преустановили дейността си предприятия и дружества за управление на активи. При CBPP3 активите трябва да отговарят на необходимите условия, за да се приемат като обезпечение за собствено ползване при кредитните операции на Евросистемата, т.е. да могат да се използват като обезпечение от емитиращата кредитна институция.^[23] При обезпечените с активи ценни книжа длъжниците по съответните вземания трябва да са разположени предимно в еврозоната.

Оценки на кредитния риск и процедури за надлежна проверка

За програмите за покупка на активи от частния сектор Евросистемата извършва на постоянна основа подходящи оценки за кредитния риск и процедури за надлежна проверка на предлаганата за продажба съвкупност. Поддържат се рамки за наблюдение, които използват определени показатели за риска. Тези оценки и процедури следват принципа на пропорционалност, според който по-рисковите активи подлежат на по-задълбочен анализ. Ако е необходимо, може да се приложат допълнителни мерки за управление на риска, които също подлежат на принципа на пропорционалност. По-специално те включват ограничаване или временно преустановяване на покупките, а в извънредни случаи дори продажба на активи, които изискват индивидуална оценка от Управителния съвет.

Рамки за ценообразуване

Рамките за ценообразуване при APP и PEPP гарантират, че покупките се извършват по пазарни цени с цел минимизиране на деформациите на пазара и улесняване на постигането на ефективност по отношение на риска. Тези рамки вземат предвид текущите пазарни цени, качеството на тези цени и справедливата стойност. Извършват се и последващи проверки на цените, за да се прецени дали цените на сделките отразяват пазарните цени към момента на сделката.

Покупките на допустими дългови инструменти с отрицателна доходност до падеж са разрешени по всички програми за закупуване на активи, включително (до необходимия обем) тези с доходност, по-ниска от лихвата по депозитното улеснение.

Бенчмаркове

Бенчмарковете се използват, за да се осигури формирането на диверсифициран портфейл и да се допринесе за ограничаване на рисковете. Бенчмарковете за програмите за покупка на активи от частния сектор се основават на пазарната капитализация на предлаганата на пазара съвкупност, т.е. на номиналния обем на допустимите активи в обращение, отговарящи на съображенията за риск. При покупки на ценни книжа на публичния сектор по PSPP и PEPP прилаганият от ЕЦБ капиталов алгоритъм определя разпределението на покупките по юрисдикции на база наличности. Предвид горното покупките по PEPP се извършват по гъвкав начин, за да се даде възможност за колебания в разпределението на потоците от покупки във времето и сред различните категории активи и юрисдикции.

Лимити

При АРР са в действие рамки за лимити. Калибрирането на лимитите за емисия и емитент^[24] взема предвид съображения, свързани с политиката, операциите, правната база и управлението на риска. Лимитите са съобразени с класа активи, като се прави разлика между активи от публичния и от частния сектор. При обявяването на PEPP Управителният съвет поясни, че доколкото някои самоналожени лимити е възможно да затруднят действията, които Евросистемата трябва да предприеме, за да изпълни мандата си, той би обмислил преразглеждането им до степен, необходима, за да станат действията ѝ пропорционални на рисковете, пред които е изправена.

Лимитите за емисия и емитент по PSPP се прилагат, за да се защити функционирането на пазара и ценообразуването, да се ограничи рискът от концентрация и да се гарантира, че Евросистемата няма да се превърне в основен кредитор на правителствата от еврозоната. Лимитът за емисия по PSPP на допустими облигации на наднационални институции е 50% от размера на намиращия се в обращение емитиран актив. За всички останали облигации, допустими по PSPP, лимитът за емисия е определен на 33% от размера на емисията в обращение, който се проверява отделно за всяка емисия, така че да не се окаже, че Евросистемата има блокиращ миноритарен дял за целите на клаузите за колективни действия. В останалите случаи лимитът за емисия е 25%. За наднационални емитенти лимитът за емитент е определен на 50% от размера на допустимите активи в обращение, емитирани от съответната институция. За останалите допустими емитенти той е 33%.

За ABSPP, CBPP3 и CSPP вложèнията на Евросистемата не трябва да надхвърлят 70%. По CSPP в отделни случаи се прилагат по-ниски лимити за емисия, например за активи, емитирани от публични дружества, които се третират по начин, съответстващ на третирането им по PSPP. В допълнение към тези лимити за емисия по CBPP3 и CSPP се прилагат и лимити за емитент. За CSPP тези лимити за емитент са определени въз основа на бенчмарк за разпределението, свързан с пазарната капитализация на групата на емитента, за да се осигури диверсифицирано разпределение на покупките. Нещо повече, могат да се прилагат по-ниски лимити, ако има основания за това на базата на резултата от оценката на кредитния риск и процедурите за надлежна проверка, както е обяснено по-горе.

3 Европейският финансов сектор е изправен пред по-големи рискове поради пандемията

През 2020 г. разпространението на пандемията от COVID-19 силно засегна условията за финансова стабилност. Пандемията породи не само криза в областта на общественото здравеопазване, но и доведе до рязко увеличение на областите на уязвимост на пазарите и икономическите сектори по отношение на финансовата стабилност. Централните банки, правителствата и други органи предприеха мащабни мерки на паричната политика за подкрепа, които спомогнаха за овладяване на непосредствените рискове за финансовата стабилност. Независимо от това в средносрочен хоризонт областите на уязвимост останаха многобройни, като сред основните опасения бяха увеличаващата се уязвимост спрямо корекциите в цените на активите, нарастването на проблемите при обслужването на дълга от страна на фирмите, домакинствата и държавите, по-нататъшното намаляване на рентабилността на банките, както и кредитният и ликвидният риск за небанковите институции. В тези условия ЕЦБ предприе действия за смекчаване на финансовите шокове, породени от пандемията. По-конкретно мерките на макропруденциалната политика бяха съсредоточени върху поддържането на потока от кредити към икономиката, докато микропруденциалните мерки на банковия надзор на ЕЦБ бяха насочени към смекчаване на въздействието на кризата и повишаване на устойчивостта на европейския банков сектор. ЕЦБ продължи и през 2020 г. да участва в обсъждането на структурни въпроси, включително доизграждането на съюза на капиталовите пазари и преодоляването на породените от климатичните рискове нарастващи предизвикателства пред финансовата система на еврозоната.

3.1 Условията за финансова стабилност през 2020 г.

Пандемията от коронавирус задълбочи съществуващите области на уязвимост за финансовата стабилност, установени от ЕЦБ през предишни години. Основните фактори, които оказваха влияние върху рисковете за финансовата стабилност през 2020 г., бяха пандемията, несигурността, свързана с бъдещото ѝ развитие, и нейното влияние върху икономическите перспективи и върху задлъжнялостта на държавите, фирмите и домакинствата. Икономическото влияние на кризата в държавите от еврозоната беше твърде съществено и с разнопосочни ефекти върху растежа на добавената стойност по страни и сектори в условията на ясно изразено увеличение на задлъжнялостта на фирмите и държавата, особено в страните с вече съществуващи високи равнища на дълга. Неравномерното възстановяване по сектори и държави увеличи рисковете от фрагментиране. Банките също бяха изправени пред по-големи рискове, произтичащи от перспективите за влошаване на качеството на активите, свързано със спада на икономическата активност. Извън банковия сектор инвестиционните фондове, включително фондовете на паричния пазар, претърпяха през март отлив на средства в мащаб, наблюдаван за последен път по време на световната финансова криза, което засили още повече сътресенията на пазара. Фондовете ставаха все по-уязвими от големите изходящи потоци от средства, тъй като в последните години те се насочиха към по-рискови и по-неликвидни активи, насърчавани от средата на ниска доходност. Застрахователите също се стремяха да увеличат приходите си в среда, изпълнена със сериозни предизвикателства, която се характеризира с ниски лихвени проценти и произтичащи от пандемията нарастващи претенции.

В краткосрочен хоризонт породените от пандемията рискове за финансовата стабилност бяха ограничени чрез своевременна мащабна помощ по линия на паричната политика. Важността на мерките на паричната политика за ограничаване на влиянието на пандемията върху икономическата и финансовата стабилност превръщат управлението на преустановяването на тази подкрепа в не по-малко съществено. През 2020 г. ЕЦБ набеляза за двегодишен хоризонт четири основни области на уязвимост за финансовата стабилност в еврозоната, които бяха разгледани в полугодишната публикация на ЕЦБ Financial Stability Review (виж диаграма 1).

• Първо, в резултат на стабилността на цените на активите и подновеното поемане на риск някои пазари ставаха все по-податливи на корекции. След сътресенията през март значителното, но неравномерно съживяване на финансовите пазари през лятото контрастираше със слабите основни икономически показатели, като с напредването на годината и с въвеждането на мерки за подкрепа по линия на икономическата политика инвеститорите вероятно придаваха по-голяма тежест на по-ограничените рискове от надценяване на икономическия растеж. В частност оживлението на капиталовите пазари породи известни опасения за прекъсване на връзката с основните икономически показатели. Кредитните спредове се понижиха до предпандемичните нива в рейтинговия диапазон и изглеждаха стеснени с оглед на икономическата прогноза, особено в сегмента с висока доходност на пазара на корпоративни облигации.
• Второ, областите на уязвимост в нефинансовия частен и в публичния сектор се увеличиха. В отговор на пандемията правителствата в еврозоната въведоха широк кръг от фискални мерки за подпомагане, които през 2020 г. доведоха до значителни бюджетни дефицити. Същевременно фирмите усвоиха кредитни линии и емитираха големи количества облигации, за да посрещнат нуждите си от ликвидност. Поради това е възможно по-високите равнища на държавния и на корпоративния дълг да породят отново опасения за поносимостта на дълга в бъдеще. Пандемията засегна слабо бюджетите на домакинствата благодарение на държавните схеми за подпомагане на доходите. Въпреки това рязко прекратяване на мерките би могло да доведе до намаляване на възможностите на домакинствата да обслужват дълга си и до по-нататъшен спад на и без това нестабилните основни корпоративни показатели. Рискът от корекция на пазарите на жилищни и търговски недвижими имоти също се увеличи през 2020 г. при все по-явни признаци за надценяване в еврозоната като цяло и рязък и устойчив спад на активността на пазара на търговски недвижими имоти.
• Трето, банките от еврозоната бяха изправени пред комбинация от все по-големи опасения за качеството на активите, продължителни структурни проблеми и непрекъснат натиск върху доходността. Доходността на банките се очаква да остане ниска и да се възстанови много плавно до равнища, отбелязани преди избухването на пандемията. Освен това през 2020 г. се наблюдаваха начални признаци за влошаване на качеството на активите, което в крайна сметка ще доведе до загуби по кредитите и необслужвани заеми.
• Четвърто, в резултат от подновилото се поемане на риск областите на уязвимост в небанковия финансов сектор продължиха да се увеличават. След възобновения приток на средства към инвестиционните фондове в еврозоната те намалиха дела на вложèнията си в ликвидни активи и увеличиха експозициите си в по-дългосрочен и с по-нисък рейтинг нефинансов корпоративен дълг. Това направи инвестиционните фондове уязвими към големи изходящи потоци в случай на възможни бъдещи трусове. Същевременно застрахователите бяха изправени пред проблеми с рентабилността поради по-малките обеми на застраховане и по-високите провизии за претенции, произтичащи както от пандемията, така и от сравнително големия брой природни бедствия през 2020 г.

Възможността тези области на уязвимост да се проявят едновременно и вероятно взаимно да се усилват, увеличава още повече рисковете за финансовата стабилност.

През 2020 г. ЕЦБ отбеляза и други области на уязвимост отвъд кратко- и средносрочния хоризонт с потенциално отрицателно въздействие върху финансовия сектор, а именно рисковете за финансовата стабилност, породени от климатичните промени (виж каре 3), и операционните рискове, произтичащи от пропуски в киберсигурността.

3.2 Макропруденциална политика за смекчаване на процикличността на банковия сектор и за подпомагане на икономическото възстановяване

Областите на уязвимост във финансовата система, които имат потенциала да породят системни рискове, могат да бъдат овладени посредством макропруденциални политики. Регламентът за ЕНМ възлага на ЕЦБ важна роля и специални правомощия в тази област. ЕЦБ има за задача да оценява бъдещи макропруденциални мерки, предвидени в законодателството на ЕС и приети от националните органи в държавите, участващи в Единния надзорен механизъм (ЕНМ), като освен това има правомощия да прилага по-строги мерки от приетите на национално равнище. В отговор на избухването на заразата от коронавирус през 2020 г. националните органи в еврозоната след консултации с ЕЦБ предприеха важни действия по макропруденциалната политика, за да гарантират финансовата стабилност и смекчат икономическото влияние на пандемичния шок.

Активна макропруденциална политика в подкрепа на икономиката и за запазване на финансовата стабилност

ЕЦБ възприе активен подход и действаше бързо в областта на макропруденциалната политика, с което допринесе значително за подпомагане на реалната икономика при гарантиране на финансовата стабилност. Тя насърчи и подкрепи действията по политиката на макропруденциалните органи в отделните държави, участващи в ЕНМ, предоставяйки капитал на банките за покриване на загуби и подпомагане на кредитирането на домакинствата и бизнеса. Тези национални органи освободиха над 20 млрд. евро от изискванията за капиталов буфер^[30], предимно чрез пълно или частично освобождаване на антициклични капиталови буфери.

От решаващо значение за ефективността на макропруденциалната политика е да се гарантира, че капиталовите буфери могат да се използват. За тази цел ЕЦБ насърчи банките да използват капитала и ликвидните си буфери за целите на кредитирането и поемането на загуби, което спомага за стабилизиране на реалната икономика. Използваемостта на буферите бе допълнително подкрепена от решението да се разреши на банките да работят под комбинираното изискване за буфер поне до края на 2022 г., без това автоматично да води до надзорни действия. Освен това ЕЦБ подчерта, че няма да изисква от банките да започнат да възстановяват капиталовите си буфери, преди да е достигната връхната точка на амортизация на капитала и при всички случаи не преди края на 2022 г.

В перспектива все повече ще нараства разбирането, че в средносрочен хоризонт е желателно да се постигне отново баланс между структурните и цикличните капиталови изисквания, за да се отвори място за макропруденциалната политика. Тенденциите през 2020 г. показаха, че отвъд общото равнище на банковия капитал са важни буферите с възможност за освобождаване, натрупани в добри времена, с цел подпомагане на поемането на загуби и кредитирането при икономически спад. В началото на пандемията пространството за макропруденциална политика беше ограничено, като антицикличният буфер, който изцяло може да бъде освободен, заемаше само малка част от банковия капитал в еврозоната (0,11% спрямо 14,9% съотношение на базовия собствен капитал от първи ред ).^[31] Това се дължеше главно на бавното възстановяване на финансовия цикъл след финансовата криза и кризата с държавните дългове. В бъдеще при нормализирането на условията прегледът на рамката за буферите може да е оправдан, за да се прецени дали постигането отново на баланс между структурните и цикличните буфери може да гарантира достатъчна гъвкавост под формата на буфери с възможност за освобождаване, за да се реагира при икономически спадове.

И на последно място, но не и по значение, ЕЦБ продължи да усъвършенства комуникацията си по въпросите на макропруденциалната политика, увеличавайки осведомеността чрез осигуряване на по-голяма прозрачност за работата, която извършва, и на идеите си в тази област.^[32] Във Financial Stability Review има раздел, в който се представя ориентирана към бъдещето концепция за възстановяване на капиталовите буфери от макропруденциална гледна точка. Освен речи, прессъобщения и други публикации като тематични материали, ЕЦБ продължи да публикува и полугодишното си издание Macroprudential Bulletin, в което са представени напредъкът в анализите и оценките по актуални макропруденциални въпроси. Въз основа на придобития по време на кризата опит последният брой от 2020 г. е посветен на макропруденциалните капиталови буфери, като се предлага информация за въздействието на кредитирането, възможните пречки за използваемостта на буферите и важността на макропруденциалното пространство. ЕЦБ продължи също да публикува в уебсайта си преглед на действащите макропруденциални мерки в държавите, подлежащи на банков надзор от страна на ЕЦБ.

Решения по макропруденциалната политика през 2020 г.

В съответствие със своите законови правомощия през 2020 г. ЕЦБ оцени уведомления (нотификации) от национални органи в еврозоната за 116 решения по макропруденциалната политика относно мерки, насочени към циклични и структурни системни рискове, както и други мерки по член 458 от Регламента за капиталовите изисквания (CRR). Това включваше и уведомления от Българската народна банка и Hrvatska narodna banka през последното тримесечие на годината след установяването на тясно сътрудничество от 1 октомври 2020 г. Повечето уведомления бяха свързани с установяването на антициклични капиталови буфери или с определянето на глобални и други системно значими институции (Г-СЗИ и Д-СЗИ) и с калибрирането на съответните капиталови буфери. Управителният съвет на ЕЦБ не възрази срещу нито едно от решенията по макропруденциалната политика, за които националните органи уведомиха през 2020 г.

След избухването на пандемията от коронавирус голяма част от съобщените на ЕЦБ мерки бяха насочени към смекчаване на въздействието на пандемичния шок както върху стабилността на финансовата система, така и върху икономиката. Поради това няколко национални органа решиха да освободят някои от капиталовите си буфери, натрупани през предходните години.

От седем държави от еврозоната, които са активирали антицикличен буфер, шест са решили да освободят напълно или частично антицикличния буфер и да отменят обявените по-рано негови увеличения. Целта беше да се даде възможност на банките да използват освободения капитал, за да продължат да подпомагат реалната икономика чрез отпускане на заеми за домакинства и фирми, както и да покриват потенциални загуби по кредити. Към момента на изготвяне на настоящия доклад държавите от еврозоната, които все още поддържат положителни антициклични буфери, бяха Люксембург и Словакия.

Във връзка с макропруденциалните инструменти за преодоляване на други рискове ЕЦБ оцени решенията на национални органи относно капиталовите буфери за Д-СЗИ, буферите за системен риск, както и макропруденциални мерки по член 458 от CRR. В отговор на пандемичния шок от коронавируса няколко държави решиха да освободят изцяло или частично буферите за системен риск и да коригират буферите на Д-СЗИ за банки, за които в нормални условия би имало ограничение да използват буферите за системен риск предвид взаимодействието между двете изисквания, посочени в член 131 от Директивата за капиталовите изисквания.

Накрая, някои държави решиха да отложат постепенното въвеждане или внедряване на обявените мерки, например въвеждането на буфери за Д‑СЗИ и внедряването на обявена мярка по член 458 от CRR.

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

ЕЦБ продължи да оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на секретариата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който е натоварен с организирането на ежедневната дейност на ЕССР. ЕССР отговаря за макропруденциалния надзор върху финансовата система на ЕС и за предотвратяването и смекчаването на системни рискове.

Годината беше белязана от пандемията от COVID-19. Във връзка с променящия се модел на рисковете през април и май 2020 г. ЕССР премина в „кризисен режим“ и увеличи честотата на заседанията си за обсъждане на политиките. ЕСЦБ активно участваше и допринесе за отговора на ЕССР на пандемията и за текущото идентифициране и наблюдение на потенциални системни рискове и подпомогна извършваната от него дейност. Например, тя участваше активно в работата на ЕССР, в резултат на която бяха взети редица мерки, свързани с: а) последиците за финансовата система от схемите за гаранции по кредити и други фискални мерки за защита на реалната икономика; б) недостатъчната ликвидност на пазара и последиците от това за мениджърите на активи и застрахователите; в) влиянието на процикличното понижение на рейтинга на облигациите върху пазарите и институциите в цялата финансова система; г) ограниченията в цялата система за изплащането на дивиденти, обратното изкупуване на акции и други плащания; и д) рисковете за ликвидността, произтичащи от искания за допълнително обезпечение. Освен това ЕСЦБ допринесе за обсъждането в ЕССР на въпроси от политиката в по-дългосрочен хоризонт, свързани с банковия сектор на ЕС, с оглед на пандемията от COVID-19. Тази дейност имаше за цел да представи преглед на различните предизвикателства, пред които отговорните за формирането на политиката лица биха могли да се изправят в бъдеще.

След постепенното завръщане към редовния политически цикъл ЕЦБ продължи да си сътрудничи със Секретариата на ЕССР във връзка с работата по наблюдението на последиците за финансовата стабилност от фискалните мерки за защита на реалната икономика в условията на пандемията от COVID-19. През юни 2020 г. беше създадена експертна група под егидата на Генералния съвет на ЕССР. Тя има за цел да провежда редовно наблюдение в целия ЕС за последиците, които временните мерки, въведени от правителствата в отговор на пандемията от COVID-19, имат върху финансовата стабилност, фокусирайки се главно върху презграничните и междусекторните последици.

ЕЦБ допринесе също за непрекъснатото развитие на системата от показатели за измерване на риска за небанкови институции. Работата включваше петото издание на EU Non-bank Financial Intermediation Risk Monitor, което представя преглед на развитието на сектора с фокус върху оценката на потенциалните рискове за финансовата стабилност.

Освен това ЕЦБ съвместно с ЕССР работи по създаване и внедряване на методики за изучаване на последиците от отражението на различни сценарии за климатичните промени върху финансовия сектор в ЕС. През юни 2020 г. ЕССР публикува доклад, в който се извършва и съпоставка на различни методики, оценка на достъпността на данните и преглед на вида експозиции на финансовите институции, които ще се анализират, когато се извършва анализ на рисковете, свързани с климата.

В допълнение ЕЦБ взе активно участие в Европейската група за системна киберсигурност, която разработва аналитична рамка за оценка на киберрисковете.

ЕЦБ председателства също Оперативната група на ЕССР със задача да изготви препоръка на ЕССР, за да ускори приемането на идентификационен код на правен субект в ЕС. Работата приключи успешно през септември 2020 г. с приемането на Препоръка на ЕССР относно идентифициране на правни субекти.

И накрая, ЕЦБ председателстваше Оперативната група на ЕССР за провеждане на стрес тестове, която изготви неблагоприятните сценарии за стрес тестовете през 2021 г. за Европейския банков орган и за Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. За тази цел при моделирането от Оперативната група на ЕССР значителна техническа помощ оказаха няколко генерални дирекции на ЕЦБ.

По-подробна информация за ЕССР може да намерите в уебсайта му и в неговите Годишни доклади.

3.3 Микропруденциални дейности за осигуряване на стабилността на отделните банки

През 2020 г. Единният надзорен механизъм приветства две нови участнички. България и Хърватия станаха първите държави извън еврозоната, които се присъединяват към европейския банков надзор в съответствие с рамката за тясно сътрудничество, предвидена в Регламента за ЕНМ за държавите членки извън еврозоната. Въз основа на решенията на Управителния съвет за установяване на тясно сътрудничество^[33] с Българската народна банка^[34] и с Hrvatska narodna banka^[35] през октомври 2020 г. броят на значимите институции под прекия надзор на ЕЦБ се увеличи с добавянето на пет банки от България и осем банки от Хърватия.^[36] ЕЦБ отговаря също и за надзора върху по-малко значимите институции и за общите процедури за всички поднадзорни институции в двете страни. Българската народна банка и Hrvatska narodna banka имат по един представител в Надзорния съвет на ЕЦБ със същите права и задължения като всички останали членове, включително и с право на глас.

През годината банковият надзор на ЕЦБ се превърна в по-зряла и по-прозрачна организация. Надзорът по банки беше реорганизиран в съответствие с бизнес моделите на банките и подпомаган от екипи с експерти по въпросите на риска или в конкретни области. Втората линия на защита – надзорната функция по отношение на риска – беше въведена с цел провеждане на стратегическо планиране, докато функцията за надзор на място стана структурно независима. При новата организационна структура се премина към надзор, по-силно фокусиран върху риска, като в същото време се гарантира съгласуваност на крайните резултати от надзора. Реорганизацията засили както ролята на ЕЦБ като благоразумен, ефективен и прозрачен надзорен орган, така и сътрудничеството с компетентните национални органи в рамките на ЕНМ.

В стремежа си да подобри прозрачността ЕЦБ за първи път публикува обобщени данни по бизнес модели и информация за всяка банка във връзка с изискванията на втори стълб (P2R), т.е. една година по-рано от изискваното в преразгледания Регламент за капиталовите изисквания. Публикуването на индивидуалните изисквания по втори стълб имаше за цел да хвърли светлина върху състоянието на европейските банки и същевременно да помогне на банките да сравнят своето положение с това на другите банки, както и да осигури повече прозрачност за инвеститорите.

Освен това ЕЦБ поде обществено допитване относно проекта на „Ръководство за надзорния подход към консолидацията в банковия сектор“. То следва да подобри прозрачността и предвидимостта на надзорните действия и да помогне на кредитните институции да разработват рационални от надзорна гледна точка проекти.

Коронавирусът се оказа безпрецедентен шок на световно ниво, но благодарение на активната роля на ЕНМ през последните години европейските банки влязоха в тази криза с много по-силни капиталови и ликвидни позиции и със значително по-добро качество на активите. ЕЦБ реагира бързо, като прие няколко надзорни мерки за подпомагане, които да позволят на банките да поемат загубите и да продължат да отпускат заеми за реалната икономика. Така например ЕЦБ насърчаваше поднадзорните институции да използват изцяло капиталовите и ликвидните си буфери, включително насоките по втори стълб, като същевременно сигнализираше към пазарите да не санкционират банките, когато гъвкаво използват предоставените им възможности.^[37] Въведена бе и надзорна гъвкавост по отношение на третирането на необслужваните кредити, по-специално, за да се даде възможност на банките да се възползват изцяло от гаранциите и мораториумите, установени от публични органи.^[38] ЕЦБ прие прагматичен (т.е. опростен) подход към цикъла на надзорен преглед и оценка (SREP) през 2020 г.^[39] Новият подход намали тежестта върху поднадзорните банки, запазвайки същевременно ясна и точна представа за тяхната стабилност. Освен това в този момент банките бяха насърчавани да изгладят процикличността, включена в моделите им за натрупване на провизии срещу загуби от кредити по МСФО 9, и ако това все още не е направено, да започнат да прилагат графика за преход към МСФО 9 съгласно Регламента за капиталовите изисквания.^[40] ЕЦБ удължи също сроковете за някои некритично важни надзорни мерки и искания за данни, както и за прилагането на коригиращи действия, произтичащи от проверки на място и проучване на вътрешните модели.

След като анализира уязвимостта на европейските банки през първите седмици на кризата с COVID-19, ЕЦБ преразгледа някои от своите решения. Така например първоначалната ѝ препоръка към банките относно разпределянето на дивиденти и обратно изкупуване на акции беше удължена до 1 януари 2021 г. По-късно ЕЦБ призова банките до 30 септември 2021 г. да не разпределят или да ограничат разпределянето на дивиденти. Освен това, за да се улесни прилагането на паричната политика, ЕЦБ позволи на банките да изключат от коефициента си на ливъридж някои експозиции към централни банки.^[41]

Банките и обществеността ефективно и прозрачно бяха запознати с всички надзорни мерки за подпомагане посредством различни канали, включително писма, надзорен диалог със съвместните надзорни екипи, често задавани въпроси, прессъобщения, публикации в блогове и изявления.

В началото на кризата, свързана с COVID-19, ЕЦБ предостави известна оперативна гъвкавост на институциите, подготвящи се за Брекзит, но по-късно надзорният диалог бе възобновен и засилен. Много банки постигнаха значителен напредък или напредваха с добър темп към постигането на целевите си оперативни модели след Брекзит, което ще им позволи да търгуват, отчитат и управляват рисковете в ЕС по начин, който да гарантира разумно управление на риска и ефикасен надзор. ЕЦБ продължи да сигнализира за това, че в края на преходния период банките трябва да бъдат подготвени за всякакви възможни резултати. Значително надзорно внимание беше отделено и на това да се гарантира, че поднадзорните банки ще реализират своите целеви оперативни модели в рамките на предварително договорените срокове. Това ще даде сигурност, че всички остатъчни рискове в средносрочен план, свързани с Брекзит, ще бъдат последователно и ефикасно овладени.

И накрая, след обществено обсъждане ЕЦБ финализира Ръководство, в което се посочва как тя оценява съответствието на моделите за кредитен риск от страна на контрагенти на банките с регулаторните изисквания. То се отнася за банките, които кандидатстват за разширение или промяна на вътрешните си модели, както и за текущото наблюдение от ЕЦБ на такива модели или за изучаване на вътрешни модели. Също така ЕЦБ прие и публикува Насоки относно прага на същественост за просрочени кредитни задължения за по-малко значими институции, което осигурява съгласуваност с правилата, приложими за значимите институции.^[42]

По-подробна информация за банковия надзор на ЕЦБ е поместена в неговия уебсайт и в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2020.

3.4 Приносът на ЕЦБ за инициативите на европейската политика

Десетте години на значителни регулаторни реформи след световната финансова криза допринесоха за това финансовата система да бъде добре подготвена да устои на шоковете, причинени от пандемията от COVID-19. Въпреки значителния напредък още съществуват важни правни и институционални предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, преди европейските банки да могат да функционират в една действително интегрирана рамка, както и да бъдат полезни за потребителите на финансови услуги. Необходими са и допълнителни усилия за развитие на капиталовите пазари, като същевременно се укрепват регулаторните и надзорните рамки за небанковия финансов сектор. 2020-а беше и година на безпрецедентни действия от страна на Европейския съюз в областта на икономическата политика. През юли 2020 г. лидерите на ЕС постигнаха съгласие да се емитира за първи път в историята на Съюза съвместен дълг в отговор на всеобщия икономически шок. Каре 4 представя преглед на по-широкия отговор на ЕС на кризата и последиците от това за реалната икономика и финансовия сектор.

Доизграждане на банковия съюз

В съответствие с писмото на председателя на Работната група на високо равнище относно Европейската схема за гарантиране на депозитите (ЕСГД) до председателя на Еврогрупата от декември 2019 г. ЕЦБ продължи да участва в обсъжданията на европейските форуми за доизграждането на банковия съюз.

На заседанието си в края на ноември 2020 г. Еврогрупата постигна ключово споразумение по преразгледания Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност и за ранното въвеждане на общия предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране.

Във връзка с това ЕЦБ продължи да участва в съвместните доклади от наблюдението за намаляване на риска (виж юнското издание и ноемврийското издание), изготвени съвместно с Европейската комисия и с Единния съвет за преструктуриране. В доклада от ноември 2020 г. бяха представени и допълнителни анализи за необслужваните кредити и минималните изисквания за позициите със собствени средства и допустими задължения (MREL). Въз основа на доклада от ноември 2020 г. и след положителна оценка за намаляването на риска Еврогрупата постигна съгласие относно ранното въвеждане на общия предпазен механизъм.

Освен това ЕЦБ подкрепи дебата относно презграничната интеграция на банкови групи. В този смисъл в съвместна публикация в блога двама високопоставени служители на ЕЦБ направиха конкретни предложения за насърчаване на ефективното разпределение на ликвидните средства в рамките на банковите групи, като същевременно се предоставят гаранции на органите от приемащите държави.^[43]

Що се отнася до преразглеждането на рамката за управление на кризи, ЕЦБ подкрепи усилията, с които да се гарантира, че рамката предвижда съвременни инструменти за справяне с по-малки банки, които приемат депозити. ЕЦБ се обяви в подкрепа на усъвършенстването на рамката за мерки за ранна намеса, за да се улесни практическото ѝ прилагане.^[44] Тя подчерта също колко е важно да се гарантира, че банките, които са обявени за проблемни или за които съществува вероятност да фалират, ще могат в разумен срок да напуснат банковия пазар. Работата по политиката за управление на кризи ще продължи. В това отношение е важно да се отбележи, че Европейската комисия започна прегледа на рамката за управление на банкови кризи и гарантиране на депозитите.

Развитие на съюза на капиталовите пазари

През 2020 г. ЕЦБ призова за подновяване на усилията за развитие на съюза на капиталовите пазари с оглед на многобройните предизвикателства, пред които ЕС трябва да се изправи.^[45] Те включват възстановяване след пандемията, гарантиране на прехода към нисковъглеродна икономика, засилване на международната роля на еврото и справяне с последиците за финансовите услуги от Брекзит, както се подчертава в публикацията на ЕЦБ November 2020 Financial Stability Review.

ЕЦБ приветства новия план за действие за СКП на Европейската комисия, публикуван през 2020 г., и подчерта необходимостта от конкретни действия и реална политическа воля и амбиция, за да се постигне значителен напредък. ЕЦБ набеляза редица приоритети на политиката за стимулиране на капиталовите пазари, включително тези, насочени към увеличаване на капиталовото финансиране в подкрепа на растежа и иновациите.^[46] Приоритетите са свързани с хармонизация в целевите области на правилата за корпоративна несъстоятелност и в удържането на данъци при източника, както и с процедурите при вземането на корпоративни решения в областта на посттърговските (разчетно-клирингови и платежни) услуги. Напредъкът към сближаване на надзорните практики, включително предлагането на мерки за по-добра координация на надзора или пряк надзор от страна на европейските надзорни органи, ще бъде от съществено значение за гарантиране на последователното прилагане на единния правилник в целия Европейски съюз. Освен това инициативите за финансово образование или възможностите за пенсионни спестявания ще помогнат на гражданите да се възползват от предимствата на СКП.

ЕЦБ продължи да допринася значително за СКП, като подкрепя развитието и интегрирането на общоевропейските финансови пазарни инфраструктури (виж раздел 4.3).

Преразглеждане на надзорната рамка за банките и небанковите институции

Част от небанковия финансов сектор, в това число фондовете на паричния пазар и някои инвестиционни фондове, бяха изложени на значителен стрес по време на пазарните трусове през март. Независимо че една по-значима роля на небанковото финансово посредничество за финансирането на икономиката е една от целите на СКП, ефикасното наблюдение върху този сектор продължава да бъде от решаващо значение.

Подобряването на устойчивостта на небанковия финансов сектор по начин, който отразява макропруденциалните перспективи, е абсолютно необходимо за адекватно справяне със системните рискове, които биха могли да се реализират в този сектор. Ето защо през 2020 г. ЕЦБ продължи да настоява за макропруденциални регулаторни реформи за небанковия финансов сектор и се включи със значителен принос в свързаните с това технически обсъждания на европейски и международни форуми.

Що се отнася до пруденциалната рамка за банковия сектор, ЕЦБ подкрепи предложението на Европейската комисия за целеви изменения на Регламента за капиталови изисквания (CRR) в отговор на пандемията от COVID-19. ЕЦБ счете, че тя допълва надзорните ѝ мерки за смекчаване на последиците от пандемията и изрази своите съображения в свое правно становище. По-конкретно, ЕЦБ одобри промените по отношение на преходните мерки за намаляване на отражението от разпоредбите на МСФО 9 върху регулаторния капитал, временното разширяване на преференциалното третиране на необслужваните кредити, гарантирано от националните правителства или други публични субекти, и отсрочване на прилагането на буфера за коефициента на ливъридж за глобалните системно значими банки.

В допълнение ЕЦБ предложи корекции по механизма за временно изключване на някои експозиции към централни банки от изчисляването на коефициента на ливъридж с цел повишаване на ефективността на мерките на паричната политика, използвани за намаляване на икономическото отражение на пандемията от COVID-19 и за подпомагане на банковото кредитиране на домакинства и предприятия. Освен това в съответствие със стандарта на Базелския комитет за банков надзор ЕЦБ подчерта необходимостта от по-голяма гъвкавост от страна на компетентните органи при оценката на вътрешните модели за пазарен риск, за да се запази способността на кредитните институции да осигуряват пазарна ликвидност и да извършват дейности по поддържане на пазара, с което да се подкрепи реалната икономика.

4 Безпроблемно функциониране на пазарната инфраструктура и плащанията

Една от основните задачи на Евросистемата е да гарантира гладкото функциониране на платежните системи. Тази задача е тясно взаимосвързана с отговорностите на Евросистемата в областта на паричната политика и финансовата стабилност. Евросистемата играе централна роля при разработването, управлението и надзора върху пазарните инфраструктури и механизми, които улесняват надеждния и ефективен поток на плащанията, ценните книжа и обезпеченията в еврозоната. Тя действа и като катализатор за интеграция и иновации на пазара на плащания и ценни книжа.

4.1 Услуги в ТАРГЕТ

Услугите на Евросистемата в ТАРГЕТ включват три услуги по сетълмент: ТАРГЕТ2 – система за брутен сетълмент в реално време (RTGS) за плащания в евро, свързани с операциите по паричната политика на Евросистемата, междубанкови и търговски сделки; ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) – единна платформа за сетълмент на ценни книжа в Европа; и Сетълмент на незабавни плащания в ТАРГЕТ (TARGET Instant Payment Settlement, TIPS), който позволява на доставчиците на платежни услуги денонощно във всеки ден от годината да предлагат на клиентите си незабавни парични преводи.

Над 1000 банки използват ТАРГЕТ2 за извършване на сделки в евро от свое име или от името на своите клиенти. Като се вземат предвид клоновете и дъщерните дружества, чрез ТАРГЕТ2 може да се достигне до повече от 44 000 банки в света. През 2020 г. ТАРГЕТ2 обработваше средно 345  006 плащания на ден със среднодневна стойност 1,8 трлн. евро.

Тъй като през последното десетилетие в резултат от развитието на технологиите, новите нормативни изисквания и променящите се нужди на потребителите в платежните системи настъпиха значителни промени, Евросистемата планира да замени ТАРГЕТ2 с Т2, състояща се от нов RTGS компонент и компонент за централно управление на ликвидността, които ще оптимизират управлението на ликвидността при всички услуги в ТАРГЕТ. Т2 ще използва стандарта ISO 20022 за изпращане на съобщения и ще може да улеснява извършването на плащания в множество валути.

Предвид проблемите, породени от пандемията от COVID-19, и промяната в графика за преминаване на презграничните плащания в света от СУИФТ към ISO 20022, срокът за проекта на Евросистемата беше удължен от 2021 г. на 2022 г. след обсъждане с европейската финансова общност. През 2020 г. проектът навлезе във фаза на вътрешно изпробване на софтуера, известна като „Приемателни тестове на Евросистемата“. В края на 2020 г. беше публикувано изданието Real Time Gross Settlement User Handbook.

Т2-ЦК е резултат от инициатива за преодоляване на състоянието на силна разпокъсаност на средата за сетълмент на ценни книжа в Европа. С нея бе поставен край на сложните презгранични процедури за сетълмент и на трудностите, предизвикани от различията в практиките за сетълмент в отделните държави.

Днес платформата T2-ЦК свързва 21 централни депозитара на ценни книжа (ЦДЦК) от 20 европейски пазара и осигурява възможност за сетълмент на ценни книжа в евро и в датски крони. През 2020 г. тя обработваше средно по 687 476 сделки на ден със среднодневна стойност 672,53 млрд. евро.^[47] От началото на март до средата на април пазарната несигурност, предизвикана от пандемията от COVID-19, доведе до извънредно увеличение на обработените обеми, които на 16 март достигнаха върхова стойност от 1 088 815 извършени трансакции.

През ноември 2020 г. в рамките на T2-ЦК беше въведен елемент на санкционен механизъм, който има за цел да подпомогне ЦДЦК при спазване на задълженията им в съответствие с режима за дисциплината при сетълмента съгласно Регламента за ЦДЦК. Изпробването на тази нова, сложна функционалност ще продължи през цялата 2021 г. в процеса на подготовка за влизането в сила на съответните разпоредби на Регламента през февруари 2022 г.

Пусната в експлоатация през ноември 2018 г., към платформата TIPS в края на 2020 г. има свързани девет пазара на еврозоната и чрез нея се осъществява достъп до повече от 3800 доставчика на платежни услуги. През юли 2020 г. ЕЦБ обяви съществени стъпки към осигуряване на общоевропейски достъп до незабавните плащания чрез TIPS до края на 2021 г. Освен това, допълвайки възможностите на TIPS за обслужване в различни валути, Sveriges Riksbank и Евросистемата подписаха договор, който позволява на шведската централна банка да предлага на потребителите в Швеция от май 2022 г. нова услуга за незабавни плащания в шведски крони (RIX-INST), основана на платформата TIPS. През 2020 г. Danmarks Nationalbank кандидатства за присъединяване към T2 и изрази интерес да се включи към TIPS най-късно до 2025 г.

През 2020 г. беше одобрена бъдещата ценова политика за Т2, а ценовата политика за TIPS беше преразгледана.

Що се отнася до функционирането на пазарните инфраструктури на Евросистемата по време на кризата, причинена от COVID-19, не са възниквали големи оперативни инциденти, свързани със ситуацията. През годината обаче други причини предизвикаха оперативни инциденти, които наложиха последващи действия с цел да се избегне повторното им възникване. След инцидента от 23 октомври 2020 г. в ТАРГЕТ2 ЕЦБ обяви независим преглед, който ще вземе предвид и други инциденти, засегнали услугите в ТАРГЕТ през 2020 г. Основните изводи от прегледа ще бъдат споделени с участниците на пазара и публично оповестени до второто тримесечие на 2021 г.

В допълнение към трите услуги по сетълмент Евросистемата разработва нова услуга в ТАРГЕТ, а именно Система за управление на обезпеченията на Евросистемата (ECMS). Целта е да се осигури единна система за управление на обезпеченията с обща функционалност, способна да управлява активите, използвани като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата за всички юрисдикции в еврозоната. През 2020 г. беше завършен етапът на спецификация на проекта. Датата на началото на проекта беше изместена за ноември 2023 г. след решението за удължаване на срока на проекта за T2 с една година, тъй като бяха взети под внимание опасенията на участниците на пазара, че настоящата неблагоприятна среда ще затрудни тяхната подготовка.

4.2 Надзор и роля на емисионната централна банка

За да се гарантира безопасността и ефикасността на инфраструктурите на финансовите пазари и плащанията, в специални надзорни регламенти, стандарти, насоки и препоръки Евросистемата определя цели и изпълнява надзорните си задачи чрез събиране на информация, нейното оценяване предвид целите на надзора и при необходимост съдейства за евентуални промени.

През 2020 г. Евросистемата продължи да упражнява надзор върху системно важните платежни системи (СВПС), като извърши оценка на текущите резултати на системите и на въвежданите в тях промени, както и на тяхната киберустойчивост. Освен ТАРГЕТ2, EURO1, СТЕП2-T и CORE(FR) като системно важна платежна система бе определена и системата за управление на клиринга Mastercard Clearing Management System. С обществено обсъждане започна Преразглеждане на Регламента за СВПС, за да се дефинират ясно критериите за определяне на централните банки от Евросистемата, които следва да бъдат посочени като компетентен орган за извършване на надзор върху СВПС.

Евросистемата продължи да упражнява също надзор върху платежните системи, които не са системно важни, в това число системите за незабавни плащания и платежните схеми. С оглед определянето на надзорните принципи за електронните платежни инструменти, схеми и механизми по един добре организиран, перспективен и хармонизиран начин ЕЦБ представи за обществено обсъждане предложената нова рамка за надзор на Евросистемата за електронни платежни инструменти, схеми и механизми (PISA).

Въз основа на текущото си наблюдение на измамите с карти Евросистемата публикува шестия си надзорен доклад относно картовите измами. В доклада се посочва, че при измамите с карти в периода 2014–2018 г. продължават да преобладават дистанционните трансакции, т.е. онлайн измами и измами чрез поща и телефон.

Евросистемата продължи да насърчава киберустойчивостта на инфраструктурите на финансовите пазари, подпомагайки създаването на инициативата CIISI-EU за обмен на кибернетична и разузнавателна информация и текущото приемане и прилагане на рамката TIBER-EU.

Що се отнася до сетълмента на ценни книжа, първата комплексна надзорна оценка на действащата платформа T2-ЦК беше последвана от оценка на напредъка, постигнат от системния оператор при отстраняването на установените недостатъци в определени области. Освен това беше направена оценка на прилагането на елемента на санкционен механизъм в помощ на ЦДЦК в рамките на T2-ЦК спрямо предвидения в Регламента за ЦДЦК режим на дисциплината при сетълмента (виж също раздел 4.1).

По отношение на оперативната ефективност надзорът на Евросистемата се фокусира по-специално върху инцидентите, възникнали в услугите в ТАРГЕТ през 2020 г., като активно се ангажира заедно със системния оператор цялостно да оцени инцидентите и предприетите мерки с цел избягване на повторното им възникване. Фокусирането върху оперативните резултати ще остане приоритет за надзора на Евросистемата през следващата година.

Относно резултатите по време на кризата с COVID-19 инфраструктурите на финансовите пазари не отчитат големи оперативни инциденти, свързани с пандемичната ситуация. Въпреки това през първата половина на 2020 г. бяха отбелязани някои проблеми с веригите за доставки, свързани с трети страни, намиращи се в силно засегнати райони, както и леко забавяне в предоставянето на услуги и намалена ефективност на сетълмента по време на пика на пандемията поради обеми, по-големи от обичайно обработваните.

Пандемията и свързаните с нея пазарни колебания също повлияха върху стереотипите на плащане и сетълмент. Размерът на исканията за допълнително обезпечение от страна на централните контрагенти чувствително се увеличи. Поради това пазарните участници, по-слабо подготвени по отношение на управлението на ликвидността при неблагоприятни условия, понякога изпитваха ликвидни затруднения.

Като емисионна централна банка на еврото Евросистемата участва в лицензирането и извършването на редовни прегледи и оценка на централните депозитари на ценни книжа съгласно Регламента за ЦДЦК. През 2020 г. тя взе участие в шест процедури по лицензиране и в 12 процедури по преглед и оценка. Тя е единственият орган, ангажиран с лицензирането и прегледа на всички ЦДЦК в еврозоната, и като такъв подпомага и улеснява един съгласуван подход към тези задачи, с което играе ключова роля за опазването на сигурността и ефективността на сетълмента на ценни книжа.

По отношение на централните контрагенти Евросистемата в ролята си на емисионна централна банка на еврото участва в надзорни колегии и групи за управление на кризи. ЕЦБ се присъедини към новия Надзорен комитет за централните контрагенти и към Комитета по политиката спрямо централните контрагенти, създадени от Европейския орган за ценни книжа и пазари, и допринесе за разработването на новата надзорна рамка за централните контрагенти съгласно преразгледания Регламент за европейската пазарна инфраструктура (EMIR 2), по-конкретно в контекста на Брекзит. ЕЦБ анализира също процикличното влияние на пазарната колебливост върху централните контрагенти и техните участници, за да информира относно текущото обсъждане на политиките. С оглед приемането на регулаторната рамка на ЕС за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти Евросистемата започна подготвителна работа в колегиите за преструктуриране по своята роля като емисионна централна банка. ЕЦБ ще координира подхода на Евросистемата, тъй като планирането на възстановяването и преструктурирането на отделни централни контрагенти изисква координирана оценка на системния риск.

4.3 Нововъведения и интеграция на пазарната инфраструктура и плащанията

Финансовият сектор е в процес на значителна трансформация, обусловена от нововъведенията и цифровизацията. На пазара за малки плащания се появяват нови пазарни участници, нови канали за достъп до платежни услуги и нови начини за иницииране на плащания. Новите участници, които идват извън финансовия сектор и/или извън Европа, представляват предизвикателство за утвърдените участници на пазара. Макар че откритостта за световна конкуренция играе ключова роля за насърчаване на иновациите, прекалената зависимост от чуждестранни платежни решения и технологии създава риск европейският пазар на плащанията да стане по-уязвим на външни смущения, например киберзаплахи, и по-трудно да може да подкрепя единния пазар и единната валута. Освен това не е задължително доставчиците на платежни услуги със значително влияние на световните пазари да действат в полза на най-добрите интереси на европейските заинтересовани страни.

С цел разгръщане на потенциала за иновации и посрещане на увеличаващите се предизвикателства пред европейския суверенитет на пазара за плащания Евросистемата разработи цялостна стратегия за малките плащания. Главните ѝ елементи са въвеждане на незабавните плащания, разработване на общоевропейско решение за плащанията и проучване на възможността за цифрово евро (виж каре 5).

За да станат незабавните плащания достъпни за всички граждани и бизнеса не само на национално равнище, но и в цяла Европа, повече доставчици на платежни услуги трябва да се присъединят към схемата за незабавни кредитни преводи в рамките на Единната зона за плащания в евро (СЕПА) и следва да се осигури общоевропейски достъп (виж раздел 4.1 относно мерките на Евросистемата за осигуряване на общоевропейски достъп до незабавните плащания).

Евросистемата осигурява и мерки за преодоляване на фрагментарността на решенията за иницииране на плащания при крайните потребители и на плащания в точките за продажба (т.е. на плащания чрез ПОС-терминал и при електронна търговия). По-конкретно, тя насърчава платежни решения, които изпълняват петте основни цели, формулирани през 2019 г., като общоевропейски достъп и безпрепятствено обслужване на клиентите, удобство и ниска цена, безопасност и сигурност, европейски знак за качество и управление, както и приемане в цял свят, с акцент върху усъвършенстването на презграничните плащания, особено на тези извън границите на ЕС.

През 2020 г. ЕЦБ продължи също да анализира криптоактивите, фокусирайки се върху влиянието на „стабилните монети“, емитирани от частния сектор, върху паричната политика, финансовата стабилност, пазарната инфраструктура и плащанията, както и върху банковия надзор. В светлината на този анализ ЕЦБ се стреми да разработи и да приложи комплексен отговор от страна на паричната политика за намаляване на възможния неблагоприятен ефект от „стабилните монети“ върху платежния и финансовия ландшафт в ЕС, като предприема разумни инициативи, които носят ползи за европейските потребители и бизнеса. ЕЦБ подкрепя работата на международната общност, а именно пътната карта на Г-20, публикувана от Съвета за финансова стабилност, за постигане на по-бързи, по-евтини, по-прозрачни и всеобхватни презгранични плащания, които често са засегнати от неефективност и липса на прозрачност.

В подкрепа на по-нататъшното интегриране на финансовите пазари в Европа през 2020 г. Евросистемата продължи да насърчава цялостната пазарна хармонизация в областта на т.нар. посттърговски (разчетно-клирингови и платежни) услуги. По отношение на хармонизираното управление на обезпеченията до средата на годината тя получи от всички европейски пазари плановете за адаптация на стандартите в Европа, включени в Единния правилник за управление на обезпеченията (SCoRE). Евросистемата започна също да следи и оценява напредъка в спазването на стандартите на SCoRE. В съответствие с новия график на проекта ECMS (виж раздел 4.1.) датата за въвеждането на SCoRE беше променена от ноември 2022 г. на ноември 2023 г.

През 2020 г. Консултативната група на ЕЦБ по въпросите на пазарните инфраструктури за ценни книжа и обезпечения продължи да подпомага създаването на съюз на капиталовите пазари. По-конкретно, на форума на високо равнище относно съюза на капиталовите пазари тя направи конкретни предложения във връзка с удържането на данъци при източника и с процедурите при вземането на корпоративни решения.

5 Дейности в подкрепа на функционирането на пазара и финансови услуги, предоставяни на други институции

В отговор на критичността на пандемията от COVID-19 през март и април 2020 г. ЕЦБ разкри с други централни банки няколко линии за валутен суап за предоставяне на ликвидност в основни международни валути и през лятото въведe допълнително суапови и репо линии за подобряване на предоставянето на ликвидност в евро. Тя не интервенира на валутните пазари, както беше отчетено и в тримесечните данни за валутните интервенции на ЕЦБ, публикувани след май 2020 г.

През октомври 2020 г. успешно приключи първата година, откакто се публикува краткосрочният лихвен процент в евро (€STR) – принос на ЕЦБ за реформата на референтните лихвени проценти. Краткосрочният лихвен процент в евро (€STR) постепенно заменя индекса на средните лихвени проценти по овърнайт депозити в евро (EONIA). И през 2020 г. ЕЦБ продължи участието си във важния диалог с участниците на финансовите пазари чрез своите контактни групи за пазарите и получените сведения за пазара подпомогнаха усилията за по-ефективно и ефикасно прилагане на паричната политика на ЕЦБ.

През 2020 г. ЕЦБ продължи да отговаря от името на ЕС за управлението на различни финансови операции и да изпълнява обща координираща роля във връзка с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите.

5.1 Динамика на пазарните операции

Линии за предоставяне на ликвидност в евро и в други валути

Като осигуряват наличието на финансиране в евро за контрагентите извън еврозоната, суаповите и репо споразуменията на Евросистемата^[48] помагат на ЕЦБ да изпълнява своята цел за ценова стабилност, предотвратяват опасността недостигът на ликвидност в евро извън еврозоната да се превърне в риск за финансовата стабилност и обезпечават използването на еврото при международни финансови и търговски сделки.^[49] Те допринасят за гладкото предаване на паричната политика в еврозоната, като предотвратяват възможното ожесточаване на условията за кредитиране в еврозоната или в част от нея поради финансови сътресения, което е от полза за цялата европейска икономика и за всички граждани на Европа. Предоставянето на чуждестранна валута на контрагентите от еврозоната намалява напрежението на световните финансови пазари и така спомага за смекчаване на ефекта от такива ограничения върху предлагането на кредити за домакинства и фирми както в еврозоната, така и извън нея.

Важно е да се отчете, че суаповите и репо линиите действат като предпазен механизъм, който не трябва да конкурира или подменя частните фондови пазари за осигуряване на ликвидност в евро за резиденти извън еврозоната. Самото наличие на предпазни механизми за осигуряване на ликвидност обаче може да има успокояващ ефект върху пазарите и да съдейства за поддържането на нормално функциониращи пазарни условия.

Споразуменията за валутен суап на група големи централни банки гарантират реципрочен достъп до валутата на всяка от централните банки, макар че на практика повечето от тези споразумения в момента не се използват или се използват само в едната посока. Двустранните суапови линии между ЕЦБ и централни банки извън еврозоната дават на последните възможност да осигуряват евро на своите местни контрагенти. Размерът на суаповите линии обикновено е ограничен и рисковете, свързани с тях, се считат за донякъде смекчени поради получените плащания. На 15 март 2020 г. ЕЦБ, координирано с други големи централни банки (Bank of Canada, Bank of England, Bank of Japan, Federal Reserve System и Swiss National Bank), обяви, че ще предлага седмично операции за предоставяне на ликвидност в щатски долари със срок на падеж 84 дни (в допълнение към операциите със срок на падеж една седмица) и ще понижи цените на всички операции с щатски долари. След това оповестяване ЕЦБ предложи операции със срок на падеж седем дни и 84 дни и коригира честотата на същите (дневна, седмична или месечна) в зависимост от състоянието на финансовия пазар.

На 20 март 2020 г. ЕЦБ обяви, че ще задейства отново съществуващата двустранна линия за валутен суап с Danmarks Nationalbank и ще увеличи размера ѝ до 24 млрд. евро. През април тя договори и нови двустранни суапови линии с Hrvatska narodna banka и с Българската народна банка, които дават възможност на двете банки да осигуряват на своите местни контрагенти евро в размер до 2 млрд. евро за всяка от тях.

През 2020 г. ЕЦБ разкри двустранни репо линии с няколко централни банки извън еврозоната (виж таблица 2) и на 25 юни създаде репо инструмент на Евросистемата за централни банки (EUREP), който осигурява обща рамка, достъпна за широк кръг централни банки извън еврозоната. Чрез този инструмент централните банки могат да получават ликвидност в евро срещу адекватно обезпечение от деноминирани в евро търгуеми дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства от еврозоната и наднационални институции.

Приносът на ЕЦБ за реформата на референтните лихвени проценти

ЕЦБ продължи да играе важна роля при реформата на референтните лихвени проценти в еврозоната по два основни начина: първо, като осигурява стабилна и надеждна референтна стойност – краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), и, второ, като катализатор на пазарната инициатива чрез предоставяне на секретариат за работната група по безрисковите лихвени проценти в евро от частния сектор.

€STR стартира на 2 октомври 2019 г. Лихвеният процент измерва разходите на банките от еврозоната за необезпечено овърнайт кредитиране на едро в евро и изцяло се основава на ежедневна поверителна статистическа информация, свързана със сделките на паричния пазар и събирана в съответствие с Регламента относно статистиката на паричните пазари.

След като лихвеният процент беше публикуван в продължение на една година, ЕЦБ проведе проучване относно методологията за изчисляването му съгласно член 15, параграф 2 от Насоките за €STR, който изисква ЕЦБ да проучва най-малко веднъж годишно дали промените на базовия пазар налагат промени в лихвения процент и в методологията за определянето му. Проучването разглежда дали той правилно отразява основната динамика на пазара, дали е определен въз основа на достатъчен обем от данни и дали е обективен. Заключението е, че методологията е в състояние правилно да измерва дефинирания базов лихвен процент и че базата за измерването му – разходите на пазара за необезпечено овърнайт кредитиране – остава адекватна.

Предвид устойчивостта и представителността на €STR участниците на пазара биват насърчавани да използват лихвения процент както за парични, така и за дериватни продукти, тъй като публикуването на ЕОНИА ще бъде преустановено от 3 януари 2022 г. За да насърчи и съдейства за по-широкото използване на €STR, включително и като резервен вариант в клаузи на договори, базирани на европейския междубанков лихвен процент (ЮРИБОР), ЕЦБ реши да публикува съставни средни лихвени проценти €STR и съставен индекс.^[50]

Междувременно работната група по безрисковите лихвени проценти в евро, на която бе възложено: а) да насочва участниците на пазара в прехода им от широко използвания EONIA към €STR, и б) да препоръчва подходящи алтернативни на лихвените проценти EURIBOR, даде своя ценен принос в планирането на действията при извънредни ситуации за сценарий, при който EURIBOR може напълно да отпадне. След две публични консултации EURIBOR fallback rates и EURIBOR fallback trigger events се очаква работната група да публикува през второто тримесечие на 2021 г. своите препоръки за най-подходящи лихвени проценти, алтернативни на EURIBOR, за всеки клас активи, както и набор от общоприложими събития, задействащи използването на алтернативните лихвени проценти. Участниците на пазара биват насърчавани да се запознаят с препоръките и да ги вземат предвид, когато планират резервни варианти.

Контактни групи за пазарите

През 2020 г. финансовите пазари бяха изправени пред особени предизвикателства и непредвидени промени. В тези времена на голяма несигурност ЕЦБ оцени високо структурираните взаимодействия с участниците на финансовите пазари, осъществени чрез нейните контактни групи за пазарите. В редица случаи бяха свиквани срещи по конкретни въпроси между контактната група за пазара на облигации, контактната група за валутния пазар и контактната група за паричния пазар и групата на оперативните мениджъри на ЕЦБ за обмен на мнения по текущото развитие на финансовите пазари и тяхното функциониране. Участниците на пазара бяха приканени да споделят открито мнението си за обсъждане и да изразят опасенията си, което помогна на ЕЦБ да установи потенциалните точки на напрежение във финансовата система и да оцени нейната устойчивост, особено при избухването на заразата от коронавирус в Европа през пролетта на 2020 г. Натрупаната информация беше полезна за повишаване на ефективността и ефикасността от прилагането на паричната политика на ЕЦБ.

Отчетност за валутните интервенции

През септември 2019 г. Управителният съвет на ЕЦБ взе решение да оповести допълнителни данни за валутните интервенции на Банката. От май 2020 г. тези данни се публикуват в таблица в уебсайта и в Хранилището за статистически данни. Те се обновяват на тримесечна база със закъснение от едно тримесечие. Публикуваната в тримесечните таблици информация се обобщава и ежегодно в годишния доклад на ЕЦБ (виж таблица 3). Ако през някое тримесечие не е имало валутни интервенции, това се посочва изрично.

ЕЦБ не е извършвала никакви интервенции на валутните пазари през 2020 г. От въвеждането на еврото ЕЦБ е интервенирала два пъти на валутния пазар – през 2000 г. и през 2011 г.

Отчетната рамка обхваща валутните интервенции, провеждани от ЕЦБ едностранно или координирано с други органи, както и „граничните“ валутни интервенции във Валутен механизъм II (ВМ II).

5.2 Управление на операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити

ЕЦБ отговаря за управлението на операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити в рамките на Механизма за средносрочна финансова подкрепа (МСФП),^[51] на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)^[52] и на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE).^[53]

През 2020 г. ЕЦБ обработваше лихвените плащания във връзка със заемите по МСФП. Към 31 декември 2020 г. общата непогасена сума по това улеснение възлизаше на 200 млн. евро. През 2020 г. ЕЦБ обработваше и различни плащания и лихвени плащания във връзка със заемите по ЕМФС. Към 31 декември 2020 г. общата непогасена сума по това улеснение беше 46,8 млрд. евро. През 2020 г. ЕЦБ обработваше също и плащанията на заеми за държавите членки по инструмента за временна подкрепа (SURE). Към 31 декември 2020 г. общата непогасена сума по този инструмент възлизаше на 39,5 млрд. евро.

По подобен начин ЕЦБ отговаря и за администрирането на плащания, възникващи във връзка с операциите по Европейския инструмент за финансова стабилност (EИФС)^[54] и по Европейския механизъм за стабилност (EМС)^[55]. През 2020 г. тя обработи различни плащания на лихви и такси във връзка с два заема по ЕИФС.

И накрая, ЕЦБ отговаря за обработката на всички плащания по заемното споразумение за Гърция.^[56] Към 31 декември 2020 г. общата непогасена сума по това споразумение възлизаше на 52 193,75 млн. евро.

5.3 Услуги на Евросистемата по управление на резервите

През 2020 г. продължи предлагането на обширен пакет финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резервите (ЕRMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Някои национални централни банки от Евросистемата при хармонизирани условия и съгласно пазарни стандарти предоставят по тази рамка финансови услуги на централни банки, парични власти и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации. ЕЦБ изпълнява обща координираща роля, следи за гладкото функциониране на услугите, насърчава промени за усъвършенстване на рамката и изготвя съответните отчети за Управителния съвет на ЕЦБ.

В края на 2020 г. сметките на клиенти в ERMS бяха 260, спрямо 273 в края на 2019 г. Общият размер на агрегираните наличности (включително парични активи и вложèния в ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на ERMS, през 2020 г. нарасна с близо 1,7% спрямо 2019 г.

Правната рамка на ERMS беше актуализирана през 2020 г. с цел засилване на стимулите за прозрачност на отчетността и за обмен на информация в рамките на Евросистемата в контекста на предоставянето на услуги от ERMS.

6 Повече банкноти и исторически ниски нива на фалшифициране

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната са отговорни за емитирането на евробанкноти в рамките на еврозоната, за гарантиране на наличието на пари в брой и за поддържане на доверието в еврото. Въпреки ефекта от пандемията върху потреблението и стереотипите на плащане, броят евробанкноти в обращение продължи да нараства значително, докато броят на извадените от обращение неистински банкноти спадна до исторически минимум.

6.1 Устойчиво високо търсене на евробанкноти

През 2020 г. броят и стойността на евробанкнотите в обращение нараснаха с около 10%. В края на годината броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 26,5 млрд. със съвкупна стойност 1435 млрд. евро (виж графики 21 и 22). Купюрите от 50 евро съставляваха почти половината от броя и стойността на намиращите се в обращение банкноти. В средата на март, след като заразата от СOVID-19 беше обявена за пандемия, за няколко седмици се наблюдаваше силно нарастване на търсенето на пари в брой, особено на купюри от 200 и 100 евро, поради увеличеното търсене с цел запасяване с пари в брой с предпазен мотив. То бе последвано в следващите месеци от спад на редовното теглене на пари в брой от кредитните институции и на внасяните от тях в НЦБ парични наличности като следствие от карантинните мерки и промените в стереотипите на плащане, довели до намаление с до 20% на обема на паричното обращение към края на 2020 г. в сравнение с 2019 г. Въпреки това банкнотите в обращение продължиха да нарастват през 2020 г. главно поради по-голямата несигурност и общия стремеж към презапасяване с банкноти в кризисни ситуации.

Неотдавнашно проучване показа, че делът на евробанкнотите в обращение извън еврозоната е от 30% до 50% от общата стойност на евробанкнотите в обращение. Проучването представя доказателства, че тези банкноти се използват както като средство за съхранение на стойността, така и с цел плащания.

Производството на евробанкноти се извършва от НЦБ от еврозоната, които през 2020 г. си разпределиха производството на около 5,7 млрд. броя банкноти.

През 2020 г. общият брой евромонети в обращение нарасна с 2% до 138 млрд. в края на годината. Стойността на монетите в обращение се увеличи до 30 млрд. евро, или с 1,4% повече в сравнение с края на 2019 г.

През 2020 г. кредитните институции депозираха в НЦБ от еврозоната 25,0 млрд. броя евробанкноти на обща стойност около 800 млрд. евро. От тези банкноти 12,0% (т.е. 3,0 млрд.) бяха заменени с нови банкноти, за да се поддържа високо качеството на банкнотите в обращение.

6.2 Използване на пари в брой от гражданите

Изучаване на използването на пари в брой в еврозоната

През 2019 г. ЕЦБ започна второто си проучване на платежните нагласи на потребителите в еврозоната (SPACE) за оценка на използването на инструменти за налични и безналични плащания. Проучването показа, че 73% от всички плащания от потребители на мястото за продажба и отчетени преки (междуличностни) трансакции са извършени с пари в брой. В стойностно изражение плащанията в брой представляват 48% от общата стойност на трансакциите, следвани от картовите плащания с дял от 41%.

Проучването установи също, че за 55% от отговорилите е важно или много важно да имат възможност да плащат в брой и в бъдеще. Резултатите показаха също, че 34% от отговорилите поддържат резерв от пари в брой или с цел разплащания, или като спестяване.

Проучване от юли 2020 г., проведено в цялата еврозона, установи, че пандемията от COVID-19 е оказала силно въздействие върху стереотипите на плащане на потребителите, като 40% са отговорили, че извършват по-малко плащания в брой. Основната посочена причина за промяната в стереотипите на плащане в резултат от пандемията е по-голямото удобство при използването на средства за безналични плащания.

Поддържане на достъпността и приемането на евро в брой

С оглед поддържане на доверието в евробанкнотите и евромонетите и свободата на избор на потребителите относно начина на плащане през 2020 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие нова стратегия за парите в брой. Публикуваната през декември 2020 г. стратегия на Евросистемата до 2030 г. за парите в брой определя приоритетите и стратегическите цели за изпълнение през следващите години и има за цел да гарантира, че всички граждани и фирми от еврозоната ще продължат да имат гарантиран достъп до касови услуги и че парите в брой ще останат общоприето платежно средство. Намаляването на екологичния „отпечатък“ на евробанкнотите и продължаващото разработване на иновативни и защитени банкноти също са важни елементи, които ще намерят решение.

За постигането на тези цели Евросистемата започна да анализира географското покритие на центровете за касово обслужване на кредитните институции и изменението на стандартните такси, начислявани от кредитните институции на клиентите, за депозиране и теглене на банкноти и монети. Освен това ЕЦБ и НЦБ влязоха в тесен диалог с банковата общност и с други заинтересовани от паричното обращение страни относно адекватните касови услуги, като кредитните институции ще запазят ключовата си роля в системата за разпределяне на пари в брой за малки плащания и при проверката на истинността и качеството на банкнотите в обращение. След избухването на пандемията ЕЦБ и НЦБ в тясно сътрудничество с всички страни с интереси в сферата на паричното обращение положиха специални усилия за справяне с проблемите вследствие на карантинните мерки и за намаляване на разрушителното им въздействие върху националния оборот на наличните пари.

Ниска степен на предаване на коронавируса чрез банкноти

От появата на COVID-19 ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с няколко лаборатории, за да опреди доколко използването на пари в брой съдейства за разпространението на вируса. Оценени са два свързани, но различни аспекта: първо, колко дълго вирусът може да оцелее върху повърхността на банкноти и монети (жизнеспособност); второ, какво количество от вируса може да се предаде от парите върху ръката на човек (предаваемост). Резултатите от тези изследвания подкрепят вече изразеното от много водещи организации мнение, че рискът от предаване на вируса чрез използването на пари е малък. Изследванията показаха, че количеството от вируса, което може да се предаде чрез използването на пари в брой при плащания, е толкова малко, че рискът от заразяване е несъществен.

6.3 Фалшифицирането на евробанкноти достигна исторически минимум

През 2020 г. броят на неистинските евробанкноти спадна до най-ниското си ниво от 2003 г. насам. Около 460 000 неистински банкноти бяха изтеглени от обращение. Съотношението между броя на неистинските и броя на истинските евробанкноти в обращение достигна исторически минимум от 17 милионни части (виж графика 23).

Фалшифицират се предимно банкноти от 20 и 50 евро, които заедно през 2020 г. представляваха две трети от всички изтеглени от обращение неистински банкноти. Купюрата от 20 евро замени тази от 50 евро като най-често фалшифицирана. Забелязва се и увеличение на дела на нискокачествените фалшификати. Те са лесно разпознаваеми, тъй като нямат никакви, или имат твърде лоши имитации на защитните елементи на банкнотите.

Въпреки пониженото качество на неистинските банкноти, ЕЦБ продължава да съветва гражданите да бъдат бдителни, когато приемат банкноти, да не забравят да направят теста „пипни – разгледай – наклони“ и никога да не се предоверяват само на един защитен елемент. Освен това на лицата, работещи с пари в брой на професионална основа, както в Европа, така и извън нея, непрекъснато се предлага обучение, а на обществеността се предоставят актуализирани информационни материали в помощ на борбата на Евросистемата срещу фалшифицирането. За постигането на тази цел ЕЦБ си сътрудничи с Европол, Интерпол и с Европейската комисия.

7 Статистическа дейност

ЕЦБ, подпомагана от НЦБ, разработва, събира, съставя и разпространява широк набор от статистически и други данни, необходими за провеждането на паричната си политика, както и задачи, свързани с финансовата стабилност и други задачи на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), а също и на Европейския съвет за системен риск (ЕССР). Статистическите данни се използват и от органи на публичната власт, от международни организации, от участниците на финансовите пазари, средствата за масова информация и широката общественост, помагайки на ЕЦБ да направи своята работа по-прозрачна.

Тази глава е съсредоточена върху това как да се ограничи бремето на отчетността за банките, като същевременно се запази качеството на статистиката, върху новите области на статистиката и върху предоставянето на данни и статистическа информация за еврозоната при пандемията от COVID-19. В две карета се разглеждат съответствието на краткосрочния лихвен процент в евро (€STR) на принципите, разработени от Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO), и прегледът на международните статистически стандарти, посветен на въпроси, имащи значителни последици за политиката и функциите на централната банка.

7.1 Стратегия за отчетността – намаляване на разходите и повишаване на качеството

В своята информация за предстоящия доклад на Европейския банков орган (ЕБО) за осъществимостта на интегрираната система за отчетност за банките ЕСЦБ обяснява своята стратегия за събиране на данни от банките (виж диаграма 3) и прави предложения за намаляване на бремето на отчетността върху банките в областта на статистическата отчетност, на отчетността, свързана с преструктурирането, и на пруденциалната отчетност, без да се губи информационното съдържание, което е задължително условие за задачите на паричната политика, преструктурирането и надзора.^[57]

Това може да се постигне посредством:

• общ стандартен речник на данните и общ модел на данните относно изискванията за статистическата информация, информацията, свързана с преструктурирането, и пруденциалната информация;
• процедурни подобрения, като например премахване на повтарящи се искания за данни и усъвършенстване на обмена на данни между органите;
• засилване на сътрудничеството между европейските органи, както и между органите и банковия сектор с цел постигане на общ модел на данните и по-разумни процедури.

ЕСЦБ направи също предложение за синхронизиране с работата по Рамката за интегрирана отчетност (IReF) на ЕСЦБ.

7.2 Нова и усъвършенствана статистика на еврозоната

На 7 април 2020 г. ЕЦБ за първи път публикува съгласувана статистика на платежния баланс на еврозоната и статистика на секторните сметки на еврозоната, улеснявайки по този начин комбинираното използване на тези два набора от данни за аналитични цели.

Ефективният обменен курс на еврото и хармонизираните показатели за конкурентоспособност, както и базисните тегла на търговията бяха актуализирани на 1 юли 2020 г.

През 2020 г. ЕЦБ разработи нови начини за комуникация, за да улесни достъпа на широката общественост до данните и статистическите си продукти. ЕЦБ пусна своята първа интерактивна дигитална публикация Статистически статии:пари, кредит и централнобанкови лихвени проценти  – комбинация от визуализация, текстове и интерактивни графики, написани разбираемо на всичките 23 езика на ЕС. Националните статистически данни и тези за еврозоната се актуализират в реално време при всяко ново публикуване на данни. Блог пост на Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, който беше публикуван на Световния ден на статистиката, обяснява стратегическата ценност на висококачествените данни и статистическата информация за формирането на политиката на ЕЦБ.

7.3 Предоставяне на данни и статистическа информация по време на пандемията

Пандемията от COVID-19 създаде безпрецедентни проблеми на лицата, формиращи политиката, които изискваха наблюдаване на приблизителни (прокси) индикатори с голяма честота за икономическата активност, а също и на стандартни статистически показатели за калибриране в реално време на реакцията на паричната политика на ЕЦБ в период на голяма несигурност. Пандемията поставя сериозни и разнообразни предизвикателства както пред отчетните единици, така и пред статистиците.

Със съвместни усилия ЕЦБ и Евростат идентифицираха основните проблеми пред изготвянето на статистиката на платежния баланс, като например спирането на проучванията, извършвани на гранични пунктове, по-ниския процент отговори и забавянето на част от отчитащите се пряко лица, по-специално нефинансови предприятия, както и по-ниското качество и забавянето при получаване на достъп до административни данни (например декларациите по ДДС) и годишни финансови отчети. Те обсъдиха списък с алтернативни източници, които могат да бъдат използвани за намаляване на пропуските, и създадоха база за по-добро сътрудничество и партньорство между съставителите.

В този контекст от изключително значение е поддържането на непрекъснатост на бизнес процесите в ЕСЦБ и на статистическата и надзорна информация на Европейската статистическа система (ЕСС).

През април ЕЦБ промени някои изисквания за отчетност и покани НЦБ и отчетните единици да намерят прагматично решение в рамките на съществуващата правна рамка, за да запазят докладването на данни в граници, които са управляеми за отчетните единици, като същевременно поддържат качеството на статистическата информация на подходящо за целта ниво.^[58] ЕЦБ беше в тясно сътрудничество с НЦБ, Евростат и националните статистически институти за разработването на общи подходи за смекчаване на негативните последици по отношение на източниците на данни и методите за оценка с цел намаляване на загубата на качество и евентуални проблеми със съпоставимостта на ниво държава и регион.

Разработването на няколко мерки на паричната политика, приети от Управителния съвет на ЕЦБ за преодоляване на ефектите от пандемията, също бе благоприятно повлияно от гъвкавостта, която осигуряват събираните от ЕЦБ и НЦБ подробни данни. ЕЦБ адаптира изготвянето на данни, за да може да калибрира по подходящ начин реакцията на своята политика, което включва например:

• обработка на данните за кредитирането, събирани от банки, участващи в целеви операции по дългосрочно рефинансиране;
• генериране на дневни данни относно брутните емисии, погашенията и намиращите се в обращение държавни облигации на държавите от еврозоната с цел калибриране на програмите на ЕЦБ за покупка на активи.

8 Изследователски приоритети на ЕЦБ

Пандемията от COVID-19 оказа влияние и върху изследователската дейност през 2020 г. и даде тласък на изследванията, посветени на усъвършенстването на инструментите за оценка в реално време на икономическите условия и за оценка на вариантите на политиката. Същевременно обичайните изследователски мрежи и оперативни групи продължиха работата си. Сътрудничеството с академичната общност първоначално беше ограничено от пандемията, но през втората половина на годината дейността беше възобновена.

8.1 Дейности, свързани с COVID-19

Пандемията от COVID-19 насърчи усилията за усъвършенстване на инструментите за наблюдение на икономическите и финансовите условия с цел по-доброто улавяне от тях в реално време на бързо променящите се условия.

Пример за това е разработването на месечни и седмични показатели за икономическата активност. Макар че през последното десетилетие месечните показатели се превърнаха в стандартен инструмент за икономическо прогнозиране, сега анализът се усъвършенстваше седмично посредством използването на множество нови данни, част от които от уеббазирани източници (виж каре 8).

По същия начин показателите за финансовия стрес бяха фино настроени на седмична база с цел оценка на рисковете от финансова фрагментация на еврозоната. Тези показатели сочат, че пандемията от COVID-19 първоначално е предизвикала рязко фрагментиране, което се доближава до нивата от времето на световната финансова криза през 2008 г. и на кризата на държавните дългове в еврозоната през 2012 г.^[59] Въпреки това към средата на септември 2020 г. финансовата фрагментация в еврозоната като цяло се върна на предкризисните равнища благодарение на бързата реакция на икономическата политика и на устойчивостта, създадена от защитните финансови механизми и реформите, предприети през последните 10 години.

Друг важен източник на информация беше наблюдението на ЕЦБ за потребителските очаквания – ново онлайн проучване, което стартира в началото на 2020 г. и още е в пилотна фаза. Проучването осигурява редовно информация относно нагласите и очакванията на домакинствата, потреблението и плановете им за спестяване, както и за условията на пазара на труда. По държави от еврозоната, особено в четирите най-големи, то се характеризира с висока степен на навременност и хармонизация.^[60]

Новото проучване се оказа много ценно за наблюдението на сектора на домакинствата по време на избухването на заразата от COVID-19. Например домакинствата бяха анкетирани относно сериозността на финансовите последици, които произтичат от пандемията. Отговорите показват различията във финансовите опасения на домакинствата по страни (виж графика 24). Например домакинствата в Испания и в по-малка степен в Италия отчетоха по-сериозни финансови последици от тези в Германия и Нидерландия.

Наред с това проучването показва, че домакинства, чиито членове са млади хора, имат ниски доходи, временни трудови договори или ограничен достъп до кредити, са по-уязвими спрямо шока, предизвикан от COVID-19. Домакинства, които са по-обезпокоени за финансовото си състояние, повече се стремят да намалят пропорционално разходите си. Освен това те ще са склонни да потребяват по-малко от бъдещите трансфери, които може да получат като част от програмите за държавна помощ. Резултатите може да подскажат важната роля именно на целевите и конкретни мерки на фискалната политика за стабилизирането на макроикономическите условия по време на пандемията.

8.2 Изследователски мрежи

Обичайните изследователски мрежи продължиха да координират научноизследователските усилия в рамките на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и да поддържат взаимоотношения с академичните среди. По-конкретно, трите изследователски групи на ЕСЦБ за паричната политика, финансовата стабилност и структурни въпроси на икономиките в еврозоната организираха работни срещи по най-належащите въпроси, всяка в своята тематична област. В бъдеще групите планират да дадат приоритет на научните изследвания за справяне с предизвикателства, породени от среда с малък растеж, ниска инфлация, климатични промени и иновации във финансовите технологии.

През 2020 г. оперативната група по парична политика, макропруденциално регулиране и финансова стабилност реализира редица проекти, проучвайки ефектите на макропруденциалната политика. Едната насока на проучване беше влиянието върху неравенството на насочените към кредитополучателя макропруденциални мерки.^[61] Въпреки че такива мерки потенциално могат да засилят неравенството, като направят по-трудно за хората с ниски доходи да вземат заеми, те могат и да го намалят по време на криза, смекчавайки нейното влияние върху уязвимите групи. Друга група проекти изследваше как макропруденциалната политика, посредством въздействието си върху финансовата стабилност и равновесните лихвени проценти, влияе върху предаването на паричната политика и как паричната политика, посредством въздействието си върху поемането от финансови посредници на риск, влияе върху необходимостта от макропруденциална политика. Третата насока на изследването беше насочена към предимствата от координирането на паричната и макропруденциалната политика.

Като използва набор от микроданни за цените, мрежата PRISMA (Price-setting Microdata Analysis) изучава поведението на отделните фирми и на търговците на дребно в процеса на ценообразуване. През 2020 г. групата анализира честотата на изменение на отделна цена, за да разбере по-добре инфлационния процес, като актуализира довод, представен от Мрежата за устойчивост на инфлацията (IPN) в началото на 2000 г. Тя разгледа и данните, въз основа на които се изчисляват официалните индекси на потребителските цени.

Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата оповести през март 2020 г. резултатите от третия (2017 г.) етап от Наблюдението на финансовото състояние и потреблението на домакинствата (HFCS). Макар средното нетно благосъстояние на домакинствата в еврозоната да остава като цяло стабилно в периода 2014–2017 г., домакинствата отчетоха значителни увеличения на доходите си, като медианният доход нарасна с 4,1%. Овен това концентрацията на нетно благосъстояние сред най-състоятелните домакинства в еврозоната остана без промяна през този период, въпреки че най-тежко задлъжнелите домакинства може да са изпитали известно отслабване на финансовия натиск. Данните ще допринесат и за разбиране на различията между домакинствата при предаването на паричната политика и на финансовия натиск.

ЕСЦБ поддържа също и връзки с независими изследователски мрежи, като например Мрежата за изследване на конкурентоспособността (CompNet) – уебцентър за изучаване и анализ на политиката на конкурентоспособност и производителност. През 2020 г. CompNet организира две виртуални конференции – с Národná banka Slovenska и с ЕЦБ. Първата конференция разгледа устойчивото развитие, резултатите на предприятията и политиката на конкурентоспособност в малките отворени икономики. Втората обсъди въздействието на пандемията от COVID-19 върху международните търговски и капиталови потоци и последиците от тези процеси за европейските предприятия. CompNet публикува ново изследване по въпроси, свързани с производителността в своя доклад Firm Productivity Report 2020.

8.3 Конференции и публикации

Сътрудничеството с академичната общност беше ограничено от пандемията през първата половина на годината и много от редовните конференции бяха отменени или отложени, включително Форумът на ЕЦБ по централно банкиране, който трябваше да се проведе в Синтра през юни/юли, но вместо това се проведе онлайн през ноември. Конференциите се възобновиха през втората половина на годината като виртуални мероприятия, а именно годишната научноизследователска конференция на ЕЦБ и конференцията за паричната политика. И на двете конференции бяха разисквани варианти на политически мерки в отговор на COVID-19, но се характеризираха и с иновативни изследвания, свързани с предаването на паричната политика и структурите на финансовите пазари.

През 2020 г. в Working Paper Series (поредицата „Работни материали“) бяха издадени 161 изследвания, подготвени от служители на ЕЦБ. Освен това редица методологически изследвания, насочени по-скоро към паричната политика, бяха публикувани в поредиците Occasional Paper Series („Тематични материали“), Statistics Paper Series („Статистически материали“) и Discussion Paper Series („Дискусионни материали“) на ЕЦБ. Резултатите от много научноизследователски дейности на ЕЦБ бяха публикувани и в научни списания. Други материали бяха насочени към по-широка аудитория, в това число 13 статии, публикувани в Research Bulletin („Изследователски бюлетин“).

9 Дейности и отговорности в правната сфера

В тази глава са разгледани въпроси, свързани с компетенциите на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно ЕЦБ; предоставена е информация относно становища на ЕЦБ и случаи на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност, и се описва наблюдаването от ЕЦБ на спазването на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.

9.1 Компетенции на Съда на Европейския съюз по отношение на ЕЦБ

На 19 декември 2019 г. и на 21 октомври 2020 г. Съдът постанови в рамките на производство по обжалване две решения, свързани с поверителността на резултатите от обсъжданията на Управителния съвет (съответно дела C‑442/18 P и C‑396/19 P). Делата бяха на основание две искания за публичен достъп до решения на Управителния съвет за спиране на достъпа на кредитна институция (Banco Espírito Santo) до кредитните инструменти на паричната политика. ЕЦБ отказа достъпа до част от протоколите на Управителния съвет, съдържащи сумата на кредита, който е бил отпуснат на Banco Espírito Santo чрез операции по паричната политика, наред с другото, на базата на член 10.4 от Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка и първо тире, член 4, параграф 1a от Решение ЕЦБ/2004/3. При обжалването Съдът на ЕС прие аргументите на ЕЦБ и отмени обжалваната част от съдебните решения на Общия съд. Двете решения създадоха важен прецедент по отношение на публичния достъп до резултатите от обсъжданията на Управителния съвет. Според СЕС резултатите от обсъжданията, както и самите обсъждания са поверителни и остават поверителни, освен ако Управителният съвет реши да направи резултата изцяло или частично публичен. Оповестяването на резултата от обсъжданията е „изключително правомощие, възложено на Управителния съвет“. При отказ да се оповестят документи, в които са записани резултатите от обсъжданията, е достатъчно да се изложат мотивите на ЕЦБ с позоваване на факта, че исканият документ е част от протоколите. Отказът да се разкриват резултатите от обсъжданията не подлежи на допълнителното условие ЕЦБ да доказва как оповестяването би „засегнало защитата на обществения интерес“.

На 8 юли 2020 г. Общият съд постанови първите си четири решения, засягащи решения на ЕЦБ за налагане на санкции. По дело T‑203/18 (VQ срещу ЕЦБ) Съдът отхвърли всички правни основания, повдигнати от жалбоподателя. По-конкретно, той се произнесе, че ЕЦБ не е нарушила принципа на пропорционалност при налагане на санкцията и публикуването на наказателната мярка. Освен това Съдът също поясни, че правната рамка установява принципа на неанонимизирано публикуване на решенията за налагане на санкции и преди изтичане на периода за подаване на молба за отмяна. По други три дела (T-576/18, T-577/18 и T-578/18) Съдът частично отмени три решения на ЕЦБ за налагане на санкция на Crédit Agricole S.A. и две нейни дъщерни дружества. Съдът счете, че жалбоподателите са нарушили член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, който трябва да се тълкува в смисъл, че изисква кредитната институция да получи разрешение от компетентните органи преди класифицирането на нейните капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Въпреки това той отмени санкциите поради това, че обжалваните решения не са предоставили достатъчно подробности относно методологията, прилагана от ЕЦБ за определяне на размера на наложените наказателни мерки. Жалбоподателите обжалваха тези решения пред СЕС (делà C-456/20 P, C-457/20 P и C-458/20 P).

На 17 декември 2020 г. СЕС отхвърли изцяло жалбата на Фабио де Маси и Янис Вaруфакис срещу решение на Общия съд (C-342/19 P). Последното решение от 12 март 2019 г. потвърди, че ЕЦБ има право да обоснове решението си да не предоставя публичен достъп до външно правно становище, получено през 2015 г., с изключението „поле за размисъл“ по член 4, параграф 3, алинея 1 от Решение ЕЦБ/2004/3 (2004/258/ЕО). СЕС се произнесе, че изключението „поле за размисъл“ не се ограничава до документите, свързани с конкретен процес на вземане на решение, а е свързано с принципа на независимост на централната банка, предвиден в член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съдът напомни, че ЕЦБ трябва да може ефикасно да преследва целта на задачите си чрез независимо упражняване на конкретните правомощия, възложени ѝ за тази цел по силата на Договора и на Устава на ЕСЦБ. Освен това той потвърди, че даден документ може да попада в обхвата на няколко от изключенията, залегнали в Решение ЕЦБ/2004/3 и че изключението на правните съвети по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Решение ЕЦБ/2004/3 не е lex specialis по отношение на сравнително широкото изключение „поле за размисъл“. Накрая СЕС уточни, че изключението „поле за размисъл“ не изисква от ЕЦБ да обоснове, че оповестяването на дадения документ би накърнило сериозно процеса на вземане на решения.

На 17 декември 2020 г., заседавайки в разширен състав, Съдът обяви в процедура за нарушение, образувана от Европейската комисия срещу Словения (C-316/19), че като през юли 2016 г. едностранно е иззела от помещенията на Banka Slovenije документи, свързани с изпълнението на задачи на ЕСЦБ и Евросистемата, Словения не е изпълнила задълженията си да зачита неприкосновеността на архивите на Европейския съюз съгласно членове 2 и 22 от Протокола за привилегиите и имунитетите на ЕС. С оглед на силно интегрираната система, в която ЕЦБ функционира, СЕС даде тълкование за обхвата на архивите на Европейския съюз като включващ всички документи, създадени, обработени и предадени от ЕЦБ или НЦБ във връзка с изпълнението на задачи на ЕСЦБ и Евросистемата, независимо дали са съхранявани от ЕЦБ или от НЦБ. Ето защо националните органи не могат без предварително координиране с ЕЦБ да изземват такива документи от сградите на НЦБ. Освен това Съдът обяви, че като не е сътрудничила по подходящ начин с ЕЦБ за отстраняване на неправомерните последици от това нарушение, Словения не е изпълнила и задължението си за искрено сътрудничество.

9.2 Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

Член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз изискват провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност. Всички становища на ЕЦБ се публикуват в EUR-Lex. Становищата на ЕЦБ по предложèния за законодателни актове на ЕС се публикуват и в „Официален вестник на Европейския съюз“. През 2020 г. ЕЦБ прие 6 становища по предложèния за актове на Европейския съюз и 31 становища във връзка с национални законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност.

Бяха отбелязани пет случая на несъблюдаване на задължението за консултиране с ЕЦБ по национални законопроекти,^[63] като четири от тях бяха по отношение на националното право и един – по правото на Европейския съюз. От изброените случаи четири бяха преценени като очевидни и съществени. Два от случаите са свързани със словенското законодателство относно отсрочените плащания по заеми и мерките за ликвидност на словенската икономика, произтичащи от COVID-19. Тези случаи бяха преценени като очевидни и съществени поради потенциалното им въздействие върху националната централна банка, върху капиталовите и ликвидните позиции на словенски кредитни институции, върху операциите по паричната политика на Евросистемата и върху спазването на забраната за парично финансиране по член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Друг случай се отнасяше до италиански законопроект за механизъм за възстановяване на разходите за покупки, извършени чрез електронни платежни средства и беше преценен като очевиден и съществен поради влиянието му върху платежните средства, по-специално парите в брой. Случай с правото на Европейския съюз беше свързан с Регламента за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни остоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19 и беше преценен като очевиден и съществен поради потенциалното му въздействие върху ЕЦБ и НЦБ във връзка с управлението на кредити от SURE. ЕЦБ цялостно оценява острата спешност, с която трябва да приключи законодателната процедура при двата случая на Словения и при случая с SURE от правото на ЕС предвид извънредната ситуация в резултат от пандемията, включително при случая с SURE е необходимо бързо активиране на SURE като част от трите краткосрочни предпазни мрежи, договорени от Еврогрупата.

ЕЦБ прие становища по предложения на ЕС за изменение на пруденциалните и секюритизационни рамки в отговор на пандемията от COVID-19 и по своя инициатива становище относно управлението от ЕЦБ и НЦБ на кредити, предоставяни по SURE. ЕЦБ прие становище по предложение на ЕС за изключването на някои валутни бенчмаркове за валути на трети държави и определянето на заместващи бенчмаркове за някои бенчмаркове в процес на прекратяване. ЕЦБ прие също становища относно предложение на ЕС по въпроси, свързани с валутните курсове на CFA франк и коморски франк, и относно назначаването на нов член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

ЕЦБ прие становища относно национални законопроекти, засягащи НЦБ, включително: предложена цялостна реформа на Sveriges Riksbank; институционалната и финансовата независимост на Hrvatska narodna banka; промени в критериите за назначаване на управителя и на членовете на Управителния съвет на Banco de Portugal и процедурата по назначаване на членовете на органите за вземане на решения на De Nederlandsche Bank; реформи на Надзорния съвет на Eesti Pank и на Генералния съвет на Sveriges Riksbank; тясното сътрудничество между ЕЦБ и съответно Hrvatska narodna banka и Българската народна банка в рамките на Единния надзорен механизъм; ролята на Eesti Pank в състояние на отбрана и освобождаването на членовете на Съвета на Latvijas Banka от задължителна военна служба; ролята на Hrvatska narodna banka при изчисляването на националния референтен лихвен процент на средните разходи за финансиране в хърватския банков сектор; ролята на Central Bank of Ireland като оператор на регистрите на действителните собственици за определени финансови институции; ролята на Banco de España за надзора върху спазването от страна на доставчиците на услуги с виртуални валути на изискванията за регистрация на изпирането на пари и финансирането на тероризъм; ролята на Bank of Greece за гарантиране спазването на определени изисквания, произтичащи от Единната зона за плащания в евро (СЕПА); ролята на De Nederlandsche Bank в Комитета за финансова стабилност на Нидерландия; предоставянето на спешна помощ за осигуряване от Lietuvos bankas на ликвидност за небанкови институции; предоставянето на краткосрочна ликвидност от Banca Naţională a României на Фонда за гарантиране на банковите депозити; събирането и обмена на данни от страна на Danmarks Nationalbank; правото на синдици и ликвидатори на кредитни институции да държат средства по сметки в Latvijas Banka; и финансирането от Bank of Greece, Banca d’Italia, Central Bank of Malta/Bank Ċentrali ta' Malta и Oesterreichische Nationalbank на задълженията на съответните държави членки към Международния валутен фонд.

ЕЦБ прие становища по национални законопроекти, засягащи пруденциалния надзор върху кредитни институции, включително: едно становище относно тясното сътрудничество между ЕЦБ и Hrvatska narodna banka в рамките на Единния надзорен механизъм; две становища относно тясното сътрудничество с Българската народна банка; и становище относно капиталовото третиране на сертификати за участие, издадени от кредитна институция в Люксембург.

ЕЦБ прие становища по национални законопроекти, засягащи платежни средства, в това число: относно ограниченията при плащания в брой, засягащи плащанията по пощенски път в Белгия; относно гарантирането на минимално равнище на касовите услуги в Унгария и Швеция, и относно ограниченията при плащанията в брой за професионално заети в банковия сектор в Дания.

ЕЦБ прие становища относно национални законопроекти, засягащи банковото и финансовото регулиране и финансовата стабилност, в това число: държавната подкрепа на схемата за гарантиране на депозитите в Люксембург; премахването на специалния налог върху избрани финансови институции в Словакия; идентифицирането и отчитането от финансовите институции на разпределението на суми, депозирани в спестовни сметки в Белгия; и мерки, ограничаващи макропруденциалните рискове при жилищните кредити в Германия.

ЕЦБ прие становище относно български законопроект, засягащ официалния валутен курс на българския лев в рамките на валутния механизъм (ВМ II).

ЕЦБ прие становище относно австрийски законопроект, засягащ статистическото отчитане на платежния баланс.

9.3 Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с член 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от ЕЦБ и от всички НЦБ в ЕС на забраните, залегнали в членове 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други видове кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всички мерки, които не почиват на разумни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет на ЕЦБ Европейската комисия следи също за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава и извършваните от централни банки в ЕС на вторичния пазар покупки на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне на целите на член 123 от Договора. Такива покупки не бива да се превръщат във форма на непряко парично финансиране на публичния сектор.

Дейностите по наблюдение, проведени за 2020 г., потвърждават, че членове 123 и 124 от Договора като цяло се спазват.

При наблюдението бе констатирано, че през 2020 г. повечето НЦБ в ЕС са провеждали политика на олихвяване на депозитите на публичния сектор, която изцяло съответства на лихвените тавани. Няколко НЦБ обаче следва да гарантират, че лихвеният процент по депозитите на публичния сектор не надвишава тавана.

ЕЦБ ще продължи да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Редуцирането през 2020 г. на активи, имащи отношение към Ирландската корпорация за преструктуриране на банки, извършено от Banc Ceannais na hEireann/Central Bank of Ireland чрез продажби на дългосрочни бонове с плаващ лихвен процент, е стъпка към необходимото пълно освобождаване от тези активи. Продължаването на продажбите с един подходящ темп би разсеяло допълнително съществуващите сериозни опасения за наличие на парично финансиране.

10 ЕЦБ в евросъюзен и международен контекст

През 2020 г. ЕЦБ поддържаше тесен диалог с европейските си и международни партньори. В контекста на своята отчетност пред Европейския парламент тя постави силен акцент върху комуникацията, за да обясни безпрецедентните мерки, предприети в условията на пандемията, свързана с COVID-19. ЕЦБ участваше конструктивно в разискванията на Г-20 и активно допринесе за обсъжданията в Международния валутен фонд, по-конкретно относно отражението на пандемията. Тя продължи да си сътрудничи с централните банки на икономиките с нововъзникващи пазари.

10.1 Отчетност на ЕЦБ

ЕЦБ успя да отговори с активни политически действия по време на пандемията от COVID-19 благодарение отчасти на способността си да действа напълно независимо. Тази независимост ѝ бе предоставена чрез демократичен процес и ѝ позволява да изпълнява задачите си без краткосрочен политически натиск.^[64] От своя страна независимостта се основава на ефикасни механизми на отчетност, за да се гарантира, че ЕЦБ изпълнява своя мандат. ЕЦБ постоянно се стреми да осигури ефективни процедури на отчетност и да обяснява действията си на гражданите в цяла Европа и на техните представители в Европейския парламент. Така тези процедури са еволюирали отвъд изискванията, залегнали в член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те се допълват и от съдебен контрол от страна на Съда на Европейския съюз.

Когато ЕЦБ предприе безпрецедентни действия по време на избухването на пандемията, председателят ѝ проведе извънредни срещи за обмен на мнения с представители на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент (ECON). Те се състояха извън четирите редовни заседания на същата комисия, проведени през 2020 г., по време на които председателят също така изрично обсъди ключовите критерии за гарантирането на ефикасни процедури на отчетност. ЕЦБ и Европейският парламент се споразумяха да си взаимодействат по-тясно при прегледа на стратегията на ЕЦБ.

Председателят на ЕЦБ участва също в пленарния дебат относно Годишния доклад на ЕЦБ за 2018 г. през февруари 2020 г., а през май заместник-председателят представи Годишния доклад на ЕЦБ за 2019 г. пред Комисията по икономически и финансови въпроси. Във връзка с това събитие ЕЦБ публикува своите коментари относно приноса, предоставен от Европейския парламент като част от неговата резолюция по Годишния доклад на ЕЦБ за 2018 г. Освен на редовните заседания, членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета участва през февруари 2020 г. в Европейската парламентарна седмица за обсъждане на задълбочаването и разширяването на Икономическия и паричен съюз, през юли – в обмена на мнения с Комисията по икономическите и паричните въпроси относно международната роля на еврото, а през октомври – за цифровото евро. ЕЦБ отговори и на 48 писмени въпроса от страна на членове на Европейския парламент през 2020 г., което е значително повече от предходната година.

Според последните проучвания на Евробарометър 75% от анкетираните в еврозоната подкрепят еврото, а 40% имат доверие в ЕЦБ.^[65] Тези резултати показват, че доверието в ЕЦБ все още е уязвимо по отношение на икономическите резултати, които потенциално включват тези извън нейния контрол, както и необходимостта ЕЦБ да продължи конструктивния си диалог с Европейския парламент и с гражданите, за да обяснява решенията си и да се вслушва в техните опасения.

10.2 Международни отношения

Г-20

С появата на пандемията във връзка с COVID-19 Г-20 одобри всеобхватен план за действие, насочен към политиките при извънредни ситуации с цел смекчаване на икономическите последици от кризата, опазване на световната финансова система и подпомагане на бедните икономики. Заедно с Парижкия клуб тя постигна и съгласие по Инициатива за временно преустановяване на обслужването на дълга (DSSI) за най-бедните държави и одобри Обща рамка за третиране на дълговете извън тази инициатива. Работеше се усилено и в областта на инфраструктурата и финансовото приобщаване с оглед на новите предизвикателства, наложени от кризата. Що се отнася до въпросите, свързани с финансовия сектор, в сътрудничество със Съвета за финансова стабилност Г-20 изготви доклад относно последиците за финансовата стабилност от процикличния ефект от дейността на агенциите за кредитен рейтинг, както и пътна карта за усъвършенстване на световните споразумения за презграничните плащания. Г-20 проведе също дискусии относно глобалните „стабилни монети“, по които през 2021 г. се предвижда повече работа. Разговорът за цифровото данъчно облагане ще се проведе през 2021 г.

Политически въпроси, свързани с МВФ и с международната финансова архитектура

ЕЦБ продължи да играе активна роля при разискванията в МВФ, както и на други форуми относно международната парична и финансова система, като допринася със своите виждания за общите позиции, възприети от Европейския съюз или от държавите от еврозоната. Тези разисквания бяха съсредоточени главно върху ефекта на пандемията от COVID-19.

МВФ изигра централна роля в отговора на международната общност на кризата, не на последно място със своя анализ на икономическата и финансовата ситуация. Той своевременно разгърна също редица мерки, включително предоставянето на финансиране при извънредни ситуации за безпрецедентен брой държави, отпускането на нови гъвкави кредитни линии, облекчаването на дълга за най-бедните си членове и въвеждането на нов кредитен инструмент – краткосрочна линия за ликвидност. Отпускането на заеми на засегнатите от кризата бе осъществено в рамките на съществуващия капацитет на МВФ за кредитиране от около 1 трлн. щ.д. Този капацитет за отпускане на заеми се поддържа за следващите години благодарение на удвояването на новите заемни споразумения на МВФ, които влязоха в сила на 1 януари 2021 г., и на нов кръг двустранни заемни споразумения. Търсенето на ресурси на МВФ обаче трябва да се подлага на щателна проверка. ЕЦБ подкрепя един адекватно обезпечен с ресурси МВФ като център на глобалната мрежа за финансова сигурност.

С оглед на влиянието на пандемията върху състоянието на дълга в много страни МВФ значително активизира дневния си ред, свързан с дълга. Той постави началото на дискусия за подобряване на международната архитектура за разрешаване на дългови кризи и обяви планове за бъдещ преглед на своята политика по отношение на държавните дългове. МВФ продължи също с петгодишния всестранен надзорен преглед, който ще определи приоритетите за наблюдение за периода 2020–2025 г., както и с прегледа на Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP). Що се отнася до последната, препоръки за по-доброто проследяване на нейните резултати и принос за международните разисквания даде и докладът на Комитета за международни отношения към Европейската система на централните банки.

Международно сътрудничество с централни банки на икономиките с нововъзникващи пазари

Въпреки безпрецедентната ситуация ЕЦБ продължи сътрудничеството си с централни банки извън ЕС, по-конкретно чрез съществуващите двустранни меморандуми за разбирателство с ключови африкански, азиатски и латиноамерикански централни банки и чрез структурираното си сътрудничество с регионални организации на централни банки и МВФ. Това сътрудничество отразява глобалния интерес към политиките, вижданията, аналитичните рамки и работните процеси на ЕЦБ. Както на експертно ниво, така и сред формиращите политиката се обсъждаха политики и основни задачи на ЕЦБ, а също технически и управленски въпроси. По-конкретно значителен интерес имаше към темите, свързани с COVID-19, климатичните промени и цифровизацията от гледна точка на централната банка. Освен това като институция на ЕС ЕЦБ продължи да допринася за процеса на разширяване на Съюза чрез тематични дискусии с централните банки на държавите от Западните Балкани, които е възможно да се присъединят към ЕС.

11 Усъвършенстване на комуникацията и пропагандата

Сред многото последици, произтичащи от пандемията от коронавирус, една от най-повсеместните е безпрецедентната степен на несигурност, която предизвиква безпокойство, а често и объркване, не само за икономиката и за обществото като цяло, но и за всеки отделен човек. В такъв случай е извънредно важно надеждната, основана на факти, своевременна и ясна комуникация, осъществявана от органите на публичната власт, да предоставя жизненоважна информация и да вдъхва доверие. ЕЦБ съответно коригира и подобри през 2020 г. своята пропаганда и комуникационни дейности. Тя предостави на пазарите и на широката общественост своевременна и лесно достъпна информация относно своята оценка за икономическата перспектива, както и за договорените мерки на паричната политика. И най-важното – ЕЦБ насочи усилията си към разясняване на основанията за своите действия, на тяхното планирано въздействие и на конкретните ползи за хората, бизнеса, банките и правителствата в еврозоната.

11.1 Комуникация в условията на пандемия

Пандемията постави пред ЕЦБ предизвикателства при адаптирането към нови начини за достигане до различни кръгове. ЕЦБ продължи да фокусира вниманието си върху осведомеността и пълноценно да оповестява своята аудитория чрез иновативни форми на комуникация. Тя се увери, че техническите параметри на прилаганите от нея мерки се разбират добре от финансовите пазари и от експертите и своевременно отговори на всички запитвания. ЕЦБ публикува леснодостъпна информация относно своите действия на посветената на целта страница Нашите мерки във връзка с пандемията от коронавирус.

Съществена част от новия комуникационен подход се състои в това присъствените срещи вече да се провеждат под формата на онлайн мероприятия, семинари и дискусии. И докато в началото на пандемията членовете на Изпълнителния съвет даваха по-малко на брой интервюта, ЕЦБ разшири комуникационните си средства, въвеждайки Блог на ЕЦБ. Блогът предлага изводи за неотдавнашните решения по паричната политика и за тенденциите, свързани с икономиката в еврозоната и извън нея. Автори на всички статии са лица, отговорни за формирането на политиката на ЕЦБ. През 2020 г. в блога са публикувани 19 поста, като много от тях се съсредоточават върху отговора на ЕЦБ спрямо кризата. Аудиопосланието ECB Podcast, създадено през 2019 г., е друг важен канал, който се използва, за да се достигне до по-широка аудитория. През 2020 г. бяха излъчени девет аудиопослания по теми, които варират от ефектите на пандемията върху ЕЦБ и нейната политика и дейности до ролята на централните банки в борбата срещу климатичните промени и възможността за въвеждане на цифрово евро.

Форумът на ЕЦБ за централно банкиране от 2020 г. на тема „Централните банки в един променящ се свят“ също се проведе онлайн. Новият формат, който се характеризира със студиен мизансцен, интерактивни елементи и излъчване на живо, привлече повече зрители и доведе до по-голяма ангажираност на социалните медийни канали, като особено внимание привлече речта на председателя за паричната политика в условията на извънредна ситуация. Както и в предишни години, така и сега конкурсът „Млади икономисти“ разшири достъпа до форума и предизвика интерес сред по-младата аудитория.

Центърът за посетители на ЕЦБ, обикновено посещаван най-често от ученици и студенти, които желаят да научат повече за ЕЦБ и нейната политика, трябваше да преустанови посещенията на място. Междувременно ЕЦБ предостави онлайн достъп до центъра за посетители, като за тази цел предложи виртуални обиколки. Обиколките с очила за виртуална реалност предлагат едно още по-специално и многоизмерно преживяване.

Цифровите канали имаха основно значение за комуникацията в условията на пандемия. Разширяването на онлайн представянето на ЕЦБ, както и значителното интензифициране на активността чрез официалните канали в социалните медии на ЕЦБ, на председателя и на други членове на Изпълнителния съвет помогнаха на ЕЦБ да достигне до по-широк кръг граждани и да поддържа по-голяма онлайн ангажираност на своите последователи, с 2,8 млн. реакции в социалните медии. Специалните онлайн формати, като „Диалог на ЕЦБ с младите хора“ се доказаха като привлекателни, особено за младежката аудитория. На това събитие, което се проведе през май 2020 г., организирано съвместно с Европейския парламент, председателят Кристин Лагард отговори на въпросите на млади европейци, които показаха загриженост за професионалното си развитие, бъдещето на Европа, цифровизацията и климатичните промени. По сходен начин ЕЦБ положи усилия и да си партнира с опитни информационни агенции или лидери на общественото мнение, като Finanzfluss – канал за финансова грамотност в „Ютюб“, които спомогнаха за по-активно ангажиране на младежта и за разглеждането на нейните проблеми.

11.2 Комуникацията като двупосочен процес: ЕЦБ слуша

Като част от прегледа на своята стратегия ЕЦБ прави и преоценка на комуникационните си практики. Необходимо е целите, стратегията и решенията по паричната политика да бъдат разбирани от всички и подкрепяни от заинтересованите страни. Поради това Банката взе решение да достигне не само до техническите експерти и анализаторите, но и до по-широката общественост. ЕЦБ се ангажира да изслушва очакванията на европейските граждани, да разбира по-добре техните икономически грижи и изисквания и как може да ги реализира.

Председателят Кристин Лагард и главният икономист Филип Р. Лейн бяха домакини на първото по рода си събитие „ЕЦБ Ви слуша“, което се проведе през октомври 2020 г. На това виртуално мероприятие се срещнаха 22-ма представители от 18 организации на гражданското общество, работещи в девет различни сектора, включително екология, устойчивост, социално осигуряване, бизнес, религия, култура и прозрачност.

Участниците се включиха в разговора дистанционно от седем различни държави. Събитието се проведе в две сесии: първата беше свързана с въздействието на паричната политика на ЕЦБ и комуникационните дейности, а втората – с бъдещите глобални предизвикателства. Тези дискусии бяха открити и честни.

Подобни събития, организирани от национални централни банки в държави от цялата еврозона, предлагат допълнителни виждания относно опасенията и очакванията на гражданите от всички кътчета на еврозоната.

ЕЦБ създаде онлайн портала „ЕЦБ Ви слуша“ също и за да потърси идеи и становища от широк кръг заинтересовани страни и да разбере по-добре представите на хората за икономиката на еврозоната и какво те очакват от ЕЦБ. През 2020 г. чрез портала бяха подадени почти 4000 мнения относно стратегията на ЕЦБ по паричната ѝ политика.

Коментарите и мненията от портала и събитието „ЕЦБ Ви слуша“, както и от други мероприятия, организирани от националните централни банки, ще предоставят полезна информация при разискванията по прегледа на стратегията през 2021 г.

В допълнение заедно с организации на гражданското общество ЕЦБ започна серия от уебинари, първият от които относно влиянието на COVID‑19 върху икономиката на еврозоната и реакцията на политиката на ЕЦБ спрямо него се проведе през септември 2020 г.

12 Организационна устойчивост и управление

ЕЦБ се ангажира да вдъхновява, развива и мотивира своите служители. Въпреки допълнителните предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19, ЕЦБ продължи през 2020 г. да привлича и задържа талантливи хора и да подкрепя тяхното непрекъснато израстване и постигна по-нататъшен напредък в работата си по няколко инициативи и процеси. В раздела „Запознайте се с нашите служители“ колегите от ЕЦБ споделиха своя опит от специалните обстоятелства и предизвикателства, с които се сблъскаха през 2020 г.

ЕЦБ е изцяло ангажирана с постигането на най-високото равнище на почтеност и управленски стандарти. Създаването през 2020 г. на усъвършенствана рамка за сигнализиране на нарушения засилва нейната ангажираност с общите ценности и насърчава служителите да изразяват позицията си при гарантирана поверителност.

12.1 Отключване на потенциала за усъвършенстване на човешкия капитал при извънредни обстоятелства

ЕЦБ беше изправена пред нови предизвикателства в резултат на пандемията от COVID-19. През 2020 г. най-важният ѝ приоритет беше да гарантира здравето и сигурността на своите служители, като ги подкрепя в успешното съчетаване на техните професионални и лични задължения и им дава възможност да вършат работата си по най-добрия начин.

ЕЦБ предприе няколко предпазни мерки, за да защити служителите си и да продължи да изпълнява правомощията си. В началото на пандемията ЕЦБ помоли служителите си, с изключение на изпълняващите ключови функции в сградите на ЕЦБ, да работят от разстояние. Тя пренасочи също някои свои служители към области с критично важни функции, които се нуждаеха от допълнително подпомагане.

ЕЦБ непрекъснато променя работната си среда, правила и политика, за да спомага за благосъстоянието на своите служители, да насърчава тяхното професионално израстване и да създава приобщаваща среда, особено при такива извънредни обстоятелства като кризата, породена от COVID-19. Примерите включват редовна комуникация и повишаване на осведомеността в рамките на организацията, предоставяне на все по-активна емоционална подкрепа чрез медицински и психологически консултации, както и гъвкаво работно време и помощ в грижите за децата. ЕЦБ удължи временно и някои изтичащи договори. По-голямата част от новонаетите служители на ЕЦБ бяха въведени в работата си дистанционно.

През 2020 г. ЕЦБ продължи усилията си в подкрепа на кариерното развитие. През януари 2020 г. беше въведена нова рамка за кариерно развитие, която улесни персонала при прехвърлянето от една на друга длъжност в рамките на организацията, в хоризонтален разрез или чрез повишение на по-високо равнище. ЕЦБ предостави на служителите си възможности за дистанционно професионално развитие, като учебни сеанси и курсове, провеждани чрез видеовръзка. За развиване на лидерските способности, които играят важна роля при управлението на персонала в ЕЦБ, Банката инвестира в дистанционно наставничество и указания за ръководители и координатори на екипи как да се справят с кризата с COVID-19 и да ръководят виртуални или смесени екипи (част от тях работещи от разстояние, а друга част – на място). Със служителите бяха споделени полезни съвети и най-добри практики от други организации и на интранет платформите на ЕЦБ беше създадено специално пространство, където служители и ръководители могат да обменят мнения и да задават въпроси.

ЕЦБ е приела като свой ангажимент да бъде работно място, насърчаващо откритост, уважение, многообразие и приобщаване, и продължи да работи в тези области и през 2020 г. Тя поощрява приобщаващо поведение на своите служители, което е от решаващо значение в преобладаващо виртуалната в последно време работна среда. Що се отнася до балансираното представителство на жените и мъжете, през 2020 г. ЕЦБ прие нова стратегия, включваща нови цели за равнопоставеност на половете и набор от съпровождащи мерки в подкрепа на многообразието на половете. За първи път тези цели обхващат както решения за назначаване и повишаване, така и общия дял на жените в персонала на ЕЦБ.

Въпреки пандемията от COVID-19 ЕЦБ продължи своята дейност за повишаване на осведомеността по въпросите на многообразието и приобщаването. С подкрепа от мрежите на своите служители тя отбеляза няколко важни събития в тази област, като Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, Международния ден на жената, Международния ден срещу хомофобията, бифобията, интерфобията и трансфобията (IDAHOBIT), Международния ден за премахване на расовата дискриминация и Международния ден на хората с увреждания. През 2020 г. ЕЦБ приветства и нова мрежа на своите служители, наречена „Родителска мрежа“ (Parents Network), чиято мисия е да осигури по-голяма организационна осведоменост по теми, свързани с родителството, и да съдейства за организационна култура, политика и услуги, които най-добре обслужват интересите и нуждите на родителите, настоящи и бъдещи.

С цел да следи за тяхното благосъстояние и да разбира нуждите и опасенията им при сегашните извънредни условия, ЕЦБ реши да провежда редовни проучвания на нагласите на служителите в организацията. Тези проучвания ще продължат през периода на пандемията от COVID-19 и ще дадат възможност на ЕЦБ да предприема подходящи мерки в помощ на своите служители, да поддържа тяхното благосъстояние и ангажираност и да съдейства за приобщаваща култура на работа.

12.2 Запознайте се с нашите служители

Масимо Антолини, съветник, Генерална дирекция „Информационни системи“

Работя в секцията „Услуги за крайните потребители“, където предоставяме и управляваме преносими компютри и телефони, както и услуги по обмен на съобщения, средства за колективна работа и видеоконферентни услуги за цялата ЕЦБ, като по този начин гарантираме, че колегите могат да работят и да останат в контакт, независимо къде се намират физически. Подпомагаме също членовете на Изпълнителния съвет и на техните кабинети по всеки въпрос, свързан с ИТ.

Заедно с останалите екипи от отдел „Услуги, свързани с инфраструктурата и експлоатацията“ предоставяме отдалечен достъп до всички ИТ услуги на ЕЦБ. Благодарение на отдалечения достъп колегите от ЕЦБ се адаптираха към работа от вкъщи още от началото на пандемията от COVID-19, като по този начин се намали рискът от разпространение на заразата в нашите помещения. Макар технологиите да не могат напълно да заменят ползите от физическото присъствие и преките контакти, те спомогнаха за гарантиране на непрекъснатостта на дейността и за запазване на организационната устойчивост от началото на свързаните с коронавируса ограничения.

За тези колеги, които все още работят в помещенията на ЕЦБ, инсталирахме в няколко заседателни зали съвременно видеоконферентно оборудване, като винаги сме на разположение, за да оказваме непрекъсната подкрепа на нашите потребители. Тези усилия вече дадоха резултати: както служителите, така и членовете на Изпълнителния съвет придобиха нови умения и сега уверено използват тази съвременна инфраструктура за виртуални заседания и разнообразни медийни и междуинституционални видеосъбития. По-малкото пътувания дори дадоха възможност за провеждането на повече събития и може би ЕЦБ никога не е била толкова достъпна и на разположение на обществеността, колкото през този период.

Шани Кополо, стажант, Генерална дирекция „Човешки ресурси“

Неотдавна завърших магистратура по „Международно управление на човешките ресурси“ в университета в Единбург. Аз съм от Финландия и Замбия и израснах във Виена, където учих в международно училище. Тъй като съм запозната с толкова много различни култури, бях развълнувана да започна работа в ЕЦБ. Като стажант в екипа на „Култура на работа“ към отдел „Управление на таланти“ работих по проекти, свързани, наред с другото, с многообразието и приобщаването. Нашите инициативи имат за цел да гарантират, че ЕЦБ е работно място, където всеки колега се чувства ценèн, уважаван, приобщен и оправомощен да вложи целия си потенциал в работата. Това винаги е важна задача, като пандемията от COVID-19 я направи още по-значима, на което лично бях свидетел. Постъпването ми на работа в ЕЦБ насред пандемията постави някои предизвикателства по отношение на интегрирането ми в екипа, как да поискам насоки и да науча работния процес, тъй като традиционните форми на междуличностно общуване просто не бяха възможни. Въпреки това възможността да говоря с колегите си чрез видеоразговори, а не чрез имейли, бе изключително полезна при постъпването ми на работа. Екипът ми също положи максимални усилия да ме включи в работата, което ми показа, че нашата дейност по приобщаването в условията на отдалечен достъп е жизнено важна за доброто състояние на служителя в такива изключителни времена като пандемията от COVID-19.

Юлия Кьординг, водещ експерт по финансов риск, дирекция „Управление на риска“

След като завърших докторантура и постдокторантура по математика, започнах работа в ЕЦБ през 2006 г., тъй като исках да се свържа с реалния свят и да подобря живота на хората. Ежедневната ми мотивация идва от целта на ЕЦБ да работи за благото на всички хора в Европа. В началото на 2020 г. работих в Генерална дирекция „Секретариат“, където координирах заседанията на Управителния съвет и изготвянето на годишния доклад на ЕЦБ за 2019 г. След кратко предизвестие се преместих в Генерална дирекция „Управление на риска“ през април 2020 г., когато възникна потребност от ресурси за подкрепа на реакцията на ЕЦБ спрямо пандемията от COVID-19. Благодарение на математическото ми образование помогнах на екипа да оцени нови източници на кредитна оценка и да разработи подходящи мерки за ограничаване на риска. Целта е да се даде възможност на банките да предоставят повече кредити като обезпечение за операции по паричната политика и по този начин да се запази финансирането на реалната икономика. От много месеци се срещам с колегите си само виртуално. Невинаги беше лесно да се обсъждат сложни технически въпроси от офиса вкъщи, но заобиколена от прекрасни колеги, преживяването ми донесе голямо удовлетворение. Горда съм, че имам скромен дял в смекчаване на влиянието на пандемията върху хората в еврозоната.

Белен Перес Естеве, старши експерт по обществени кампании, Генерална дирекция „Комуникации“

За да може да изпълни мандата си, свързан с ценовата стабилност, ЕЦБ трябва да бъде разбрана както от пазарните участници, така и от европейските граждани. Това важи най-вече в периоди на извънредни обстоятелства, каквато е пандемията от коронавирус. Като част от екипа „Външни участия“ аз давам своя принос за разясняване на дейността на ЕЦБ на широката общественост, като организирам инициативи, насочени към младите европейци. Младите хора са сред най-тежко засегнатите от икономическите последици на пандемията и поради това през 2020 г. работихме усилено, за да предложим въздействащи онлайн алтернативи на физическите събития, които бяхме планирали, както и иновативни формати, подходящи за тази аудитория. Такова събитие, което в крайна сметка поради пандемията се проведе виртуално, беше онлайн разговорът с председателя Кристин Лагард в „Диалог на ЕЦБ с младите хора“, по време на който участниците имаха възможност да ѝ зададат пряко своите въпроси. Екипът ни организира също няколко интервюта за Finanzfluss – канал в „Ютюб“ за финансова грамотност, както и кампания в социалните медии с Европейския младежки форум, за да се чуят мненията на младите европейци по време на прегледа на стратегията на ЕЦБ. Да бъдеш в крак с тенденциите в областта на комуникациите и с предпочитанията на аудиторията в цифровата ера и насред пандемия е предизвикателство, но то носи и удовлетворение, когато се постига целта да се повиши осведомеността за нашата дейност и да се достигне до нова аудитория.

Оливие Щрубе, Главен експерт по емитиране на банкноти, Дирекция „Банкноти“

Отговарям за графика на доставки на евробанкнотите, преди всичко от деветте печатници, където се произвеждат, до 19-те НЦБ, които ги правят достъпни за гражданите. Обикновено през конкретната година изготвям месечния график за всички НЦБ няколко месеца предварително въз основа на прогноза за търсенето на пари в брой, като използвам софтуер за оптимизация с цел постигане на ефикасно съответствие между търсенето и предлагането. Станахме свидетели на непредвидимо силно търсене на банкноти през март 2020 г. преди първата пандемична карантина, и след това на частично и/или пълно затваряне на печатниците и касовите центрове, които отговарят за подбора на банкноти, годни за повторно емитиране. Това доведе до неочаквано намаление на предлагането на банкноти. Това рядко съчетание на шокове в търсенето и предлагането наложи да преработя изцяло графика на доставките и да организирам над 20 специални доставки на банкноти в цяла Европа от нашите стратегически резерви от банкноти. Трябваше да следя внимателно запасите от банкноти и предлагането, както и да поддържам връзка с НЦБ, за да е сигурно, че няма да има недостиг на банкноти в нито една държава от еврозоната. За да се справим с това предизвикателство ни помогна и вътрешно разработено приложение, което улесни изготвянето на прогнози при различни сценарии за търсене и предлагане. Усетих истински европейски дух, тъй като всички 19 НЦБ прагматично си помагаха през този труден период, за да гарантират, че всеки гражданин има достъп до пари в брой когато и където се нуждае.

Ане ван дер Грааф, участник в Програмата за завършили висшисти, Генерална дирекция „Пазарни операции“

През втората ми година като участник в Програмата за завършили висшисти започнах работа в секция „Пазари на облигации в еврозоната“ с основна задача да подпомагам НЦБ при закупуването на активи от корпоративния сектор като част от програмата за закупуване на активи (APP) и временната програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Прекият ми принос се състои в това да гарантирам, че макар в резултат на пандемията от коронавирус да са възникнали извънредни обстоятелства, фирмите още могат да намерят благоприятни условия за финансиране. Имам късмет, че можах лично да придобия опит в борсовата зала в ЕЦБ. Със засилването на ограниченията относно броя на хората в офиса пандемията от коронавирус съществено промени работния ми ден и трябваше да наблюдавам облигационните пазари в еврозоната от дома. Гостната в апартамента ми, която при нормални обстоятелства е уютна, беше превърната в офис, където барабаните на моя съквартирант в близост до бюрото ми освежаваха „офис обзавеждането“.

Щефан Вреденборг, старши ръководител на екип и секретар на Комитета за финансова стабилност, Генерална дирекция „Макропруденциална политика и финансова стабилност“

Важна форма на сътрудничество между ЕЦБ и националните централни банки и надзорните органи е посредством структурите към комитетите. Един от тях е Комитетът за финансова стабилност, който поради пандемията работеше по-интензивно през 2020 г. Заседания се провеждаха по-често, за да се обсъдят динамиката на финансовата стабилност и решенията в областта на макропруденциалната политика. Поех работата на секретар на комитета през 2020 г. и трябваше бързо да вляза в новата си роля. Това стана възможно благодарение на гладкото предаване на работата от моя предшественик, на прекрасните колеги в екипа на секретариата и на указанията на председателя на комитета.

Годината беше изпълнена с трудности и за членовете, тъй като всички трябваше да свикваме с новите начини на съвместна работа, като същевременно ръководехме увеличения обем работа. Убеден съм, че постигнахме това благодарение на силния дух на сътрудничество, на отличния анализ на експертите от националните органи и ЕЦБ и на подкрепата на службата за ИТ услуги, които ни помогнаха да се справим с новата виртуална реалност. Макар и парадоксално, чувствам, че като комитет ние се сближихме през тази година, въпреки че не сме се срещали лично. Да виждаш членовете от всички държави на ЕС да присъстват на видеозаседания от домашните си кабинети, а не около голяма маса, създава усещането, че наистина всички заедно преживяваме този труден период. На всички обаче ни липсваше възможността да се срещаме лично от време на време и да наваксваме в неформални разговори по време на почивките от срещите!

12.3 Укрепване на стандартите за почтеност и управление

През 2020 г. беше внедрена усъвършенствана вътрешна рамка и политика за сигнализиране за нарушения с цел запазване на почтеността на ЕЦБ и насърчаване на по-доброто институционално управление. Новата рамка включва вътрешен инструмент за лесно и напълно анонимно докладване за потенциални нарушения на професионалните задължения, непристойно поведение или други нередности, както и възможност подаващите сигнали и свидетелите да изискат защита от ответни действия в съответствие с най-новите стандарти. Нещо повече, обхватът на политиката беше разширен, за да включи всички високопоставени служители на ЕЦБ. Рамката за сигнализиране за нарушения допълва съществуващия механизъм на ЕЦБ за докладване на нарушения, който се използва преди всичко за външно докладване по въпроси от областта на банковия надзор.

За да бъде информиран персоналът за етичните правила и разпоредби, в рамките на ЕЦБ бяха разработени нови инициативи и комуникационни кампании, като всички новоназначени служители преминават задължително електронно обучение по програмата „Да бъдеш етичен“. През 2020 г. Службата за съответствие и управление отговори на над 1900 запитвания по широк кръг теми с въпроси, разделени поравно между служителите на централната банка и банковия надзор. Почти 60% от запитванията се отнасяха до частни финансови сделки на служители, следвани от въпроси относно външни дейности и конфликт на интереси (виж графика 25) Проверките за съответствие, извършвани с помощта на външен доставчик на услуги, като цяло потвърдиха придържането на служителите на ЕЦБ и на членовете на висшите ръководни органи на Банката към правилата за частните финансови сделки.

На равнище Евросистема и Единен надзорен механизъм взаимодействието между националните централни банки и компетентните национални органи продължи в Оперативната група на служителите от звеното по етични въпроси и в Службата за съответствие (ECTF), като бе съсредоточено върху уеднаквяването и съгласуването на етичните насоки, прилагани от различните институции.

На международно равнище ЕЦБ беше приета в Мрежата по етика на многостранни организации (ENMO) – форум, създаден за обмен на информация и опит, улесняващ сътрудничеството по етични въпроси от общ интерес и насърчаващ практическите стандарти. Членството в ENMO показва ангажираността на ЕЦБ по въпросите на етиката и доброто управление.

В съответствие с общия Кодекс за поведение за високопоставени служители на Европейската централна банка Комитетът на ЕЦБ по етика оцени декларациите за интереси, предоставени за публикуване в уебсайтовете на ЕЦБ от членовете на Управителния съвет, Изпълнителния съвет и Надзорния съвет. През 2020 г. Комитетът по етика издаде по-голям брой становища, повечето от които бяха свързани с действия, предприети в лично качество, и дейности след освобождаване на заемания пост.

С цел по-нататъшно засилване на прозрачността Управителният съвет реши да публикува в уебсайта на ЕЦБ становищата, издадени от Комитета по етика и адресирани до настоящи и бъдещи членове на Изпълнителния съвет, Управителния съвет и Надзорния съвет на ЕЦБ, особено що се отнася до случаите на конфликт на интереси и печеливши дейности след изтичане на мандата.

През 2020 г. ЕЦБ отговори на 67 искания от граждани на ЕС за достъп до документи на ЕЦБ и предостави над 190 документа (някои от които бяха частично разкрити).

Комитетът на ЕЦБ за одит^[69] проведе тригодишния преглед на своя мандат и въведе допълнителни разпоредби в отговор на исканията на Европейския парламент и неправителствени организации допълнително да укрепи и гарантира независимостта на своите членове. Комитетът за одит съветва Управителния съвет по ключови въпроси на институционалното управление на ЕЦБ, обхващайки както централната банка и банковия надзор, така и Евросистемата. Той беше редовно информиран за предприетите от ЕЦБ мерки и инициативи по отношение на финансовите и оперативните рискове, породени от пандемията от COVID-19, и продължи да насърчава навременното изпълнение на препоръките от започнатите одитни проверки.

Годишен отчет

https://www.ecb.europa.eu/pub/annual/annual-accounts/html/ecb.annualaccounts2020~0508aea2f9.bg.html

Консолидиран баланс на Евросистемата
към 31 декември 2020 г.

https://www.ecb.europa.eu/pub/annual/balance/html/ecb.eurosystembalancesheet2020~0da47a656b.bg.html

Статистически раздел
(само на английски език)

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ecb.ar_annex2020_statistical_section~ae79ac8ab8.en.pdf