Най-важните числа

1 Доклад на ръководството

1.1 Предназначение на доклада на ръководството на ЕЦБ

Докладът на ръководството^[1] е неделима част от годишния отчет на ЕЦБ. Неговото предназначение е да предостави на читателите контекстуална информация във връзка с финансовия отчет.^[2] Като се има предвид, че дейностите и операциите на ЕЦБ се извършват в изпълнение на нейните цели на политиката, финансовата ѝ позиция и резултат би следвало да се разглеждат успоредно с дейностите ѝ по политиката.

За тази цел докладът на ръководството представя основните задачи и дейности на ЕЦБ и тяхното отражение върху финансовия отчет. Освен това в него се анализират основните тенденции в баланса и отчета за приходите и разходите през годината и се излага информация за финансовите ресурси на ЕЦБ. И накрая, в него се описват условията на риск, в които функционира ЕЦБ, като се представя информация за специфичните рискове, на които тя е изложена, и за използваните за редуцирането им политики за управление на риска.

1.2 Основни задачи и дейности

ЕЦБ е част от Евросистемата, чиято първостепенна цел е да поддържа ценова стабилност. ЕЦБ изпълнява задачите си, както са посочени в Договора за функционирането на Европейския съюз^[3] и в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ)^[4] (Диаграма 1). ЕЦБ извършва дейностите си с цел да изпълни своя мандат, а не с намерение да генерира печалба.

Операциите по паричната политика на Евросистемата се отразяват във финансовите отчети на ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) от еврозоната съгласно принципа на децентрализираното прилагане на паричната политика в Евросистемата. В Таблица 1 по-долу е представен обзор на основните операции и функции на ЕЦБ в изпълнение на нейния мандат и е показано по какъв начин се отразяват те върху финансовия ѝ отчет.

1.3 Финансови въпроси

1.3.1 Баланс

Балансовото число на ЕЦБ нарасна в периода 2016–2018 г. в резултат от нетните покупки на ценни книжа по програмата за закупуване на активи (APP).^[5] Нетните покупки по тази програма бяха прекратени през декември 2018 г. и възобновени през ноември 2019 г. Междувременно ЕЦБ реинвестира в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, държани в портфейлите по APP. В резултат на това през 2019 г. нарастването на балансовото число на ЕЦБ се забави и бе обусловено главно от повишаването на пазарната стойност на чуждестранните резервни активи на ЕЦБ и на стойността на евробанкнотите в обращение. През 2020 г., като мярка срещу въздействието от пандемията от коронавирус (COVID-19), Управителният съвет взе решение за широкообхватен комплекс от мерки по паричната политика, които също засегнаха размера на балансовото число на ЕЦБ.

През 2020 г. общият размер на активите на ЕЦБ е нараснал със 112,2 млрд. евро до 569,3 млрд. евро, главно поради нейния дял в покупките на ценни книжа по новата програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP)^[6] и по APP. Тези покупки доведоха до увеличение в показателя Ценни книжа, държани за целите на паричната политика, а паричният сетълмент на покупките посредством сметки в TARGET2 доведе до съответно нарастване в показателя Задължения в рамките на Евросистемата. За увеличението допринесе и нарастването на стойността на евробанкнотите в обращение.

В края на 2020 г. деноминираните в евро ценни книжа, държани за целите на паричната политика, съставляваха 61% от общия размер на активите на ЕЦБ. По този показател в баланса ЕЦБ държи ценни книжа, придобити по програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), трите програми за закупуване на обезпечени облигации (CBPP1, CBPP2 и CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP).

През 2020 г. Управителният съвет прие редица решения относно покупки на ценни книжа, държани за целите на паричната политика. Тяхната цел беше да се противодейства на породените от пандемията от COVID-19 сериозни рискове за трансмисионния механизъм на паричната политика и за перспективите за еврозоната. По-специално, през март 2020 г. Управителният съвет реши да добави към съществуващите покупки по програмата за закупуване на активи с месечен темп от 20 млрд. евро и временен пакет от допълнителни нетни покупки на активи в размер на 120 млрд. евро до края на годината.^[7] По-късно същия месец Управителният съвет реши да задейства програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, с първоначален общ размер 750 млрд. евро до края на годината.^[8] В отговор на развитието на пандемията Управителният съвет реши да увеличи първоначалния размер на PEPP с 600 млрд. евро през юни 2020 г.^[9] и с още 500 млрд. евро през декември 2020 г.^[10] до общо 1850 млрд. евро. Освен това той реши да удължи нетните покупки на активи по PEPP най-малко до края на март 2022 г. и във всеки случай докато не прецени, че кризата с COVID-19 е отминала.

В резултат от нетните покупки портфейлът от ценни книжа, държани от ЕЦБ за целите на паричната политика, нарасна през 2020 г. с 98,6 млрд. евро до 349,0 млрд. евро (Графика 2), като увеличението се дължи главно на покупките по PEPP. Намалението на наличностите по програмата за пазарите на ценни книжа и първата и втората програма за закупуване на обезпечени облигации се дължи на изплащания в размер на 1,4 млрд. евро.

В края на декември 2020 г. матуритетният профил^[11] на ценните книжа по активните програми за закупуване на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, а именно APP и PEPP, е разнообразен (Графика 3).

През 2020 г. общата равностойност в евро на чуждестранните резервни активи на ЕЦБ, които се състоят от злато, специални права на тираж, щатски долари, японски йени и китайски юани, остана практически непроменена – 75,8 млрд. евро.

Равностойността в евро на наличностите на ЕЦБ от злато и вземания в злато се увеличи през 2020 г. с 3,1 млрд. евро до 25,1 млрд. евро (Графика 4) поради нарастване на пазарната цена на златото в евро, като размерът на наличностите в унции чисто злато остана непроменен. Това нарастване доведе и до увеличение в същия размер в сметките на ЕЦБ за преоценка на златото (вижте раздел 1.3.2 „Финансови ресурси“).

Равностойността в евро на нетните валутни резерви на ЕЦБ^[12] в щатски долари, японски йени и китайски юани намаля с 3,0 млрд. евро до 50,1 млрд. евро (Графика 5), главно поради поевтиняването на щатския долар спрямо еврото. По-слабият обменен курс на щатския долар намира отражение и в по-ниските салда по сметките за преоценка на ЕЦБ (вижте раздел 1.3.2 „Финансови ресурси“).

Щатските долари продължиха да са главният компонент на чуждестранните валутни резерви на ЕЦБ с приблизителен дял от 76% в техния общ размер в края на 2020 г.

ЕЦБ управлява инвестирането на чуждестранните си валутни резерви чрез тристепенен подход. Най-напред риск мениджърите в ЕЦБ съставят стратегически референтен портфейл, който се одобрява от Управителния съвет. След това мениджърите на портфейли в ЕЦБ съставят тактически референтен портфейл, който се одобрява от Изпълнителния съвет. В третия етап текущите инвестиционни операции се провеждат децентрализирано от НЦБ.

Валутните резерви на ЕЦБ се инвестират главно в ценни книжа и депозити на паричния пазар или се държат по разплащателни сметки (Графика 6). Ценните книжа в този портфейл се оценяват по пазарни цени в края на годината.

Предназначението на валутните резерви на ЕЦБ е да се финансират потенциални интервенции на валутния пазар. Ето защо валутните резерви на ЕЦБ се управляват съобразно с три цели. Подредени по приоритет, те са ликвидност, сигурност и възвръщаемост. Поради това този портфейл се състои основно от ценни книжа с кратък матуритет (Графика 7).

През 2020 г. стойността на портфейла от собствени средства се увеличи с 0,1 млрд. евро до 20,7 млрд. евро (Графика 8), главно в резултат от реинвестирането на генерирания доход от лихви и нарастването на пазарната стойност на държаните в този портфейл ценни книжа. Портфейлът се състои основно от деноминирани в евро ценни книжа, които се оценяват по пазарни цени в края на годината. През 2020 г. държавните дългови ценни книжа съставляваха 73% от общия размер на портфейла.

Портфейлът от собствени средства на ЕЦБ се състои предимно от инвестиции на нейните финансови ресурси, а именно внесения капитал, средства от общия резервен фонд и провизиите за финансови рискове. Поради реинвестирането на приходите и оценката на ценните книжа по пазарни цени размерите на портфейла от собствени средства и на горепосочените финансови ресурси не са непременно еднакви. Предназначението на този портфейл е да осигурява приходи, които да допринасят за финансирането на оперативните разходи на ЕЦБ, несвързани с изпълнението на надзорните ѝ задачи.^[13] Той се инвестира в деноминирани в евро активи и за него важат ограничения, определени в рамката за контрол на риска. Това води до по-диверсифицирана матуритетна структура (Графика 9) в сравнение с портфейла от валутни резерви.

В края на 2020 г. общата стойност на евробанкнотите в обращение е 1434,5 млрд. евро – с 11% повече спрямо края на 2019 г. ЕЦБ има дял от 8% от общата стойност на евробанкнотите в обращение. Това се равнява на 114,8 млрд. евро в края на годината. Тъй като самата ЕЦБ не емитира банкноти, тя има вземания в рамките на Евросистемата от НЦБ от еврозоната на стойност, равна на стойността на евробанкнотите в обращение.

Задълженията на ЕЦБ в рамките на Евросистемата, които се състоят основно от нетните салда на НЦБ от еврозоната спрямо ЕЦБ в TARGET2 и задълженията, свързани с чуждестранните резервни активи, прехвърлени на ЕЦБ от НЦБ от еврозоната при присъединяването им към Евросистемата, се увеличиха през 2020 г. със 103,8 млрд. евро до 378,4 млрд. евро. Нарастването на задълженията в рамките на Евросистемата през 2020 г. и развитието им през периода 2016–2019 г. бяха обусловени главно от развитието на нетното задължение по TARGET2 във връзка с нетните покупки на ЕЦБ на ценни книжа, държани за целите на паричната политика, чийто сетълмент се извършва чрез сметки в TARGET2 (Графика 10).

1.3.2 Финансови ресурси

Финансовите ресурси на ЕЦБ включват нейния капитал, провизиите за финансови рискове, сметките за преоценка и печалбата за годината. Тези финансови ресурси i) се инвестират в активи, които генерират приходи, и/или ii) се използват за пряко компенсиране на загуби в резултат от финансови рискове. Към 31 декември 2020 г. финансовите ресурси на ЕЦБ възлизат на 46,2 млрд. евро (Графика 11). Това е с 1,5 млрд. евро по-малко спрямо 2019 г., главно поради i) намалението в сметките за преоценка след поскъпването на еврото спрямо щатския долар и ii) по-ниската печалба през 2020 г.

Нереализираните печалби по златото, чуждестранната валута и ценните книжа, които подлежат на ценова преоценка, не се признават за приход в отчета за приходите и разходите, а се записват направо по сметки за преоценка, отразени в пасивите на баланса на ЕЦБ. Салдата по тези сметки могат да се използват, за да се неутрализира въздействието от всякакви бъдещи неблагоприятни промени в съответните цени и/или курсове и по този начин те засилват устойчивостта на ЕЦБ срещу базовите рискове. През 2020 г. сметките за преоценка за златото, чуждестранната валута и ценните книжа^[14] отбелязаха спад с 0,9 млрд. евро до 29,3 млрд. евро поради по-ниските салда за преоценка в чуждестранна валута в резултат от поскъпването на еврото спрямо щатския долар и японската йена (Графика 12). Този спад е частично компенсиран от повишението в салдата за преоценка на златото в резултат от покачването на неговата пазарна цена.

Независимо от това, че Bank of England напусна Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), капиталът на ЕЦБ, внесен от НЦБ от еврозоната и извън нея, остана непроменен през 2020 г. – 7,7 млрд. евро, тъй като останалите НЦБ покриха оттегления от Bank of England внесен капитал в размер на 58 млн. евро. Общият размер на внесения капитал на ЕЦБ ще се увеличи от 7,7 млрд. евро през 2020 г. на 8,9 млрд. евро през 2022 г., тъй като дяловете на НЦБ от еврозоната в записания капитал на ЕЦБ се увеличиха след оттеглянето на Bank of England от ЕСЦБ и ще бъдат изплатени в пълен размер на две годишни вноски по около 0,6 млрд. евро през 2021 г. и 2022 г.^[15]

С оглед на експозицията си на финансови рискове (вижте раздел 1.4.1 „Финансови рискове“) ЕЦБ поддържа провизии за финансови рискове. Всяка година се преразглежда размерът на тези провизии, като се вземат предвид редица фактори, включително равнището на наличности от рискови активи, прогнозните резултати за следващата година и оценката на риска. Провизиите за финансови рискове заедно със сумата, държана в общия резервен фонд на ЕЦБ, не могат да надвишават стойността на капитала, внесен от НЦБ от еврозоната.

През 2020 г. в резултат от корекцията на капиталовите дялове на НЦБ след оттеглянето на Bank of England от ЕСЦБ и свързаните с това решения на Управителния съвет относно капитала на ЕЦБ НЦБ от еврозоната изплатиха 48 млн. евро във внесения капитал на ЕЦБ, повишавайки по този начин горната граница на провизиите за финансови рискове със същия размер. Като взе предвид резултатите от оценката на експозицията на ЕЦБ на финансови рискове, Управителният съвет реши да прехвърли 48 млн. евро към провизиите на ЕЦБ за финансови рискове и така те нараснаха до максималното си допустимо равнище от 7,6 млрд. евро.

Печалбата, произтичаща от активите и пасивите на ЕЦБ в дадена финансова година, може да се използва за компенсиране на потенциални загуби, претърпени през същата година. През 2020 г. печалбата на ЕЦБ възлизаше на 1,6 млрд. евро (вижте раздел 1.3.3 „Отчет за приходите и разходите“).

1.3.3 Отчет за приходите и разходите

След няколко години на нарастване на годишната печалба на ЕЦБ, главно в резултат от повишаване на дохода от лихви по чуждестранните резервни активи и по ценните книжа, държани за целите на паричната политика, през 2020 г. тази тенденция се пречупи (Графика 13).

През 2020 г. печалбата на ЕЦБ възлиза на 1643 млн. евро (спрямо 2366 млн. евро през 2019 г.). Спадът със 722 млн. евро спрямо 2019 г. е главно заради по-ниския нетен доход от лихви.

Нетният доход от лихви на ЕЦБ отбеляза намаление с 669 млн. евро до 2017 млн. евро (Графика 14), главно поради по-ниския доход от лихви по чуждестранните резервни активи. Намаля и доходът от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика.

Нетният доход от лихви по чуждестранните резервни активи намаля с 577 млн. евро до 474 млн. евро, главно в резултат от по-ниските приходи от лихви по ценните книжа, деноминирани в щатски долари. Поради низходящия тренд в доходността на облигациите в щатски долари през по-голямата част на 2019 г. и 2020 г. (Графика 15), по-специално при късите матуритети, ЕЦБ придоби ценни книжа с по-ниска доходност, намалявайки по този начин средната доходност по портфейла си в щатски долари в сравнение с предходната година. Това оказа негативно въздействие върху дохода от лихви по този портфейл през 2020 г.

През 2020 г. нетният доход от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика, е 1337 млн. евро – със 110 млн. евро по-малко, отколкото през 2019 г. (Графика 16). Главният фактор, обуславящ това намаление, е спадът на нетния доход от лихви по портфейлите по програмата за пазарите на ценни книжа и първата и втората програма за закупуване на обезпечени облигации. Той намаля със 118 млн. евро до 193 млн. евро поради намаляващия размер на тези портфейли в резултат от настъпването на падежа на ценни книжа. Освен това отрицателният нетен доход от лихви по портфейла по PEPP в размер на 41 млн. евро също допринесе за общия спад на дохода от лихви по ценни книжа, свързани с паричната политика. Отрицателният нетен доход от лихви по портфейла по PEPP се дължи на отрицателната средна доходност на закупените ценни книжа на публичния сектор поради ниската доходност на държавните облигации в еврозоната през 2020 г. (Графика 17). Същевременно нетният доход от лихви от ценните книжа, придобити по програмата за закупуване на активи, се увеличи само с 48 млн. евро до 1184 млн. евро. Увеличението произтича основно от портфейла по програмата за закупуване на активи на публичния сектор поради по-ниската амортизация на премии при наличностите по тази програма, придобити през предишните години.^[16]

През 2020 г. ценните книжа, държани за целите на паричната политика, генерираха около 66% от нетния доход от лихви на ЕЦБ.

Както доходът от лихви по дела на ЕЦБ в общото количество евробанкноти в обращение, така и разходът за лихви, свързан с олихвяване на вземанията на НЦБ във връзка с прехвърлянето на валутни резерви имаха нулева стойност поради нулевия лихвен процент, прилаган от Евросистемата в основните операции по рефинансиране (ООР) през 2020 г.

Показателят друг нетен доход от лихви отбеляза нарастване, главно поради по-високия доход от лихви по депозити при ЕЦБ, най-вече вследствие на по-високите средни салда през 2020 г. Това увеличение повече от компенсира по-ниския доход от лихви по портфейла от собствени средства в резултат от условията на ниска доходност в еврозоната (Графика 17).

Нетният резултат от финансовите операции и обезценките на финансови активи беше печалба в размер на 316 млн. евро (Графика 18). Този резултат е със 139 млн. евро по-висок, отколкото през 2019 г., главно поради по-големите нетни реализирани ценови печалби.

Увеличението в реализираните нетни ценови печалби се дължи основно на по-високите ценови печалби от продажби на деноминирани в щатски долари ценни книжа, тъй като пазарната им стойност бе повлияна положително от тенденцията към спад на доходността на облигации в щатски долари през годината.

В допълнение към това на 31 декември 2020 г. сумата от 48 млн. евро бе прехвърлена към провизиите на ЕЦБ за финансови рискове. Като взе предвид резултатите от своята оценка на риска, Управителният съвет реши да увеличи размера на провизиите за финансови рискове до 7584 млн. евро, като с това те нараснаха до горната си граница, определена от внесения капитал от НЦБ от еврозоната. За разлика от това през 2019 г. тези провизии бяха намалени с 84 млн. евро, за да се изпълни изискването за горната граница (вижте раздел 1.3.2 „Финансови ресурси“).

Общият размер на оперативните разходи на ЕЦБ, включително за амортизация и услуги по производството на банкноти, отбеляза нарастване с 43 млн. евро до 1199 млн. евро (Графика 19). Увеличението спрямо 2019 г. се дължи предимно на по-високите разходи за персонала поради i) по-голямата му средна численост през 2020 г., основно в банковия надзор, и ii) по-високите разходи, свързани с доходи след приключване на трудовите правоотношения, поради прилагането на по-нисък дисконтов процент в актюерската оценка в края на 2020 г. Административните разходи намаляха главно във връзка с надзорните задачи. Това се дължи основно на намалелите външни консултантски услуги след приключването на Целевия преглед на вътрешните модели (ЦПВМ) и на по-малкото служебни пътувания поради сериозното оптимизиране на надзорните дейности на място с оглед на пандемията от COVID-19. Намалението е частично неутрализирано от по-високи разходи, свързани с информационни технологии, заради значителната необходимост от такива услуги във връзка с дистанционната работа през 2020 г.

Свързаните с банковия надзор разходи се покриват изцяло от такси, които се начисляват на поднадзорните лица. Въз основа на фактическите разходи на ЕЦБ за изпълнение на нейните задачи по банковия надзор приходите от надзорни такси за 2020 г. възлизат на 535 млн. евро.^[17]

1.4 Управление на риска

Управлението на риска е изключително важна част от дейността на ЕЦБ. То се извършва чрез непрекъснат процес на i) идентифициране и оценка на рисковете, ii) преразглеждане на стратегията и политиките по отношение на рисковете, iii) прилагане на мерки за редуциране на рисковете, и iv) наблюдаване и докладване на рисковете. За всички тях са разработени ефикасни методологии, процеси и системи.

В следващите раздели са представени рисковете, техните източници и приложимите рамки за контрол на риска.

1.4.1 Финансови рискове

Изпълнителният съвет предлага политики и процедури, които осигуряват подходящо ниво на защита срещу финансовите рискове, на които е изложена ЕЦБ. Комитетът за управление на риска (RMC), който се състои от експерти от централните банки от Евросистемата, допринася за наблюдението, измерването и докладването на финансовите рискове, свързани с баланса са Евросистемата, и определя и преразглежда свързаните с това методологии и рамки. По този начин комитетът помага на органите за вземане на решения да осигуряват подходящо равнище на защита на Евросистемата.

Финансови рискове възникват от основните дейности на ЕЦБ и свързаните с тях експозиции. Рамките за контрол и лимитите на риска, които ЕЦБ прилага при управлението на своя рисков профил, варират според вида операция, отразявайки политиката или инвестиционните цели на различните портфейли и рисковите характеристики на базовите активи.

ЕЦБ използва редица разработени от нейните експерти техники за оценка, за да наблюдава и оценява рисковете. Тези техники се основават на рамка за съвместна симулация на пазарен и кредитен риск. Основните концепции, техники и допускания при моделирането, които са в основата на измерителите на риска, се опират на секторни стандарти и на налични пазарни данни. В типичния случай за количественото изразяване на риска се използва показателят „очакван недостиг“ (ES)^[18], с доверителна вероятност 99%, за едногодишен срок. За изчислението на риска се използват два подхода: I) счетоводен подход, при който сметките за преоценка на ЕЦБ се разглеждат като буфер в изчисляването на прогнозния риск съгласно всички приложими счетоводни правила, и ii) финансов подход, при който сметките за преоценка не се вземат предвид като буфер при пресмятането на риска. Освен това ЕЦБ изчислява други измерители на риска с различна доверителна вероятност, извършва анализи на чувствителността и на стрес сценарии и оценява дългосрочните перспективи за експозициите и дохода, за да поддържа изчерпателна картина на рисковете.^[19]

През годината общият размер на рисковете на ЕЦБ нарасна. В края на 2020 г. съвкупността от финансови рискове по всички портфейли на ЕЦБ взети заедно, измерена посредством очаквания недостиг (ES) при доверителна вероятност 99% за едногодишен срок с прилагане на счетоводния подход, възлизаше на 12,8 млрд. евро, т.е. с 4,6 млрд. евро повече от оценката на рисковете в края на 2019 г. (Графика 20). Увеличението в оценката на рисковете се дължи главно на нетните покупки на активи по PEPP и APP.

Кредитен риск произтича от портфейлите на ЕЦБ по паричната политика, деноминирания в евро портфейл от собствени средства и валутните резерви. Макар че ценните книжа, държани за целите на паричната политика, се оценяват по амортизирана стойност, подлежаща на обезценка, и следователно при отсъствие на продажби не са изложени на ценови промени, свързани с миграция на кредитен рейтинг, те все пак са изложени на риск от кредитно неизпълнение. Деноминираните в евро собствени средства и валутните резерви се оценяват по пазарна цена и съответно са изложени на риск от миграция на кредитен рейтинг и риск от неизпълнение. Кредитният риск се е увеличил в сравнение с предходната година поради нарастването на балансовото число на ЕЦБ заради покупките на ценни книжа по APP и PEPP.

Той се редуцира предимно посредством прилагането на критерии за допустимост, процедури за комплексна проверка и лимити, които се различават за различните портфейли.

Валутен и стоков риск произтичат от наличностите на ЕЦБ в чуждестранна валута и злато. Валутният риск нарасна в сравнение с предходната година поради по-ниските сметки за преоценка в чуждестранна валута, които служат като буфери срещу неблагоприятни колебания на обменните курсове.

Предвид ролята на тези активи в паричната политика ЕЦБ не хеджира свързаните с тях валутни и стокови рискове. Вместо това тези рискове се редуцират посредством съществуването на сметки за преоценка и диверсификация на наличностите между различни валути и злато.

Валутните резерви и деноминираните в евро собствени средства на ЕЦБ се инвестират главно в ценни книжа с фиксиран доход и са изложени на пазарен лихвен риск, като се има предвид, че се оценяват по пазарна цена. Валутните резерви на ЕЦБ се инвестират главно в активи със сравнително кратък матуритет (вижте Графика 7 в раздел 1.3.1 „Баланс“), докато активите в портфейла от собствени средства като цяло имат по-дълги матуритети (вижте Графика 9 в раздел 1.3.1 „Баланс“). Този компонент на риска, измерен чрез счетоводния подход, леко се увеличи в сравнение с 2019 г. в отражение на динамиката на условията на пазара.

Пазарният лихвен риск на ЕЦБ се редуцира посредством политики за разпределение на активите и сметки за преоценка.

ЕЦБ е изложена също така и на лихвен риск, произтичащ от несъответствието между лихвения доход по нейните активи и лихвите, изплащани по пасивите ѝ, което оказва влияние върху нейния нетен доход от лихви. Този риск не е пряко свързан с конкретен портфейл, а по-скоро със структурата на баланса на ЕЦБ като цяло, и по-специално със съществуването на матуритетни несъответствия и несъответствия в доходността между активите и пасивите. Той се наблюдава посредством прогнози за рентабилността на ЕЦБ, които показват, че се очаква ЕЦБ да продължи да получава нетен доход от лихви през следващите години.

Този тип риск се управлява посредством политики за разпределение на активите и се редуцира допълнително от наличието на нелихвоносни пасиви в баланса на ЕЦБ.

1.4.2 Операционен риск

Изпълнителният съвет отговаря за политиката и рамката за управление на операционния риск^[20] на ЕЦБ и ги одобрява. Комитетът за управление на операционния риск (ORC) подпомага Изпълнителния съвет при изпълнението на неговата роля да контролира управлението на операционните рискове. Управлението на операционния риск е неразделна част от структурата на институционалното управление на ЕЦБ^[21] и от управленските процеси.

Главната цел на рамката на ЕЦБ за управление на операционния риск е да допринася за това ЕЦБ да изпълнява мисията и целите си, защитавайки същевременно своята репутация и активи от загуба, злоупотреба или вреда. Съгласно рамката за управление на операционния риск всяко структурно звено има задължението да идентифицира, подлага на оценка, предприема действия, отчита и наблюдава своите операционни рискове, инциденти и мерки за контрол. В този смисъл политиката на ЕЦБ по отношение на поносимостта към риск дава насоки за стратегиите за реакция на риска и процедурите за приемане на рисковете. Тя е свързана с петстепенна матрица на риска, която се основава на скали за категоризиране на въздействието и вероятността посредством количествени и качествени критерии.

Средата, в която работи ЕЦБ, е изложена на все по-сложни заплахи и с текущите ѝ дейности е свързан широк диапазон от операционни рискове. Опасенията на ЕЦБ са съсредоточени главно върху разнообразни нефинансови рискове, свързани с хора, информация, системи, процеси и външни трети страни. Ето защо ЕЦБ е въвела процеси за улесняване на текущото и ефикасно управление на операционните рискове и за интегриране на информацията за рисковете в процеса на вземане на решения. Освен това тя съсредоточава усилията си върху това да засили своята устойчивост. Във връзка с това са установени структури за действие и планове за извънредни обстоятелства, така че да се осигури непрекъснатост на критично важните функции в случай на срив или криза (като например пандемията от COVID-19).

1.4.3 Риск от неправомерно поведение

ЕЦБ има нарочна Служба за съответствие и управление като основно звено за контрол на управлението на основни рискове. Нейното предназначение е да засили рамката за институционално управление на ЕЦБ като мярка срещу риска от неправомерно поведение^[22]. Целта е тя да съдейства на Изпълнителния съвет в задачата да защитава интегритета и репутацията на ЕЦБ, да налага етични стандарти на поведение и да засили отчетността и прозрачността. Комитет по етика на високо равнище предоставя консултации и указания на високопоставените длъжностни лица в ЕЦБ по въпроси, свързани с интегритета и поведението, и съдейства на Управителния съвет да управлява по подходящ и последователен начин свързаните рискове на ниво висше ръководство.

2 Финансов отчет на ЕЦБ

2.1 Баланс към 31 декември 2020 г.

2.2 Отчет за приходите и разходите за годината, приключваща на 31 декември 2020 г.

Франкфурт на Майн, 9 февруари 2021 г.
Европейска централна банка

Кристин Лагард
Председател

2.3 Счетоводна политика

Форма и представяне на финансовия отчет

Финансовият отчет на ЕЦБ е изготвен в съответствие със следните принципи на счетоводната политика^[23], за които Управителният съвет на ЕЦБ счита, че осигуряват честно представяне на финансовия отчет и същевременно отразяват характера на централнобанковата дейност.

Счетоводни принципи

Прилагат се следните счетоводни принципи: икономическа реалистичност и прозрачност, благоразумие, признаване на събития, настъпили след датата на баланса, същественост, принцип на действащото предприятие, принцип на текущото начисляване, последователност и съпоставимост.

Признаване на активи и пасиви

Актив или пасив се признава в баланса само в случаите, когато е вероятно свързана бъдеща икономическа полза да се отчете като входящ или изходящ финансов поток на ЕЦБ, по същество всички свързани рискове и ползи са прехвърлени на ЕЦБ, а цената на придобиване или стойността на актива или размерът на задължението могат да бъдат надеждно измерени.

База на счетоводното отчитане

Отчетът е изготвен на база историческа стойност, модифицирана така, че да включва пазарна оценка на търгуемите ценни книжа (различни от държаните понастоящем за целите на паричната политика), златото и всички други балансови и задбалансови активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута.

Трансакциите по финансови активи и пасиви се отразяват по сметките според датата, на която се осъществява плащането.

С изключение на спот трансакциите с ценни книжа трансакциите с финансови инструменти, деноминирани в чуждестранна валута, се записват по задбалансови сметки на датата на сделката. На датата на плащането задбалансовите счетоводни записи се сторнират и трансакциите се записват по баланса. Покупките и продажбите на чуждестранна валута се отразяват върху нетната валутна позиция на датата на сделката, като резултатите, произтичащи от продажбите, също се изчисляват на тази дата. Начислените лихви, премии и отстъпки, свързани с деноминирани в чуждестранна валута финансови инструменти, се изчисляват и осчетоводяват на дневна база, като валутната позиция също се променя ежедневно в резултат от тези начисления.

Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута

Активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват в евро по обменния курс на датата на баланса. Приходите и разходите се преизчисляват по обменния курс на датата на осчетоводяване. Преоценката на активите и пасивите в чуждестранна валута, включително балансови и задбалансови инструменти, се извършва валута по валута.

Преоценката по пазарна цена на активи и пасиви, деноминирани в чуждестранна валута, се извършва отделно от валутната преоценка.

Златото се оценява по пазарната цена към датата на баланса. Не се прави разграничение между разликите в ценовата и валутната преоценка на златото. Вместо това се осчетоводява единствена оценка на златото на база цената на унция чисто злато в евро, която за годината, приключваща на 31 декември 2020 г., се изчислява според обменния курс на еврото към щатския долар на 31 декември 2020 г.

Специалните права на тираж (СПТ) се определят като кошница от валути и стойността им се изчислява като претеглена сума на обменните курсове на пет основни валути (щатски долар, евро, китайски юан, японска йена и британска лира). Наличностите на ЕЦБ от СПТ са преизчислени в евро по обменния курс на еврото спрямо СПТ на 31 декември 2020 г.

Ценни книжа

Ценни книжа, държани за целите на паричната политика
Ценните книжа, държани понастоящем за целите на паричната политика, се отчитат по амортизирана стойност, подлежаща на обезценка.

Други ценни книжа
Търгуемите ценни книжа (различни от ценните книжа, държани понастоящем за целите на паричната политика) и други подобни активи се оценяват или по средни пазарни цени, или въз основа на съответната крива на доходност на датата на баланса, ценна книга по ценна книга. Включените в ценни книжа опции не се отделят за целите на оценката. За годината, приключваща на 31 декември 2020 г., са използвани средните пазарни цени от 30 декември 2020 г. Неликвидните акции и всякакви други капиталови инструменти, държани като постоянни инвестиции, се оценяват по цена на придобиване, подлежаща на обезценка.

Признаване на доходи

Приходите и разходите се признават за периода, в който са възникнали.^[24] Реализираните печалби и загуби, произтичащи от продажбата на чуждестранна валута, злато и ценни книжа, се включват в отчета за приходите и разходите. Такива реализирани печалби и загуби се изчисляват въз основа на средната цена на съответния актив.

Нереализираните печалби не се признават за приход и се прехвърлят пряко по сметка за преоценка.

Нереализираните загуби се отразяват в отчета за приходите и разходите, ако в края на годината превишават предходни печалби от преоценка, натрупани в съответната сметка за преоценка. Такива нереализирани загуби от каквито и да е ценни книжа, валута или злато не се нетират с нереализираната печалба от други ценни книжа, валута или злато. В случай на такива нереализирани загуби по който и да е показател, отразен в отчета за приходите и разходите, неговата средна цена се намалява до обменния курс или пазарната цена в края на годината. Нереализираните загуби по лихвени суапове, чийто клиринг не се извършва от централен клирингов контрагент, се отразяват в отчета за приходите и разходите в края на годината, а се амортизират през следващите години.

Загубите от обезценка се включват в отчета за приходите и разходите и не се сторнират през следващите години, освен ако обезценката не намалее и намалението не може да се свърже с наблюдаемо събитие, настъпило след първоначалното ѝ отчитане.

Премиите или отстъпките по ценни книжа се амортизират през остатъчния договорен срок на ценните книжа.

Обратни сделки

Обратните трансакции са операции, при които ЕЦБ купува или продава активи по споразумения за обратно изкупуване (репо сделки) или извършва кредитни операции срещу обезпечение.

При репо сделките ценните книжа се продават срещу парични средства, като същевременно се сключва споразумение за обратното им изкупуване от контрагента по договорена цена на определена бъдеща дата. Споразуменията за обратно изкупуване се отчитат като обезпечени депозити в пасивите на баланса. Ценните книжа, продадени в резултат на такова споразумение, остават в баланса на ЕЦБ.

При обратните репо сделки ценните книжа се купуват срещу парични средства, като същевременно се сключва споразумение за обратната им продажба на контрагента по договорена цена на определена бъдеща дата. Обратните репо сделки се отразяват като обезпечени заеми в активите на баланса, но не се включват в наличностите от ценни книжа на ЕЦБ.

Обратните трансакции (включително трансакции по предоставяне в заем на ценни книжа), осъществени по програма, предлагана от специализирана институция, се отразяват в баланса само когато обезпечението е предоставено под формата на парични средства, които все още не са инвестирани.

Задбалансови инструменти

Валутните инструменти, а именно валутни форуърдни трансакции, форуърд частта на валутни суапове и други валутни инструменти, свързани с обмяната на една валута в друга на определена бъдеща дата, се включват в нетната валутна позиция за целите на изчисляването на валутните печалби и загуби.

Лихвените инструменти се преоценяват инструмент по инструмент. Ежедневните промени в маржовете на отклонение на отворените лихвени фючърсни договори, както и лихвените суапове, чийто клиринг се извършва от централен контрагент, се записват в отчета за приходите и разходите. Оценяването на форуърдните трансакции с ценни книжа и на лихвени суапове, чийто клиринг не се извършва от централен контрагент, се осъществява от ЕЦБ въз основа на общоприети методи за оценка с използване на наблюдаеми пазарни цени и курсове и дисконтови фактори от датата на плащане до датата на оценката.

Събития, настъпили след приключването на баланса

Стойността на активите и пасивите се коригира за събития, настъпили между датата на годишния баланс и датата, на която Изпълнителният съвет разрешава представянето на годишния отчет на ЕЦБ за одобрение от Управителния съвет, ако такива събития се отразяват съществено върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса.

Важни събития, настъпили след датата на баланса, които не се отразяват върху състоянието на активите и пасивите към датата на баланса, се посочват в приложенията.

Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата

Салдата в рамките на ЕСЦБ възникват основно в резултат от презгранични плащания в Европейския съюз (ЕС), които се извършват в евро в резервни пари. В голямата си част тези трансакции са инициирани от субекти на частното право (т.е. кредитни институции, предприятия и частни лица). Техният сетълмент се извършва чрез TARGET2 – Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време. Те пораждат двустранни салда по сметките в TARGET2 на централните банки от ЕС. Такива двустранни салда се нетират и след това се прехвърлят ежедневно на ЕЦБ, така че всяка национална централна банка (НЦБ) остава само с единствена двустранна нетна позиция към ЕЦБ. Плащания, извършени от ЕЦБ, чийто сетълмент е чрез TARGET2, също намират отражение в единствените нетни двустранни позиции. В счетоводните книги на ЕЦБ тези позиции представляват нетно вземане или задължение на всяка НЦБ към останалите банки от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Салдата в рамките на Евросистемата на НЦБ от еврозоната към ЕЦБ, възникващи във връзка с TARGET2, както и други салда в рамките на Евросистемата, деноминирани в евро (напр. междинно разпределение на печалбата на ЕЦБ между НЦБ), се отразяват в баланса на ЕЦБ като единствена нетна позиция по активите или пасивите в показателя Други вземания в рамките на Евросистемата (нето) или в Други задължения в рамките на Евросистемата (нето). Салда в рамките на ЕСЦБ по сметки на НЦБ извън еврозоната към ЕЦБ, произтичащи от участието им в TARGET2,^[25] се представят в показателя Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро.

Салда в рамките на Евросистемата, произтичащи от разпределянето на евробанкноти в нея, се включват като единствен нетен актив в показателя Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата (вижте „Банкноти в обращение“ по-долу).

Салда в рамките на Евросистемата, произтичащи от прехвърлянето на чуждестранни резервни активи към ЕЦБ от НЦБ, които се присъединяват към Евросистемата, са деноминирани в евро и се представят в показателя Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви.

Дълготрайни активи

Дълготрайните активи, включително нематериалните активи, но без земята и произведенията на изкуството, се оценяват по цена на придобиване минус амортизацията. Земята и произведенията на изкуството се оценяват по цена на придобиване. Главната сграда на ЕЦБ се оценява по цена на придобиване минус амортизация, подлежаща на обезценка. Що се отнася до амортизацията на главната сграда на ЕЦБ, разходите се причисляват към съответните компоненти на активи, чиято амортизация се извършва въз основа на оценка на полезния им живот. Амортизацията се изчислява на линейна база за очаквания полезен живот на актива, като се започне от тримесечието, след като той е станал достъпен за използване. Полезният живот, който се прилага към основните класове активи, е, както следва:

Периодът на амортизация по отношение на капитализираните разходи за основни ремонти, свързани със сегашните сгради под наем, където се помещава ЕЦБ, е коригиран така, че да бъдат взети предвид всякакви събития, които влияят върху очаквания полезен живот на засегнатия актив.

ЕЦБ извършва годишен тест за обезценка на своята главна сграда и свързани с офисни сгради активи с право на ползване (вижте „Лизинг“ по-долу). Ако се установи показател за обезценка, и се прецени, че е възможно стойността на актива да е намаляла, се оценява възстановимата стойност. Ако възстановимата стойност е под нетната балансова стойност, в отчета за приходите и разходите се записва загуба от обезценка.

Дълготрайни активи на стойност под 10 000 евро се отписват в годината на придобиване.

Дълготрайни активи, които отговарят на критериите за капитализиране, но са все още в процес на строителство или разработване, се отчитат в показателя Незавършено капитално строителство. Свързаните с това разходи се прехвърлят към съответните показатели за дълготрайни активи, когато активите станат достъпни за ползване.

Лизинг

За всички лизинги, свързани с материален актив, съответният актив с право на ползване и пасив по лизинга се отчитат в баланса на началната дата на лизинга, като се записват съответно в показателите Материални и нематериални дълготрайни активи и Други (задължения). При лизинги, които отговарят на критериите за капитализиране, но съответният актив е все още в процес на строителство или преустройство, разходите преди началната дата на лизинга се отчитат в показателя Незавършено капитално строителство. Свързаните активи с право на ползване и пасиви по лизинга се отчитат в съответните показатели за дълготрайни активи, когато активите станат достъпни за ползване (начална дата на лизинга).

Активите с право на ползване се оценяват по цена на придобиване минус амортизацията. В добавка към това свързаните с офисни сгради активи с право на ползване подлежат на обезценка (по темата за годишния тест за обезценка вижте „Дълготрайни активи“ по-горе). Амортизацията се изчислява на линейна база от началната дата или до края на полезния живот на актива с право на ползване, или до изтичането на срока на лизинга – което от двете настъпи по-рано.

Пасивът по лизинга първоначално се измерва по настоящата стойност на бъдещите плащания по него (включваща само лизинговите компоненти), дисконтирана с диференциалния лихвен процент на ЕЦБ. След това пасивът по лизинга се измерва по амортизирана стойност по метода на ефективния лихвен процент. Свързаните с това разходи за лихви се записват в отчета за приходите и разходите в показателя Други разходи за лихви. При промяна в бъдещи плащания по лизинг, произтичащи от промяна в индекс или друга преоценка на съществуващия договор, пасивът по лизинга се преизчислява. Всяко такова преизчисление води до съответна корекция на балансовата стойност на актива с право на ползване.

Краткосрочен лизинг със срок до 12 месеца и лизинг на активи с ниска стойност под 10 000 евро (в съответствие с прага, който се прилага за признаването на дълготрайни активи) се записват като разход в отчета за приходите и разходите.

Доходи след приключване на трудовите правоотношения, други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на ЕЦБ

ЕЦБ поддържа пенсионни програми с дефинирани доходи за своите служители, за членовете на Изпълнителния съвет и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ.

Пенсионната програма за служителите се финансира с активи, съхранявани във фонд за дългосрочни компенсации на служителите. Задължителните вноски от страна на ЕЦБ и на служителите се отразяват в стълба на дефинираните доходи в пенсионната програма. Служителите могат да правят допълнителни доброволни вноски в стълб на дефинирани вноски, който може да се използва за осигуряване на допълнителни компенсации.^[26] Тези допълнителни компенсации се определят от размера на доброволните вноски заедно с възвръщаемостта от инвестирането им.

Налице са финансово необезпечени споразумения за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации за членовете на Изпълнителния съвет и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ. За служителите са налице финансово необезпечени споразумения за различни от пенсии доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане.

Нетно задължение по дефинирани доходи
Задължението, признато в баланса в показателя Други (задължения) във връзка с пенсионните програми с дефинирани доходи, включително други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане, представлява настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи на датата на баланса минус справедливата стойност на активите по пенсионните програми, използвани за финансиране на това задължение.

Размерът на задължението по пенсионните програми с дефинирани доходи се изчислява ежегодно от независими актюери, като се използва методът на прогнозна условна единица. Настоящата стойност на задължението по пенсионните програми с дефинирани доходи се изчислява, като се дисконтират очакваните бъдещи парични потоци, като се използва лихвен процент, който се определя въз основа на пазарната доходност на датата на баланса на висококачествени корпоративни облигации, деноминирани в евро, които имат матуритет, подобен на свързаното задължение.

Актюерски печалби и загуби могат да възникнат от наложени от опита корекции (ако действителните резултати са различни от по-рано направените актюерски допускания) и от промени в самите актюерски допускания.

Нетна стойност на дефинираните доходи
Нетната стойност на дефинираните доходи се разделя на компоненти, които се отразяват в отчета за приходите и разходите, и преизчисления по отношение на доходите след приключване на трудовите правоотношения, които се отразяват в баланса в показателя Сметки за преоценка.

Нетната стойност, отнесена в отчета за приходите и разходите, включва:

1. начислените за годината разходи за текущо обслужване по дефинираните доходи;
2. разходите за ретроспективно обслужване по дефинираните доходи в резултат от промяна в пенсионната програма;
3. нетната лихва по нетното задължение по дефинирани доходи според дисконтовия лихвен процент;
4. преизчисления по отношение на други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане с дългосрочен характер, ако има такива, в тяхната цялост.

Нетната стойност, отразена в Сметки за преоценка, включва:

1. актюерски печалби и загуби по задължението по дефинирани доходи;
2. фактическата възвръщаемост на активите по пенсионната програма с изключение на средствата, включени в нетната лихва по нетното задължение по дефинирани доходи;
3. всяка промяна в ефекта на таван на активите, с изключение на средствата, включени в нетната лихва по нетното задължение по дефинирани доходи.

Размерът им се оценява ежегодно от независими актюери, за да се определи съответното задължение във финансовите отчети.

Банкноти в обращение

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната, които заедно образуват Евросистемата, емитират евробанкнотите.^[27] Общата стойност на евробанкнотите в обращение се разпределя между централните банки от Евросистемата в последния работен ден на всеки месец в съответствие с алгоритъма за разпределяне на банкнотите.^[28]

На ЕЦБ е разпределен дял от 8% от общата стойност на евробанкнотите в обращение, който се оповестява в пасивите на баланса в показателя Банкноти в обращение. Делът на ЕЦБ в общата емисия на евробанкноти е обезпечен с вземания от НЦБ. Тези лихвоносни вземания^[29] са включени в подпоказателя Вземания в рамките на Евросистемата: вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ по-горе). Приходите от лихви по тези вземания се включват в отчета за приходите и разходите в показателя Доход от лихви във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата.

Междинно разпределение на печалбата

Сума, равна на сбора от дохода на ЕЦБ от евробанкноти в обращение и дохода, възникващ от ценни книжа, държани за целите на паричната политика и закупени по а) програмата за пазарите на ценни книжа, б) третата програма за закупуване на обезпечени облигации, в) програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа, г) програмата за закупуване на активи на публичния сектор и д) програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия, се разпределя през януари следващата година в междинно разпределение на печалбата, освен ако Управителният съвет не реши друго.^[30] Сумата се разпределя изцяло, освен ако не надвишава нетната печалба на ЕЦБ за годината, и в зависимост от евентуални решения на Управителния съвет за прехвърляне към провизиите срещу финансови рискове. Управителният съвет може също така да вземе решение за приспадане от сумата на приходите от евробанкноти в обращение, подлежаща на междинно разпределение през януари, на разходите, направени от ЕЦБ във връзка с емитирането и обработката на евробанкноти.

Прекласификации

Съгласно член 21 от Устава на ЕСЦБ ЕЦБ може да действа като фискален агент в полза на институции, органи, служби или агенции на Съюза, органите на централна власт, регионалните, местните или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки. В този контекст ЕЦБ приема депозити от Европейския инструмент за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност, които са отчетени в показателя Други задължения в годишния отчет за 2019 г. Считано от 1 юли 2020 г. Евростат коригира статистическата класификация на тези институции от други финансови посредници на сектор „държавно управление“^[31]. В резултат от това след тази дата свързаните суми се отчитат в показател Държавно управление.

Сравнителните суми за 2019 г. са коригирани, както следва:

Промени в счетоводната политика

През 2020 г. нямаше промени в счетоводните политики, прилагани от ЕЦБ.

Други въпроси

В съответствие с член 27 от Устава на ЕСЦБ и въз основа на препоръка на Управителния съвет Съветът на ЕС одобри назначаването на Baker Tilly GmbH & Co. KG Wirtschaftsprüfungsgesellschaft, Дюселдорф (Федерална република Германия) за външен одитор на ЕЦБ за период от пет години, който приключва в края на финансовата 2022 година. Този петгодишен период може да бъде удължен с най-много две допълнителни финансови години.

2.4 Приложения към баланса

Приложение 1 – Злато и вземания в злато

Към 31 декември 2020 г. ЕЦБ притежава 16 229 522 унции^[32] чисто злато на пазарна стойност от 25 056 млн. евро (спрямо 21 976 млн. евро през 2019 г.). През 2020 г. не са извършвани сделки със злато, затова размерът на наличностите на ЕЦБ остава непроменен спрямо 31 декември 2019 г. Нарастването на равностойността в евро на тези наличности се дължи на повишаването на пазарната цена на златото в евро (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 15 Сметки за преоценка).

Приложение 2 – Вземания от резиденти извън еврозоната и в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

Приложение 2.1 – Вземания от МВФ

Този актив представлява наличностите на ЕЦБ от СПТ и възлиза на 680 млн. евро към 31 декември 2020 г. (спрямо 710 млн. евро през 2019 г.). Той възниква в резултат от двустранното споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) за покупко-продажба на СПТ, с което МВФ е упълномощен да организира продажби и да извършва покупки на СПТ срещу евро от името на ЕЦБ в границите на определени минимални и максимални равнища на наличностите. За счетоводни цели СПТ се третират като чуждестранна валута (вижте „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Намалението на равностойността в евро на наличностите на ЕЦБ от СПТ се дължи на по-ниския курс на СПТ спрямо еврото през 2020 г.

Приложение 2.2 – Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи, както и вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута

Тези две статии включват салда в банки и заеми, деноминирани в чуждестранна валута, както и инвестиции в ценни книжа, деноминирани в щатски долари, японски йени и китайски юани.

Общата стойност на тези показатели намаля през 2020 г., главно поради спада в курса на щатския долар спрямо еврото.

Нетните валутни наличности на ЕЦБ^[33] към 31 декември 2020 г. са, както следва:

През 2020 г. не са извършвани валутни интервенции.

Приложение 3 – Вземания от резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро

Приложение 3.1 – Салда в банки, инвестиции в ценни книжа и кредити

Към 31 декември 2020 г. този показател се състои от вземане в размер на 1830 млн. евро, свързано със споразумения за ликвидно улеснение между Евросистемата и централните банки извън еврозоната. Съгласно тези споразумения Евросистемата предоставя на централни банки извън еврозоната ликвидност в евро срещу допустимо обезпечение^[34], за да отговорят на потребности от ликвидност в евро в държавите си при смущения на пазара. Така се свежда до минимум рискът от неблагоприятно верижно разпространение в икономиките и финансовите пазари в еврозоната.

Приложение 4 – Други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро

Към 31 декември 2020 г. този показател се състои от салда по разплащателни сметки при резиденти в еврозоната в размер на 81 млн. евро (спрямо 109 млн. евро през 2019 г.).

Приложение 5 – Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

Приложение 5.1 – Ценни книжа, държани за целите на паричната политика

Към 31 декември 2020 г. този показател се състои от ценни книжа, придобити от ЕЦБ в рамките на трите програми за закупуване на обезпечени облигации (CBPP), програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP).

През 2020 г. Евросистемата продължи нетните покупки по програмата за закупуване на активи^[35] със среден месечен темп от 20 млрд. евро. През март 2020 г. Управителният съвет взе решение да добави временен пакет от допълнителни нетни покупки на активи в размер на 120 млрд. евро до края на годината. Управителният съвет очаква нетните покупки да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди той да започне да ги повишава. Управителният съвет също така възнамерява да продължи реинвестициите в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Освен това през март 2020 г. Евросистемата задейства временна програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP)^[36] с първоначален размер 750 млрд. евро. Целта е да се облекчи цялостната позиция на паричната политика и да се противодейства на тежките рискове за нейния трансмисионен механизъм и за перспективите за еврозоната, причинени от пандемията от коронавирус (COVID-19). Покупките включват всички категории активи, допустими по програмата за закупуване на активи^[37], и първоначално се предвиждаше да продължат до края на 2020 г. През юни 2020 г. Управителният съвет увеличи размера на PEPP с 600 млрд. евро, а през декември 2020 г. – с още 500 млрд. евро до общо 1850 млрд. евро.. Срокът за нетните покупки на активи също беше удължен най-малко до края на март 2022 г. и във всеки случай докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. Освен това Управителният съвет възнамерява да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2023 г. Бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Ценните книжа, закупени по тези програми, се оценяват по амортизирана цена на придобиване, подлежаща на обезценка (вижте „Ценни книжа“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Амортизираната стойност на ценните книжа, държани от ЕЦБ, и пазарната им стойност^[38] (която не се записва в баланса и в отчета за приходите и разходите, а се предоставя единствено с цел съпоставка) са, както следва:

Изплащания на ценни книжа доведоха до намаляване на амортизираната стойност на портфейлите по първата и втората програма за закупуване на обезпечени облигации, както и по програмата за пазарите на ценни книжа.

Управителният съвет подлага редовно на оценка финансовите рискове, свързани с ценните книжа, държани по тези програми.

Тестовете за обезценка се провеждат на годишна база, като се използват данните в края на годината, и се одобряват от Управителния съвет. При тези тестове показателите за обезценка се оценяват поотделно за всяка програма. В случаите, в които са установени показатели за обезценка, се извършват допълнителни анализи, за да се потвърди, че паричните потоци по базовите ценни книжа не са засегнати от събитие, свързано с обезценка. Въз основа на резултатите от тазгодишните тестове за обезценка през 2020 г. ЕЦБ не е отчела загуби по ценните книжа, държани в нейните портфейли по паричната политика.

Приложение 6 – Вземания в рамките на Евросистемата

Приложение 6.1 – Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

Този показател включва вземания на ЕЦБ към НЦБ от еврозоната, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“), и към 31 декември 2020 г. възлиза на 114 761 млн. евро (спрямо 103 420 млн. евро през 2019 г.). Олихвяването на тези вземания се изчислява ежедневно по последния разполагаем пределен лихвен процент, който Евросистемата прилага в търговете при основните операции по рефинансиране^[39] (вижте приложение 23.2 Доход от лихви във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата).

Приложение 7 – Други активи

Приложение 7.1 – Материални и нематериални дълготрайни активи

На 31 декември 2020 г. тези активи обхващат следните показатели:

В края на годината бе проведен тест за обезценка по отношение на главната сграда на ЕЦБ и офисните сгради с право на ползване и не бяха отчетени загуби от обезценка.

Приложение 7.2 – Други финансови активи

Този показател се състои основно от портфейла от собствени средства на ЕЦБ, който включва предимно инвестиции на финансовите ресурси на банката, а именно на внесения капитал, резервния фонд и провизиите за финансови рискове. Той включва също така 3211 акции в Банката за международни разплащания (БМР) на цена на придобиване 42 млн. евро и други разплащателни сметки, деноминиран в евро.

Компонентите на показателя са, както следва:

Нетното увеличение на този показател през 2020 г. се дължи основно на: а) реинвестирането на приходите от лихви, генерирани по портфейла от собствени средства на ЕЦБ, и б) нарастването на пазарната стойност на ценните книжа в този портфейл.

Приложение 7.3 – Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Този показател е съставен от промени в оценката на останалите неуредени към 31 декември 2020 г. трансакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 20 Трансакции по валутни суапове и форуърди). Тези промени в оценката са в размер на 388 млн. евро (спрямо 619 млн. евро през 2019 г.) и произтичат от преобразуването на такива трансакции в еквивалента им в евро по обменни курсове на датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, получени от преобразуването на трансакциите по средната цена на съответната чуждестранна валута на съответната дата (вижте „Задбалансови инструменти“ и „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 7.4 – Начисления и разходи за бъдещи периоди

На 31 декември 2020 г. този показател възлиза на 3390 млн. евро (спрямо 2572 млн. евро през 2019 г.). Той обхваща главно начислената върху ценни книжа купонна лихва, включително неуредени лихвени плащания, изплатени при придобиване, на стойност 2757 млн. евро (спрямо 2431 млн. евро през 2019 г.) (вижте приложение 2.2 Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи, както и вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута, приложение 5 Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро и приложение 7.2 Други финансови активи).

В този показател е включена и сумата от 514 млн. евро, която съответства на надзорните такси, които ще бъдат получени за периода на таксуване 2020 г. Тази сума ще бъде събрана през второто тримесечие на 2021 г. От 2020 г. таксите ще се начисляват след изтичането на периода на таксуване въз основа на действителните разходи.^[40] За последен път през 2020 г. обаче сумата на надзорните такси беше коригирана с излишък, пренесен от предходния период на таксуване (вижте приложение 26 Нетен доход/разход от такси и комисиони).

Този показател включва също: а) начислен доход от съвместни проекти на Евросистемата (вижте приложение 28 Други доходи), б) различни предварителни плащания и в) начислен доход от лихви по други финансови активи и пасиви.

Приложение 7.5 – Други

На 31 декември 2020 г. този показател възлиза на 1970 млн. евро (спрямо 2221 млн. евро през 2019 г.) и обхваща главно начислените суми на междинното разпределение на печалбата на ЕЦБ на стойност 1260 млн. евро (спрямо 1431 млн. евро през 2019 г.) (вижте „Междинно разпределение на печалбата“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 12.2 Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)).

Той също така включва салда на стойност 692 млн. евро (спрямо 757 млн. евро през 2019 г.), свързани с неприключени към 31 декември 2020 г. трансакции по валутни суапове и форуърди, възникнали в резултат от преобразуването на такива трансакции в еквивалента им в евро по средната стойност на съответната валута на датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, по които трансакциите са осчетоводени първоначално (вижте „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 8 – Банкноти в обращение

Този показател включва дела на ЕЦБ от 8% от всички евробанкноти в обращение (вижтe „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“) и към 31 декември 2020 г. възлиза на 114 761 млн. евро (спрямо 103 420 млн. евро през 2019 г.).

Приложение 9 – Други задължения към кредитни институции от eврозоната, деноминирани в евро

Централните банки от Евросистемата имат възможност да приемат парични средства като обезпечение при операциите за предоставяне в заем на ценни книжа във връзка с програмата за закупуване на ценни книжа на публичния сектор, без да трябва да ги реинвестират. В случая на ЕЦБ тези операции се провеждат посредством специализирана институция. Същите условия се прилагат за наличностите от ценни книжа на публичния сектор по РЕРР.

Към 31 декември 2020 г. неприключените салда по такива трансакции за предоставяне в заем срещу парично обезщетение, извършени с кредитни институции от еврозоната, възлизат на 2559 млн. евро (спрямо 1325 млн. евро през 2019 г.). Получените като обезпечение парични средства бяха прехвърлени по сметки в TARGET2. Тъй като в края на годината паричните средства останаха неинвестирани, тези трансакции са отчетени в баланса (вижте „Обратни сделки“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“)^[41].

Приложение 10 – Задължения към други резиденти в еврозоната, деноминирани в евро

10.1 - Сектор „Държавно управление“

Към 31 декември 2020 г. този показател възлиза на 10 012 млн. евро (спрямо 18 198 млн. евро през 2019 г.). Той включва депозити на Европейския механизъм за стабилност и на Европейския инструмент за финансова стабилност (вижте „Прекласификация“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 10.2 – Други задължения

Към 31 декември 2020 г. този показател възлиза на 3688 млн. евро (спрямо 2268 млн. евро през 2019 г.). В него са включени депозити или плащания на средства, приемани от ЕЦБ, от или от името на участници в EURO1 и RT1^[42], които се използват като гаранционен фонд за EURO1 или за поддържане на сетълмента в RT1.

Приложение 11 – Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро

Към 31 декември 2020 г. този показател възлиза на 11 567 млн. евро (спрямо 7245 млн. евро през 2019 г.). Най-големият му компонент е сумата от 4685 млн. евро (спрямо 3271 млн. евро през 2019 г.), която се състои от салда на НЦБ извън еврозоната към ЕЦБ в TARGET2 (вижте „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Увеличението на тези салда през 2020 г. съответства на потоците на нетните плащания от титуляри на сметки в държави от еврозоната до титуляри на сметки в държави, извън еврозоната, чийто сетълмент се извършва в TARGET2.

Показателят също така включва сумата от 3457 млн. евро (спрямо 3350 млн. евро през 2019 г.), възникваща от постоянното реципрочно валутно споразумение с Федералната резервна банка на Ню Йорк. По силата на това споразумение Системата на Федералния резерв предоставя на ЕЦБ щатски долари посредством суап трансакции с цел да се осигури краткосрочно финансиране в щатски долари на контрагенти в Евросистемата. Едновременно с това ЕЦБ осъществява огледални суап трансакции с НЦБ от еврозоната, които използват получените средства, за да извършат операции за предоставяне на ликвидност в щатски долари под формата на обратни трансакции с контрагенти от Евросистемата. Тези огледални суап трансакции пораждат салда в рамките на Евросистемата между ЕЦБ и НЦБ. Освен това суап трансакциите, извършени със Системата на Федералния резерв и НЦБ от еврозоната, пораждат вземания и задължения по форуърди, които се записват по задбалансовите сметки (вижте приложение 20 Трансакции по валутни суапове и форуърди).

Остатъкът от показателя се състои от сумата от 3425 млн. евро (спрямо 625 млн. евро през 2019 г.), която представлява неуредени трансакции за предоставяне в заем на ценни книжа във връзка с програмата за закупуване на активи на публичния сектор, и на ценни книжа по РЕРР, извършени с резиденти извън еврозоната, при които като обезпечение са получени парични средства и те са прехвърлени по сметки в TARGET2 (вижте приложение 9 Други задължения към кредитни институции от еврозоната, деноминирани в евро).

Приложение 12 – Задължения в рамките на Евросистемата

Приложение 12.1 – Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви

Това са задължения към НЦБ от еврозоната, възникнали от прехвърлянето към ЕЦБ на чуждестранни резервни активи при присъединяването на НЦБ към Евросистемата. Съгласно член 30.2 от Устава на ЕСЦБ внесените активи са фиксирани пропорционално на дела на НЦБ в записания капитал на ЕЦБ. След а) увеличението на теглото на НЦБ от еврозоната (които са прехвърлили чуждестранни резервни активи на ЕЦБ) в записания капитал на ЕЦБ в резултат от оттеглянето на Bank of England от ЕСЦБ; и б) решението на Управителния съвет да намали съотношението на вноските на НЦБ от еврозоната, така че общият размер на чуждестранните резервни активи, вече прехвърлени от НЦБ от еврозоната, да остане на сегашното си равнище, както преди оттеглянето на Bank of England от ЕСЦБ, задължението, еквивалентно на това прехвърляне, бе леко коригирано. Това доведе до незначително намаление в размер на 0,2 млн. евро на 1 февруари 2020 г., възстановено на НЦБ от еврозоната.

Олихвяването на тези задължения се изчислява ежедневно по последния разполагаем пределен лихвен процент, който Евросистемата прилага в търговете си при основните операции по рефинансиране, коригиран така, че да отрази нулевата възвръщаемост на компонента злато (вижте приложение 23.3 Олихвяване на вземанията на НЦБ във връзка с прехвърлянето на валутни резерви).

Приложение 12.2 – Други задължения в рамките на Евросистемата (нето)

През 2020 г. този показател се състои основно от салдата в TARGET2 на НЦБ от еврозоната към ЕЦБ и от сумата, дължима на НЦБ от еврозоната във връзка с междинното разпределение на печалбата на ЕЦБ (вижте съответно „Салда в рамките на ЕСЦБ/Евросистемата“ и „Междинно разпределение на печалбата“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Нарастването на нетното задължение по TARGET2 се дължи главно на нетните покупки на ценни книжа по PEPP и APP, чийто сетълмент се извършва чрез сметки в TARGET2 (вижте приложение 5 Ценни книжа на резиденти в еврозоната, деноминирани в евро). Наред с това спадът на депозитите, приети от ЕЦБ в ролята ѝ на фискален агент (вижте приложение 10.1 Държавно управление) и изплащането на разпределената печалба за 2019 г. също допринесоха за нарастването на задължението през 2020 г. Увеличението е компенсирано частично от приходите от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика, и нарастването на паричните средства, получени като обезпечение при отдаването в заем на ценни книжа по PSPP и ценни книжа на публичния сектор по PEPP (вижте приложение 9 Други задължения към кредитни институции от еврозоната, деноминирани в евро и приложение 11 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро).

Олихвяването на позициите в TARGET2 с изключение на салдата, възникващи в резултат от огледални суап трансакции във връзка с операции по предоставяне на ликвидност в щатски долари, се изчислява ежедневно по последния разполагаем пределен лихвен процент, който Евросистемата прилага в търговете при своите основни операции по рефинансиране.

Приложение 13 – Други задължения

Приложение 13.1 – Разлики от преоценка на задбалансови инструменти

Този показател е съставен от промени в оценката на останалите неуредени към 31 декември 2020 г. трансакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 20 Трансакции по валутни суапове и форуърди). Тези промени в оценката са в размер на 636 млн. евро (спрямо 709 млн. евро през 2019 г.) и произтичат от преобразуването на такива трансакции в еквивалента им в евро по обменни курсове на датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, получени от преобразуването на трансакциите по средната цена на съответната чуждестранна валута на съответната дата (вижте „Задбалансови инструменти“ и „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Приложение 13.2 – Начисления и доход за бъдещи периоди

На 31 декември 2020 г. този показател включва следните компоненти:

Приложение 13.3 – Други

На 31 декември 2020 г. този показател възлиза на 2419 млн. евро (спрямо 2188 млн. евро през 2019 г.). Той включва салда в размер на 507 млн. евро (спрямо 662 млн. евро през 2019 г.), свързани с неприключени към 31 декември 2020 г. трансакции по валутни суапове и форуърди (вижте приложение 20 Трансакции по валутни суапове и форуърди). Тези салда са резултат от преобразуването на такива трансакции в еквивалента им в евро по средната стойност на съответната валута към датата на баланса в съпоставка със стойностите в евро, по които трансакциите са осчетоводени първоначално (вижте „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

Показателят включва също задължение по лизинг от 199 млн. евро (спрямо 232 млн. евро през 2019 г.) (вижте „Лизинг“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“).

В допълнение показателят включва нетното задължение по дефинирани доходи на ЕЦБ във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации за нейните служители^[43] и членовете на Изпълнителния съвет, както и за членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ. Включени са също така и компенсациите при напускане на служителите на ЕЦБ.

Доходи след приключване на трудовите правоотношения, други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на ЕЦБ

Баланс
Сумите, признати в баланса в показателя Други (задължения) във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения, други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на ЕЦБ, са, както следва:

През 2020 г. настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи спрямо служителите в размер на 3034 млн. евро (спрямо 2497 млн. евро през 2019 г.) включва финансово необезпечени компенсации в размер на 364 млн. евро (спрямо 323 млн. евро през 2019 г.), свързани с изплащането на доходи след приключване на трудовите правоотношения, различни от пенсии, други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на служители на ЕЦБ. Настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи спрямо членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет в размер на 44 млн. евро (спрямо 39 млн. евро през 2019 г.) е свързана само с финансово необезпечени споразумения за доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации.

Преизчисления на нетното задължение по дефинирани доходи на ЕЦБ във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения се признават в пасивите на баланса в показателя Сметки за преоценка. През 2020 г. загубите от преизчисляване в този показател в пасивите са в размер на 1067 млн. евро (спрямо 749 млн. евро през 2019 г.) (вижте приложение 15 Сметки за преоценка).

Промени в задължението по дефинирани доходи, активите по пенсионната програма и резултатите от преизчисления
Промените в настоящата стойност на задължението по дефинирани доходи са, както следва:

През 2020 г. общите загуби от преизчисления в размер на 363 млн. евро по задължението по дефинирани доходи възникват предимно в резултат от повишаването на бъдещия темп на нарастване на пенсиите от 1,0% през 2019 г. на 1,7% през 2020 г. Освен това дисконтовият процент, който се използва в оценката, бе намален допълнително от 1,2% през 2019 г. на 1,1% през 2020 г.

Промените през 2020 г. в справедливата стойност на активите по пенсионната програма в стълба на дефинирани доходи са, както следва:

Печалбата от преизчисления на активите по пенсионната програма през 2020 г. отразява факта, че реалната възвръщаемост на дяловете от фонда надхвърля допускането за приходите от лихви от активите по пенсионната програма, което се основаваше на допускането за дисконтовия процент.

Измененията през 2020 г. в резултатите от прeизчисляване са, както следва:

Отчет за приходите и разходите
Сумите, признати в отчета за приходите и разходите през 2020 г., са, както следва:

Разходите за текущо обслужване нараснаха през 2020 г. до 142 млн. евро (спрямо 92 млн. евро през 2019 г.), главно поради намаляването на дисконтовия лихвен процент от 2,3% през 2018 г. на 1,2% през 2019 г.^[44]

Основни допускания
При изготвянето на оценките, посочени в това приложение, независимите актюери са използвали приетите от Изпълнителния съвет допускания за целите на отчитането и оповестяването на данните. Основните допускания, използвани за изчисляване на задължението по доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации са, както следва:

Приложение 14 – Провизии

Този показател се състои основно от провизии за финансови рискове, които ще се използват до необходимата според Управителния съвет степен за компенсиране на бъдещи реализирани и нереализирани загуби. Въз основа на оценката на ЕЦБ за експозицията ѝ на тези рискове и като се вземат предвид редица фактори, всяка година се преразглежда дали продължава необходимостта от такива провизии и какъв да бъде размерът им. Размерът на провизиите, заедно с всички суми, държани в общия резервен фонд, не могат да надвишават стойността на капитала на ЕЦБ, внесен от НЦБ от еврозоната.

Като взе предвид резултатите от оценката на експозицията на ЕЦБ на финансови рискове и максималния допустим размер на провизиите на ЕЦБ за такива рискове, Управителният съвет взе решение да прехвърли на 31 декември 2020 г. сумата от 48 млн. евро към тези провизии. Това прехвърляне намалява нетната печалба на ЕЦБ за 2020 г. на 1643 млн. евро и увеличава размера на провизиите на 7584 млн. евро. Това съответства на размера на внесения капитал на ЕЦБ от НЦБ от еврозоната към същата дата.

Показателят включва и административни провизии в размер на 57 млн. евро (спрямо 50 млн. евро през 2019 г.).

Приложение 15 – Сметки за преоценка

Този показател се състои основно от салда за преоценка, произтичащи от нереализирани печалби по активите, пасивите и задбалансовите инструменти (вижте „Признаване на приходите“, „Активи и пасиви в злато и чуждестранна валута“, „Ценни книжа“ и „Задбалансови инструменти“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“). Той също така включва преизчисления на нетното задължение по дефинирани доходи на ЕЦБ във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения (вижте „Доходи след приключване на трудовите правоотношения, други дългосрочни компенсации и компенсации при напускане на ЕЦБ“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 13.3 Други).

Намалението на размера на сметките за преоценка се дължи предимно на поевтиняването щатския долар и японската йена спрямо еврото през 2020 г. Този спад се компенсира частично от нарастване на размера на сметките за преоценка на златото поради повишаването на пазарната му цена през 2020 г.

Обменните курсове, използвани за преоценка в края на годината, са следните:

Приложение 16 – Капитал и резерви

Приложение 16.1 – Капитал

Изменение в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ
Съгласно член 29 от Устава на ЕСЦБ дяловете на НЦБ в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ се претеглят според дяловете на съответните държави членки в общото население и брутния вътрешен продукт на ЕС, в равни съотношения.^[45] Тези тегла се коригират на всеки пет години и при всяка промяна в състава на НЦБ, които правят вноски в капитала на ЕЦБ, т.е. НЦБ на държавите членки на ЕС. В резултат от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз на 31 януари 2020 г. и произтичащото от това оттегляне на Bank of England от ЕСЦБ теглата, определени на останалите НЦБ в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ, бяха коригирани, считано от 1 февруари 2020 г., както следва:

Капитал на ЕЦБ
Записаният капитал на ЕЦБ възлиза на 10 825 млн. евро. След оттеглянето на Bank of England’s от ЕСЦБ ЕЦБ запази непроменен записания си капитал. Делът на Bank of England в записания капитал на ЕЦБ, който възлизаше на 14,3%, беше преразпределен между НЦБ от еврозоната и останалите НЦБ извън еврозоната.

През 2020 г. внесеният капитал на ЕЦБ също остава непроменен в размер на 7659 млн. евро, тъй като останалите НЦБ покриват вноската в размер на 58 млн. евро на оттеглящата се Bank of England. През следващите две години НЦБ от еврозоната ще изплатят в пълен размер на два годишни транша своя увеличен дял в капитала на ЕЦБ след оттеглянето на Bank of England от ЕСЦБ. Това ще увеличи внесения капитал на ЕЦБ от 7659 млн. евро през 2020 г. до 8270 млн. евро през 2021 г. и 8880 млн. евро през 2022 г.

2.5 Задбалансови инструменти

Приложение 17 – Програми за предоставяне в заем на ценни книжа

Като част от управлението на собствените си средства ЕЦБ е сключила споразумение за програма за предоставяне в заем на ценни книжа, по силата на което специализирана институция предприема от името на ЕЦБ трансакции по предоставяне в заем на ценни книжа.

В допълнение към това ЕЦБ, съобразно с решенията на Управителния съвет, предостави за отдаване в заем наличностите си от ценни книжа, придобити по първата, втората и третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP), програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), а също и закупените по програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), които са допустими за закупуване и по PSPP.^[46]

Освен ако не са извършени срещу обезпечение във вид на парични средства, които остават неинвестирани в края на годината, тези операции по предоставяне в заем на ценни книжа се записват по задбалансовите сметки.^[47] Към 31 декември 2020 г. остават неуредени такива операции по предоставяне в заем на ценни книжа на стойност 17 214 млн. евро (спрямо 10 076 млн. евро през 2019 г.). От тази сума 12 615 млн. евро са свързани с отдаването в заем на ценни книжа, държани за целите на паричната политика (спрямо 5502 млн. евро през 2019 г.).

Приложение 18 – Лихвени фючърси

Към 31 декември 2020 г. са неуредени следните валутни трансакции, представени по пазарни курсове в края на годината:

Тези трансакции са извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута.

Приложение 19 – Лихвени суапове

Към 31 декември 2020 г. няма неуредени трансакции по лихвени суапове, докато в края на 2019 г. те са имали условна стойност 703 млн. евро, представена по пазарни курсове в края на годината. Такива трансакции се извършват в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута.

Приложение 20 – Трансакции по валутни суапове и форуърди

Управление на резервите в чуждестранна валута
През 2020 г. трансакции по валутни суапове и форуърди са извършени в контекста на управлението на резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута. Вземанията и задълженията в резултат от тези трансакции, които остават неуредени към 31 декември 2020 г., са представени по пазарни курсове в края на годината, както следва:

Суап споразумения за предоставяне на ликвидност
ЕЦБ е сключила реципрочни суап споразумения с централните банки на Канада, Обединеното кралство, Япония, Федералната резервна банка на Ню Йорк, Швейцарската национална банка и Китайската народна банка. Тези споразумения позволяват предоставянето на а) ликвидност в съответните валути на посочените централни банки за банки в еврозоната и б) ликвидност в евро за финансови институции в държавите на тези централни банки. Освен това споразумения за суап има с Българската народна банка, Hrvatska narodna banka, Danmarks Nationalbank и Sveriges riksbank за предоставяне на ликвидност в евро на финансови институции в техните държави. Тези споразумения имат за цел да бъдат посрещнати евентуални нужди от ликвидност, така че да бъдат предотвратени потенциални смущения на пазара.

Вземания и задължения в щатски долари с дата на падеж през 2021 г. възникнаха във връзка с предоставянето на ликвидност в щатски долари на контрагенти в Евросистемата (вижте приложение 11 Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в евро).

Приложение 21 – Управление на операциите по получаване и предоставяне на кредити

През 2020 г. ЕЦБ продължи да отговаря за управлението на операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити по Механизма за средносрочна финансова подкрепа и Европейския механизъм за финансово стабилизиране, за споразумението за заем за Гърция и за управлението на плащания във връзка с два заема на Европейския механизъм за финансова стабилност.

В допълнение към това през 2020 г. в отговор на пандемията от COVID-19 ЕС отпусна на държавите членки заеми по своя нов инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE). ЕЦБ и НЦБ на държавите членки на ЕС, които взеха заеми, съдействаха на Европейската комисия при управлението им.

През 2020 г. ЕЦБ обработи плащания във връзка с всички горепосочени операции.

Приложение 22 – Условни пасиви от висящи съдебни производства

Заведени са няколко съдебни дела срещу ЕЦБ и други институции на ЕС от множество вложители, акционери и притежатели на облигации в кредитни институции в Кипър. Ищците твърдят, че са понесли финансови загуби в резултат от действия, които по тяхно мнение са довели до преструктурирането на тези кредитни институции в контекста на програмата за финансова помощ за Кипър през 2013 г. През 2018 г. две от тези дела, определени като пробни, бяха отхвърлени по същество от Общия съд на ЕС. Решенията бяха обжалвани от ищците и от Съвета. С решение от 16 декември 2020 г. Съдът на ЕС отхвърли на първа инстанция обжалванията на тези две пробни дела от ищците и потвърди решенията на Общия съд от 2018 г., отхвърляйки исковете за вреди срещу ЕЦБ. Очаква се по всички останали подобни дела, които бяха отложени, да бъдат приети решения в съответствие с крайния резултат на пробните дела, т.е. ЕЦБ би трябвало да спечели и тях. Това следва определения от 2014 г. на Общия съд, който обяви дванадесет подобни случая за недопустими в тяхната цялост и, след обжалвания, решения на Съда през 2016 г., които потвърждават недопустимостта на делата или отсъждат в полза на ЕЦБ. Участието на ЕЦБ в процеса, водещ до договарянето на програмата за финансова помощ, се свеждаше съгласно Договора за ЕМС до предоставяне на техническа консултация съвместно с Европейската комисия и до представяне на необвързващо становище по кипърския проектозакон за преструктуриране на кредитни институции. Поради това се счита, че ЕЦБ няма да понесе загуби в резултат от тези дела, особено като се вземе предвид решението на Съда на ЕС по горепосочените пробни дела.

2.6 Приложения към отчета за приходите и разходите

Приложение 23 – Нетен доход от лихви

Приложение 23.1 – Доход от лихви по чуждестранни резервни активи

Тази статия включва дохода от лихви, от който са приспаднати разходите за лихви, по нетните резервни активи на ЕЦБ в чуждестранна валута, както следва:

Цялостният спад на нетните приходи от лихви през 2020 г. се дължи главно на по-ниските приходи от лихви, генерирани от портфейла в щатски долари.

Приложение 23.2 – Доход от лихви във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

Този показател включва приходите от лихви, свързани с дела от 8% на ЕЦБ от общата емисия евробанкноти (вижте „Банкноти в обращение“ в раздел 2.3 „Счетоводна политика“ и приложение 6.1 Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата). За 2020 г. нетният доход от лихви имаше нулева стойност, тъй като лихвеният процент по основните операции по рефинансиране остана на ниво 0% през цялата година.

Приложение 23.3 – Олихвяване на вземания на НЦБ във връзка с прехвърлени валутни резерви

В този показател са отчетени лихвените плащания към НЦБ от еврозоната, произтичащи от техните вземания във връзка с чуждестранни резервни активи, прехвърлени на ЕЦБ (вижте приложение 12.1 Задължения, еквивалентни на прехвърляне на валутни резерви). За 2020 г. олихвяването имаше нулева стойност в отражение на факта, че лихвеният процент по основните операции по рефинансиране беше 0% през цялата година.

Приложение 23.4 – Друг доход от лихви и друг разход за лихви

През 2020 г. показателят друг доход от лихви и друг разход за лихви беше, както следва:

Приложение 24 – Реализирани печалби/загуби от финансови операции

През 2020 г. реализираните нетни печалби, произтичащи от финансови операции, са, както следва:

Реализираните нетни печалби включват реализирани печалби и загуби от ценни книжа, лихвени фючърси и лихвени суапове. Увеличението на реализираните нетни печалби през 2020 г. се дължи главно на по-големите реализирани ценови печалби, генерирани от портфейла в щатски долари в резултат от по-ниската доходност на ценните книжа в щатски долари в сравнение с 2019 г.

Приложение 25 – Намаляване на стойността на финансови активи и позиции

Намаляването на стойността на финансови активи и позиции през 2020 г. е, както следва:

По-големите обезценки спрямо 2019 г. се дължат на нереализирани курсови загуби, възникващи от наличностите от китайски юани. Средната цена на придобиване на тези наличности бе обезценена до курса в края на 2020 г. поради обезценяването на тази валута спрямо еврото до равнище под нейната средна стойност.

Приложение 26 – Нетен доход/разход от такси и комисиони

През 2020 г. приходите по тази статия се състоят основно от надзорни такси. Разходите са възникнали предимно от такси за попечителски услуги.

Приходи и разходи, свързани с надзорните задачи
ЕЦБ начислява на поднадзорните лица годишни такси, за да си възстанови извършените разходи по изпълнението на надзорните задачи. След като тази година бе въведено фактуриране след периода на таксуване съгласно преработената рамка за надзорните такси^[48], таксите се основават на действителните годишни разходи по надзорните задачи, направени през периода на таксуване, коригирани със сумите, възстановени на или получени от отделни банки за предходни периоди на таксуване и други корекции, включително лихви по просрочени плащания^[49]. През 2020 г. начислените такси ще отразяват за последен път излишък, пренесен от предходния период на таксуване. Индивидуалните надзорни такси се фактурират през второто тримесечие след края на съответната година.

Въз основа на фактическите разходи на ЕЦБ за изпълнение на нейните задачи по банковия надзор приходите от надзорни такси за 2020 г. възлизат на 535 млн. евро. Но годишната надзорна такса, която ще бъде начислена на поднадзорните лица за 2020 г. е в размер на 514 млн. евро (вижте приложение 7.4 Начисления и разходи за бъдещи периоди)^[50] след корекции с а) излишък от 22 млн. евро, пренесен от периода на таксуване 2019 г. и б) сума от 1 млн. евро, съответстваща на нетни възстановявания към отделни банки за предходни периоди на таксуване и други корекции, включително лихви по просрочени плащания.

Освен това ЕЦБ има право да налага административни санкции на поднадзорните лица заради неспазване на разпоредбите на банковото законодателство на ЕС относно пруденциалните изисквания, включително надзорни решения на ЕЦБ. Свързаните с това приходи не се вземат предвид при изчисляването на годишните надзорни такси. Вместо това те се отчитат като доход в отчета на ЕЦБ за приходите и разходите и се разпределят между НЦБ от еврозоната в рамките на режима на ЕЦБ за разпределение на печалбата. През 2020 г. не е възникнал доход от санкции, наложени на поднадзорни лица.

Така свързаните с надзорните задачи приходи на ЕЦБ през 2020 г. са, както следва:

Свързаните с банковия надзор разходи произтичат от прекия надзор над значимите лица, наблюдението на надзора над по-малко значимите лица и изпълнението на хоризонтални задачи и специализирани услуги. Те се състоят от преки разходи на генералните дирекции на банковия надзор в ЕЦБ и релевантни разходи от спомагателни структурни звена, необходими за изпълнението на надзорните отговорности на ЕЦБ. Такива са сграден фонд и съоръжения, управление на човешките ресурси, административни услуги, бюджетиране и контрол, счетоводство, правни услуги, комуникации и преводачески услуги, вътрешен одит, статистически и ИТ услуги.

За 2020 г. общите действителни разходи, свързани с надзорните задачи на ЕЦБ, които са възстановени с годишните надзорни такси, възлизат на 535 млн. евро (спрямо 537 млн. евро през 2019 г.). Лекият общ спад се дължи на по-ниските разходи, свързани с външни консултантски услуги, най-вече поради приключването на Целевия преглед на вътрешните модели (ЦПВМ), и със служебни пътувания поради сериозното оптимизиране на надзорните дейности на място след настъпването на пандемията от COVID-19. Тези по-ниски разходи до голяма степен бяха неутрализирани от по-високите разходи за персонала след нарастването на средния брой служители в банковия надзор в ЕЦБ.

Приложение 27 – Доход от акции и дялови участия

В този показател са представени дивидентите, получени от акциите на ЕЦБ в БМР (вижте приложение 7.2 Други финансови активи). През 2020 г. не са получени дивиденти (през 2019 г. те са възлизали на 1 млн. евро), тъй като Годишното общо събрание на БМР одобри предложението на Съвета на директорите да не разпределя печалбата на БМР за периода 2019–2020 г.^[51]

Приложение 28 – Други доходи

Други различни доходи през 2020 г. са възникнали главно от вноски на НЦБ от еврозоната към разходите, направени от ЕЦБ във връзка със съвместни проекти на Евросистемата.

Приложение 29 – Разходи за персонала

През 2020 г. разходите за персонала бяха, както следва:

Средният брой служители, приравнен към работни места на пълен работен ден^[52], е 3923 (спрямо 3770 през 2019 г.), като 356 от тях са на ръководни позиции (спрямо 349 през 2019 г.).

През 2020 г. разходите за персонала се увеличиха, главно поради по-големия среден брой служители на ЕЦБ и по-високите разходи, особено във връзка с доходи след приключване на трудовите правоотношения в резултат от прилагането на по-нисък дисконтов лихвен процент за актюерската оценка в края на 2020 г. (вижте приложение 13.3 Други).

Възнаграждения на Изпълнителния съвет и Надзорния съвет
Членовете на Изпълнителния съвет и членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ, получават основна заплата и надбавки за смяна на местопребиваването. На председателя вместо надбавки за смяна на местопребиваването се предоставя резиденция. Членовете на Изпълнителния съвет и председателят на Надзорния съвет получават също и надбавки за представителни цели. Съобразно Условията за работа на персонала на Европейската централна банка, членовете на двата съвета може да имат правото да получават семейни надбавки и надбавки за издръжка на дете и образование, в зависимост от индивидуалния случай. Заплатите подлежат на облагане с данък в полза на ЕС, както и на отчисления за вноски за пенсия, здравно осигуряване, дългосрочни грижи и застраховки срещу злополука. Надбавките не се облагат с данък и не се вземат предвид за пенсия.

През 2020 г. основните заплати на членовете на Изпълнителния съвет и на членовете на Надзорния съвет, които са служители на ЕЦБ (т.е. без представителите на националните надзорни органи), бяха, както следва:^[53]

Общата стойност на надбавките, изплатени на членовете на двата съвета, и вноските за тях от страна на ЕЦБ в схеми за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука е 1 201 810 евро (спрямо 1 182 767 евро през 2019 г.).

На бивши членове на двата съвета може да се изплащат възнаграждения за определен период след изтичането на мандата им. През 2020 г. тези възнаграждения, свързаните с тях семейни надбавки и вноските на ЕЦБ в схемите за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване за злополуки за бивши членове на двата съвета възлизат на 1 555 042 евро (спрямо 864 287 евро през 2019 г.). Увеличението на тези плащания се дължи главно на броя на членовете на Съвета, напуснали ЕЦБ през 2019 г. и 2020 г.

Изплатените пенсии, включително надбавките след приключване на трудовото правоотношение, и вноските в схеми за здравно осигуряване, дългосрочни грижи и осигуряване срещу злополука за бивши членове на съветите или лица на тяхна издръжка възлизат на 928 149 евро (спрямо 1 848 157 евро през 2019 г.).^[54]

Приложение 30 – Административни разходи

През 2020 г. административните разходи бяха, както следва:

Общото намаление на административните разходи през 2020 г. се дължи главно на по-ниските разходи за външни консултантски услуги („Външни услуги“) и служебни пътувания („Други разходи“), основно във връзка със задачите по надзора (вижте приложение 26 Нетен доход/разход от такси и комисиони). Намалението е частично неутрализирано от по-високи разходи, свързани с информационни технологии, заради значителната необходимост от такива услуги във връзка с дистанционната работа през 2020 г. поради пандемията от COVID-19.

Приложение 31 – Услуги по производството на банкноти

Тези разходи възникват предимно от презграничното превозване на евробанкноти между печатници за банкноти и НЦБ, за доставка на нови банкноти, както и между НЦБ за компенсиране на недостиг с допълнителни запаси. Те се поемат централно от ЕЦБ.

3 Доклад на независимия одитор

До председателя и Управителния съвет
на Европейската централна банка

Франкфурт на Майн

Доклад за одита на финансовия отчет на ЕЦБ за 2020 г.

Становище

Ние извършихме одит на финансовия отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за годината, която приключва на 31 декември 2020 г., който е част от годишния отчет на ЕЦБ и включва баланса, отчета за приходите и разходите, резюме на важните аспекти на счетоводната политика и други обяснителни приложения.

Нашето становище е, че приложеният финансов отчет дава вярна и честна представа за финансовото състояние на ЕЦБ към 31 декември 2020 г., както и за резултатите от финансовите ѝ операции през годината, приключваща на същата дата, в съответствие с принципите, установени от Управителния съвет и изложени в Решение (ЕС) 2016/2247 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно годишните отчети на ЕЦБ (ЕЦБ/2016/35) (изменено), основаващо се на Насоки (ЕС) 2016/2249 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2016/34) (изменени).

Основа на становището

Ние проведохме одита в съответствие с Международните одиторски стандарти (МОС). Задълженията ни по тези стандарти са описани по-подробно в раздела Задължения на одиторите при одита на финансовия отчет на нашия доклад. Ние сме независими от ЕЦБ в съответствие с етичните изисквания в Германия, които се отнасят за нашия одит на финансовия отчет и които са в съответствие с Етичния кодекс на професионалните счетоводители на Съвета за международни етични стандарти на счетоводителите (Кодекс на IESBA), и изпълнихме другите си етични задължения в съгласие с тези изисквания. Считаме, че получените от нас одитни доказателства са достатъчна и подходяща основа за изразяване на становище.

Друга информация

Изпълнителният съвет на ЕЦБ („Изпълнителният съвет“) отговаря за другата информация, включена в годишния отчет на ЕЦБ. Категорията „друга информация“ обхваща цялата информация, включена в годишния отчет на ЕЦБ, с изключение на финансовия отчет на ЕЦБ и нашия одиторски доклад.

Становището ни за финансовия отчет не обхваща тази друга информация и ние не изразяваме никакво потвърдително заключение за нея.

Във връзка с нашия одит на финансовия отчет имаме задължение да прочетем другата информация и при това да отбележим дали тя е в съществено несъответствие с финансовия отчет и дали онова, което сме научили при одита или от друг източник, изглежда съществено невярно отразено.

Задължения на Изпълнителния съвет и на лицата, натоварени с общо управление във връзка с финансовите отчети

Изпълнителният съвет отговаря за изготвянето и честното представяне на финансовия отчет в съответствие с установените от Управителния съвет принципи, които са изложени в Решение (ЕС) 2016/2247 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно годишните отчети на ЕЦБ (ЕЦБ/2016/35) (изменено), което се основава на Насоки (ЕС) 2016/2249 на ЕЦБ от 3 ноември 2016 г. относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2016/34) (изменени), и за вътрешния контрол, считан от Изпълнителния съвет за необходим с оглед недопускане на съществени неточности при изготвянето на финансовия отчет, независимо дали умишлено или поради грешка.

При изготвянето на финансовия отчет Изпълнителният съвет отговаря за оценката на способността на ЕЦБ да продължи да функционира като действащо предприятие, оповестявайки, както е целесъобразно, въпросите, свързани със статута на действащо предприятие, и използвайки принципа на действащото предприятие като основа за счетоводството.

Лицата, натоварени с общо управление, имат задължението да упражняват надзор над процеса на финансовото отчитане на ЕЦБ.

Задължения на одиторите при одита на финансовия отчет

Нашата цел е да се убедим с разумна степен на сигурност, че като цяло финансовият отчет не съдържа съществени неточности, независимо дали умишлени или поради грешка, и да представим одиторски доклад, включващ нашето становище. „Разумна степен на сигурност“ представлява висока степен на сигурност, но не и гаранция, че проведеният в съответствие с МОС одит непременно ще открие съществени неточности, ако такива съществуват. Неточности могат да се получат умишлено или поради грешка и се считат за съществени, ако може разумно да се очаква, че поотделно или в своята съвкупност биха повлияли върху икономически решения на ползвателите, взети въз основа на финансовия отчет.

Като част от одита, в съответствие с МОС, в цялото планиране и извършване на одита ние прилагаме професионална преценка и поддържаме професионално скептичен подход. Освен това:

• Идентифицираме и подлагаме на оценка рисковете от съществени неточности във финансовия отчет, независимо дали умишлени или поради грешка; определяме и прилагаме процедури за одит, отговарящи на тези рискове, и събираме одитни доказателства, които са достатъчни и подходящи за основа на нашето становище. Рискът да не открием умишлена съществена неточност е по-висок, отколкото за съществена неточност в резултат от грешка, той като умишлената неточност може да е свързана с тайно споразумение, подправяне, умишлен пропуск, невярно представяне или незачитане на вътрешния контрол.
• Запознаваме се с вътрешния контрол, свързан с одита, с цел да разработим процедури за одит, които са подходящи за условията, но не и с цел да изразим становище относно ефикасността на вътрешния контрол на ЕЦБ.
• Оценяваме доколко са подходящи прилаганите счетоводни политики и доколко са разумни приблизителните счетоводни оценки и свързаните с тях оповестявания от страна на ръководните органи.
• Представяме заключение доколко е подходящо прилагането от страна на ръководството на счетоводния принцип на действащото предприятие, както и, въз основа на получените одитни доказателства, дали е налице съществена несигурност във връзка със събития или обстоятелства, които биха могли да поставят под значително съмнение способността на ЕЦБ да продължи дейността си като действащо предприятие. Ако заключим, че е налице съществена несигурност, сме задължени в одиторския си доклад да привлечем вниманието към свързаните с това оповестявания във финансовите отчети, или, ако тези оповестявания са незадоволителни, да изменим становището си. Заключенията ни се основават на одитни доказателства, получени до датата на одиторския доклад.
• Извършваме оценка на цялостното представяне, структурата и съдържанието на финансовия отчет, включително оповестяванията, и на това доколко финансовият отчет отразява трансакциите и събитията по начин, който осигурява достоверно представяне.

Наше задължение е да разговаряме с лицата, натоварени с общо управление, относно, наред с останалото, планирания обхват и време на изпълнение на одита и съществените констатации от него, включително съществени недостатъци във вътрешния контрол, които идентифицираме по време на одита

Франкфурт на Майн, 10 февруари 2021 г.

Baker Tilly GmbH & Co. KG
Wirtschaftsprüfungsgesellschaft

(Düsseldorf)

4 Бележка за разпределянето на печалби/загуби

Тази бележка не е част от финансовия отчет на ЕЦБ за 2020 г.

В съответствие с член 33 от Устава на ЕСЦБ нетната печалба на ЕЦБ се прехвърля в следната последователност:

1. размер, определен от Управителния съвет, който не може да превишава 20% от нетната печалба, се прехвърля в общ резервен фонд, чиято горна граница е равна на 100% от капитала; и
2. останалата нетна печалба се разпределя между притежателите на дялове в ЕЦБ, пропорционално на размера на внесените от тях дялове.^[55]

В случай на претърпяна от ЕЦБ загуба недостигът може да се компенсира от общия ѝ резервен фонд и при необходимост, с решение на Управителния съвет, от паричния доход за съответната финансова година пропорционално и до размера на сумата, разпределяна между НЦБ в съответствие с член 32.5 от Устава на ЕСЦБ.^[56]

Нетната печалба на ЕЦБ за 2020 г. възлиза на 1643 млн. евро. Съгласно решение на Управителния съвет на 29 януари 2021 г. се извърши междинно разпределение на печалбата на стойност 1260 млн. евро между НЦБ от еврозоната. Освен това Управителният съвет взе решение да разпредели между НЦБ от еврозоната оставащата печалба в размер на 383 млн. евро.