ЕЦБ докладва за постигнатия напредък към приемането на еврото в държави от ЕС

• Докладът, който се публикува на всеки две години, подлага на оценка напредъка на държавите членки на ЕС, които не са въвели еврото.
• Като се има предвид солидното състояние на икономическата активност преди пандемията, повечето държави са отбелязали напредък в преодоляването на бюджетните дисбаланси.
• Ангажименти, които България и Хърватия са поели в политиките си, представляват значителни стъпки към членство във ВМ ІІ в близко бъдеще.

Нееднозначен е напредъкът, отбелязан от държавите от ЕС извън еврозоната в икономическото сближаване с нея от 2018 г. насам. Заключението в Доклада на Европейската централна банка (ЕЦБ) за конвергенцията от юни 2020 г. е, че са предприети важни стъпки за преодоляване на бюджетните дисбаланси. В доклада, който се публикува на всеки две години, се подлага на оценка напредъкът към приемането на еврото от сегашните седем държави членки на ЕС, в които то още не е въведено.

България и Хърватия поеха редица ангажименти в сфери на политиката, които са от особено значение за безпроблемното участие във ВМ ІІ. Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ в доклада, пълна оценка на въздействието на пандемията от коронавирус (COVID-19) върху процеса на конвергенция ще бъде възможна едва в следващия доклад през 2022 г.

По критерия за ценова стабилност съответствието в разглежданите държави се е влошило в сравнение със състоянието, отразено в предишния Доклад за конвергенцията. България, Полша, Румъния, Чешката република и Унгария отчетоха темп на инфлация доста над референтната стойност от 1,8%, докато в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – много по-нисък. През следващите години се очаква инфлацията да се понижава в повечето от разглежданите държави. През 2020 г. се очаква дефлационният натиск да бъде обусловен от рязкото поевтиняване на петрола.

През 2019 г. всички освен една от разглежданите държави отчетоха бюджетно салдо на сектор „Държавно управление“ в рамките на референтната стойност от 3%. През април 2020 г. бе открита процедура по прекомерен дефицит за Румъния. Макар че в Хърватия и Унгария съотношението на дълга надхвърляше прага от 60% от БВП, до края на 2019 г. то следваше тенденция на намаляване. Очаква се съотношенията и на дефицита, и на дълга да се повишат във всички седем държави в резултат както от отчетливото забавяне на икономическата активност, така и от фискалните мерки, предприети в отговор на пандемията.

Макар че понастоящем никоя от разглежданите държави не участва във ВМ ІІ, България и Хърватия подадоха официално заявления за включване в механизма съответно през 2018 г. и 2019 г. Двете държави предприеха значителни стъпки що се отнася до поемането на ангажименти за политиките, насочени към присъединяване към механизма в близко бъдеще. През референтния период на изследването на конвергенцията българският лев остана фиксиран към еврото по курс 1,95583 лева за 1 евро в условията на паричен съвет. Хърватската куна се търгуваше по контролирано плаващ обменен курс спрямо еврото, който се отличаваше с ниска колебливост. Повечето други валути на разглежданите държави се търгуваха в режим на гъвкав обменен курс и при повечето се наблюдаваха силни колебания на курса, особено в условията на напрежение на финансовите пазари през март 2020 г.

Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, само една от седемте разглеждани държави – Румъния – отчете дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 2,9%. Най-ниските дългосрочни лихвени проценти бяха отчетени в България и Швеция.

Друг важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все така е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария.

В никоя от разглежданите държави правната рамка все още не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Естер Милтени-Торстенсон, тел.  +49 69 1344 8034.

Забележки

• В Доклада на ЕЦБ за конвергенцията се представя преглед на икономическата и правната конвергенция на държавите членки на ЕС извън еврозоната на всеки две години или по искане на дадена държава. В него се оценява степента на устойчива икономическа конвергенция с еврозоната, дали националното законодателство е съвместимо с правната рамка на ЕС и дали нормативните изисквания са изпълнени за съответните национални централни банки. Като се има предвид, че Дания има клауза за право на отказ, тя не се включва в оценката, освен по нейно искане.
• Крайната дата за статистическите данни, включени в този Доклад за конвергенцията, е 7 май 2020 г. Референтният период за критериите ценова стабилност и дългосрочни лихвени проценти е от април 2019 г. до март 2020 г. За валутните курсове референтният период е от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. Историческите данни за бюджетната позиция обхващат периода до 2019 г. Прогнозите се основават на Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. и на последните конвергентни програми на съответните държави, както и на друга информация, релевантна за перспективно ориентиран анализ на устойчивостта на конвергенцията.
• От ноември 2014 г. всяка държава, която се присъединява към еврозоната, се включва и в единния надзорен механизъм (ЕНМ) и в останалите елементи на банковия съюз. Банковата система на съответната държава се подлага на цялостна оценка, извършвана от ЕЦБ. България и Хърватия подадоха заявления за тясно сътрудничество с ЕЦБ и банковите им системи бяха подложени на цялостна оценка, която за България приключи на 26 юли 2019 г.а за Хърватия – на 5 юни 2020 г.