ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 5 юни 2025 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

В момента инфлацията е на равнище около 2% – нашата средносрочна цел. Според новите базови прогнози на експертите на Евросистемата се очаква общата инфлация да бъде средно 2,0% през 2025 г., 1,6% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. Низходящата ревизия спрямо мартенските прогнози – с 0,3 процентни пункта за 2025 г. и 2026 г. – отразява главно по-ниски допускания за енергийните цени и по-висок обменен курс на еврото. Експертите предвиждат инфлацията без компонентите енергоносители и храни да бъде на средно равнище от 2,4% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. и 2027 г., в общи линии без промени спрямо прогнозите от март.

Прогнозата на експертите е прирастът на реалния БВП да бъде средно 0,9% през 2025 г., 1,1% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. Неревизираната прогноза за растежа за 2025 г. отразява по-силно от очакваното първо тримесечие в съчетание с по-слаба перспектива до края на годината. Макар да се очаква несигурността, свързана с търговските политики, да възпира бизнес инвестициите и износа, особено в краткосрочен план, нарастващите държавни инвестиции в отбрана и инфраструктура все повече ще подпомагат растежа в средносрочен план. По-високите реални доходи и стабилният пазар на труда ще дадат възможност на домакинствата да увеличат разходите си. Наред с по-благоприятните условия за финансиране това би трябвало да направи икономиката по-устойчива срещу сътресения в глобален план.

В условията на висока несигурност експертите подложиха на оценка и някои от механизмите, по които различни търговски политики биха могли да се отразят върху растежа и инфлацията при някои алтернативни илюстративни сценарии. Тези сценарии ще бъдат публикувани в експертните прогнози на уебсайта ни. Според този сценариен анализ по-нататъшно ескалиране на напрежението в търговията през следващите месеци би довело до стойности на растежа и инфлацията под базовата прогноза. Обратното, ако напрежението в търговията бъде преодоляно и изходът е благоприятен, растежът и – в по-малка степен – инфлацията биха надхвърлили величините от базовата прогноза.

Повечето показатели за базисната инфлация сочат, че инфлацията ще се стабилизира трайно около средносрочното целево равнище от 2%. Растежът на заплатите все още е силен, но продължава да се забавя, а печалбите донякъде смекчават въздействието му върху инфлацията. Отслабнали са опасенията, че засилената несигурност и колебанията в реакцията на пазарите спрямо напрежението в търговията през април биха довели до затягане на условията за финансиране.

Решени сме да осигурим устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, особено в сегашните условия на изключителна несигурност. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията с оглед на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Според предварителната оценка на Евростат през първото тримесечие на 2025 г. икономиката е отбелязала растеж от 0,3%. Предварителната оценка показва също, че безработицата, която през април беше 6,2%, е на най-ниското си ниво от въвеждането на еврото насам, а през първото тримесечие на годината заетостта е нараснала с 0,3%.

В съответствие с прогнозите на експертите данните от проучвания като цяло сочат малко по-слаба краткосрочна перспектива. Макар че промишленото производство се е засилило, отчасти защото търговски сделки са изтеглени напред в очакване на по-високи мита, по-скоро вътрешно ориентираният сектор на услугите отчита забавяне. Очаква се по-високите мита и по-високият обменен курс на еврото да затруднят износа за предприятията. Смята се, че високата степен на несигурност ще възпира инвестициите.

Същевременно редица фактори допринасят за устойчивостта на икономиката и би трябвало да подкрепят растежа в средносрочен план. Силен пазар на труда, нарастващи реални доходи, солидни баланси в частния сектор и облекчени условия за финансиране, отчасти вследствие на предходни понижения на лихвените ни проценти, би трябвало съвместно да допринесат за това потребителите и предприятията да преодолеят последиците от нестабилните глобални условия. Обявените неотдавна мерки за засилване на инвестициите в отбрана и инфраструктура би трябвало също да стимулират растежа.

При сегашните геополитически условия е още по-неотложно фискалните и структурните политики да направят икономиката на еврозоната по-високопроизводителна, конкурентна и устойчива. „Компас за конкурентоспособността“ на Европейската комисия съдържа конкретен план за действие и нейните предложения следва да бъдат бързо приети, включително онези, които се отнасят до опростяването. Това включва завършване на съюза в областта на спестяванията и инвестициите съгласно ясен и амбициозен график. Важно е също да се създаде бързо правната рамка, подготвяща условията за потенциалното въвеждане на цифрово евро. Правителствата би трябвало да осигурят устойчиви публични финанси в съответствие с рамката на ЕС за икономическо управление, давайки приоритет на важните структурни реформи за засилване на растежа и на стратегическите инвестиции.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат годишният темп на инфлация е спаднал до 1,9% през май спрямо 2,2% през април. Инфлацията на енергийните цени остава на равнище от ‑3,6%. Инфлацията на цените на храните е нараснала до 3,3% спрямо 3,0% през предходния месец. Инфлацията на стоките е останала непроменена – 0,6%, а тази на услугите е намаляла до 3,2% спрямо 4,0% през април. През април инфлацията на услугите се е увеличила главно защото около великденските празници цените на туристическите услуги са нараснали повече от очакваното.

Повечето показатели за базисната инфлация сочат, че инфлацията ще се стабилизира трайно около средносрочното целево равнище от 2%. Разходите за труд постепенно се забавят, както показват постъпващите данни за договорените заплати и наличните данни по държави за компенсацията на наето лице. Инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите сочи по-нататъшно отслабване на прираста на договорените заплати през 2025 г., а експертните прогнози предвиждат прирастът на заплатите да намалее до под 3% през 2026 г. и 2027 г. Макар че по-ниските енергийни цени и по-високият обменен курс на еврото оказват натиск за понижаване на инфлацията в краткосрочен план, очаква се тя да се върне на целевото ниво през 2027 г.

Краткосрочните инфлационни очаквания на потребителите се повишиха леко през април, вероятно в отражение на новините за напрежение в търговията. Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания обаче все така са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целевото ниво.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. По-нататъшна ескалация на напрежението в световната търговия и свързаната с това несигурност биха могли да понижат растежа на еврозоната, възпирайки износа и потискайки инвестициите и потреблението. Влошаване на нагласите на финансовите пазари би могло да доведе до затягане на условията за финансиране и по-голямо нежелание за поемане на риск и да отслаби склонността на предприятията и домакинствата за инвестиции и потребление. Геополитическото напрежение, като например неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток, остава значителен източник на несигурност. Обратното, ако напрежението в търговията и геополитическото напрежение бъдат преодолени бързо, това би могло да подобри нагласите и да стимулира икономическата активност. По-нататъшно увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура и реформи, повишаващи производителността, също биха допринесли за растежа.

Перспективата за инфлацията в еврозоната е по-несигурна от обичайното вследствие на нестабилната търговска политика в световен план. Възможно е спад на енергийните цени и поскъпване на еврото да окажат допълнително низходящо въздействие върху инфлацията. Такава тенденция би могла да бъде засилена, ако по-високите митнически тарифи доведат до по-слабо търсене на износ от еврозоната и до пренасочване към еврозоната на износ от държави със свръхкапацитет. Възможно е напрежението в търговията да доведе до повече волатилност и нежелание за поемане на риск на финансовите пазари, а това би потиснало вътрешното търсене и съответно също би понижило инфлацията. Обратното, фрагментиране на световните вериги на доставка би могло да повиши инфлацията, тласкайки нагоре цените на вноса и засилвайки ограниченията на капацитета във вътрешната икономика. Засилване на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да доведе до покачване на инфлацията в средносрочен план. Възможно е екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните.

Финансови и парични условия

От последното ни заседание насам безрисковите лихвени проценти са останали като цяло непроменени. Цените на акциите са се повишили, а спредът на корпоративните облигации се е свил вследствие на по-положителни новини относно търговските политики и подобрение на нагласите по отношение на риска в световен план.

Предишните понижения на лихвените ни проценти продължават да допринасят за поевтиняване на заемите за предприятията. Средният лихвен процент по новите кредити за тях намаля до 3,8% през април спрямо 3,9% през март. Разходите за емитиране на пазарен дълг остават непроменени – 3,7%. Банковото кредитиране за предприятията продължава постепенно да се засилва, отбелязвайки годишен прираст от 2,6% през април спрямо 2,4% през март, докато емитирането на корпоративни облигации беше вяло. През април средният лихвен процент по нови ипотечни кредити остана на ниво от 3,3%, а прирастът на ипотечното кредитиране нарасна до 1,9%.

В съответствие с нашата стратегия на паричната политика Управителният съвет подложи на задълбочена оценка връзките между паричната политика и финансовата стабилност. Макар че банките в еврозоната остават устойчиви, рисковете за финансовата стабилност в по-широк план са все така повишени, особено поради крайно несигурните и променливи търговски политики в световен план. Макропруденциалната политика остава първата защитна линия срещу натрупването на финансови уязвимости. Тя засилва устойчивостта и запазва макропруденциалното пространство.

Заключение

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Решени сме да осигурим устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, особено в сегашните условия на изключителна несигурност. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията с оглед на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.