ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 10 септември 2020 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и изпълнителният заместник-председател на Комисията г-н Домбровскис.

Постъпващите данни след последното ни заседание по паричната политика през юли показват силно възстановяване на икономическата активност, като цяло в съответствие с предишните очаквания, макар че равнището ѝ остава доста по-ниско, отколкото преди пандемията от коронавирус (COVID-19). Макар че активността в промишленото производство продължи да се подобрява, в сектора на услугите инерцията отбелязва в последно време известно забавяне. Силата на възстановяването все така е свързана със значителна несигурност, тъй като продължава да зависи в голяма степен от бъдещото развитие на пандемията и от успеха на политиките за нейното ограничаване. Вътрешното търсене в еврозоната отбеляза съществено възстановяване спрямо предходните ниски равнища, макар че повишената несигурност, свързана с перспективите за икономиката, продължава да възпира разходите за потребление и бизнес инвестициите. Общата инфлация е забавяна от ниските цени на енергоносителите и слабия ценови натиск в условия на вяло търсене и значителен неизползван капацитет на пазара на труда.

При тези условия продължава необходимостта от изобилни стимули от страна на паричната политика в подкрепа на икономическото възстановяване и за запазването на ценова стабилност в средносрочен план. Ето защо решихме да препотвърдим нерестриктивната позиция на нашата парична политика.

Ще запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в динамиката на базисната инфлация.

Ще продължим покупките по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто общ размер е 1350 млрд. евро. Тези покупки допринасят за разхлабване на цялостната позиция на паричната политика и по този начин способстват за компенсиране на низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията. Покупките ще продължат да се провеждат гъвкаво с течение на времето, обхващайки множество класове активи и държави. Това ни дава възможност да противодействаме ефективно на рисковете за гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ще извършваме нетни покупки на активи по PEPP най-малко до края на юни 2021 г. и във всеки случай докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. Ще реинвестираме погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2022 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Нетните покупки по нашата програма за закупуване на активи ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро наред с покупките по допълнителния временен пакет в размер на 120 млрд. евро до края на годината. Все така очакваме месечните нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме. Възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значително парично стимулиране.

Ще продължим също така да предоставяме значително количество ликвидност посредством операциите си по рефинансиране. По-специално, в последната операция от третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) бе отбелязано много голямо търсене на средства и това подпомага кредитирането на предприятията и домакинствата.

Мерките по паричната политика, които предприехме от началото на март насам, осигуряват особено важна подкрепа за възстановяването на икономиката в еврозоната и запазване на ценовата стабилност в средносрочен план. По-специално, те подобряват ликвидността и условията за финансиране в икономиката, допринасят за поддържането на притока от кредити за домакинствата и предприятията и способстват за запазването на благоприятни условия за финансиране за всички сектори и държави. Същевременно при сегашните условия на повишена несигурност Управителният съвет ще оценява внимателно постъпващата информация, включително динамиката на обменния курс, с оглед на последиците за средносрочната перспектива за инфлацията. Той остава в готовност да приспособи всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище, в съответствие със стремежа си към симетрия.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП на еврозоната спадна с 11,8% на тримесечна база през второто тримесечие на 2020 г. Постъпващите данни и резултати от конюнктурни анкети сочат по-нататъшно възстановяване на икономиката на еврозоната и силен подем в растежа на БВП през третото тримесечие. Успоредно със значителния подем в промишленото производство и услугите са налице признаци за осезаемо възстановяване на потреблението. В последно време инерцията в сектора на услугите отбелязва забавяне в сравнение със сектора на промишленото производство. Това показват и резултатите от конюнктурни анкети за август. Ускоряването на разпространението на коронавирусната инфекция през летните месеци има неблагоприятно отражение върху краткосрочната перспектива. За в бъдеще по-нататъшното устойчиво възстановяване все така ще зависи в голяма степен от развитието на пандемията и от успеха на мерките за нейното ограничаване. Макар че несигурността, свързана с развитието на пандемията, вероятно ще отслаби възстановяването на пазара на труда, потреблението и инвестициите, икономиката на еврозоната би трябвало да бъде подпомогната от благоприятните условия за финансиране, от експанзионистичната фискална ориентация и от засилването на икономическата активност и търсенето в световен мащаб.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември 2020 г. Те предвиждат годишен прираст на реалния БВП от -8,0% през 2020 г., 5,0% през 2021 г. и 3,2% през 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2020 г. перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани нагоре за 2020 г. и са в общи линии без промяна за 2021 г. и 2022 г.

Като се има предвид изключителната несигурност, свързана понастоящем с перспективите, прогнозите включват два алтернативни сценария, които ще публикуваме на нашия уебсайт след пресконференцията. Като цяло балансът на рисковете, свързани с перспективата за растежа в еврозоната, все така се смята за клонящ надолу. Тази оценка до голяма степен отразява все още неясните икономически и финансови последици от пандемията.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната е намаляла до -0,2% през август спрямо 0,4% през юли. Въз основа на текущите и фючърсните цени на петрола и като се вземе предвид временното намаление на ДДС в Германия, общата инфлация вероятно ще остане отрицателна през следващите месеци, преди да достигне отново положителни стойности в началото на 2021 г. Освен това в краткосрочен план ценовият натиск ще остане слаб поради вялото търсене, по-слабия натиск за повишаване на заплатите и повишаването на обменния курс на еврото, въпреки известен възходящ ценови натиск, свързан с ограничения в предлагането. В средносрочен план натиск за повишаване на инфлацията ще окаже възстановяването на търсенето, подпомогнато от нерестриктивните парични и фискални политики. Пазарните показатели на по-дългосрочните инфлационни очаквания се завърнаха към равнищата си от преди пандемията, но все още са много слаби, а измерителите, основаващи се на проучвания, остават на ниско ниво.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември 2020 г., които предвиждат годишна инфлация от 0,3% през 2020 г., 1,0% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от юни 2020 г. перспективите за инфлацията са непроменени за 2020 г., ревизирани нагоре за 2021 г. и непроменени за 2022 г. Зад непроменената прогноза за инфлацията за 2022 г. се крие възходяща ревизия на инфлацията без компонентите енергоносители и храни. Това отчасти отразява положителното въздействие на мерките по паричната и фискалната политика, до голяма степен неутрализирано от ревизирания тренд на енергийните цени.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) продължи да се засилва, достигайки 10,2% през юли 2020 г. след 9,2% през юни. Силният прираст на парите отразява вътрешното иницииране на кредити и продължаващите покупки на активи от Евросистемата, както и съображения за предпазливост, които обуславят засилено предпочитание към ликвидност в сектора на държателите на парични средства. При тези условия тесният паричен агрегат М1, който обхваща най-ликвидните форми на пари, продължава да допринася най-много за прираста на широките пари.

Динамиката на кредитите за частния сектор продължи да се обуславя от въздействието от коронавируса върху икономическата активност. След силно нарастване през първите месеци на пандемията годишният темп на прираст на кредити за нефинансови предприятия остана като цяло стабилен през юли, на равнище от 7,0% след 7,1% през юни. Високият темп на растеж на корпоративните кредити продължава да отразява повишената нужда на фирмите от ликвидност, за да могат те да финансират текущите си разходи и оборотния си капитал и да продължат да изграждат ликвидни буфери, макар че възстановяването на икономическата активност доведе до известно възобновяване на приходите им. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата също остана стабилен – 3,0% през юли, без промяна от април 2020 г. насам. Нарастването на кредитите за частния сектор все така е благоприятствано от безпрецедентно ниските лихвени проценти по банковите кредити.

Като цяло, нашите мерки по политиката съвместно с мерките, приети от националните правителства и европейските институции, ще продължат да подкрепят достъпа до финансиране, включително на най-засегнатите от последиците от пандемията.

В обобщение, съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до фискалната политика, продължава да е от решаващо значение наличието на амбициозна и координирана фискална позиция, като се има предвид резкият спад в икономиката на еврозоната. Фискалните мерки в отговор на извънредната ситуация, причинена от пандемията, трябва да бъдат максимално целенасочени и временни по своя характер. В този контекст трите предпазни мрежи за работници, фирми и държави на обща стойност 540 млрд. евро, одобрени от Европейския съвет, осигуряват важна подкрепа на финансирането. Управителният съвет приветства пакета „ЕС от ново поколение“ в размер на 750 млрд. евро, който притежава потенциал да подпомогне значително регионите и секторите, пострадали най-много от пандемията, да укрепи единния пазар и да изгради трайно и успешно възстановяване.

За да осъществи пълния си потенциал, пакетът трябва да има здрава опора в солидни структурни политики, разработени и приложени на национално равнище. Добрите структурни политики могат да допринесат за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване от кризата, подкрепяйки по този начин ефикасността на паричната политика в еврозоната. Целенасочените структурни политики са особено важни за вливането на нова енергия в икономиките ни, с акцент върху засилване на инвестициите в приоритетни области като например прехода към зелена и цифровизирана икономика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.