Изявление на ЕЦБ относно стратегията на паричната политика

1. От предишния преглед на стратегията през 2003 г. насам икономиката на еврозоната и световната икономика претърпяват дълбоки структурни промени. Отслабващият тренд на растежа, който се свързва с по-бавното нарастване на производителността и с демографски фактори, и последиците от световната финансова криза доведоха до спад на равновесните реални лихвени проценти. Това сви диапазона, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите централни банки могат да постигат целта си, разчитайки изключително на промени в основните лихвени проценти. Наред с това глобализацията, цифровизацията, заплахите за екологичната устойчивост и промените във финансовата система пораждат предизвикателства пред провеждането на паричната политика.
2. Стратегията на паричната политика на ЕЦБ е ръководена и обвързана от нейния мандат, определен в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Първостепенната цел на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната. Без да се засяга целта за ценова стабилност, Евросистемата подкрепя общите икономически политики на ЕС, за да допринесе за постигането на целите на Съюза, както са посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз. Сред тях са балансиран икономически растеж, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване на качеството на околната среда. Освен това Евросистемата допринася за гладкото провеждане на следваните от компетентните власти политики, свързани с пруденциалния надзор на кредитните институции и стабилността на финансовата система.
3. Управителният съвет потвърждава, че хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) остава уместният измерител на цените, когато се оценява постигането на целта за ценова стабилност. Той обаче отчита, че включването в ХИПЦ на разходите за жилища, обитавани от техните собственици, би представило по-добре темпа на инфлация, релевантен за домакинствата. Съзнавайки, че пълноценното включване на тези разходи в ХИПЦ представлява многогодишен проект, в оценките си на паричната политика Управителният съвет междувременно ще взема предвид измерители на инфлацията, които включват първоначална оценка на цената на жилищата, обитавани от техните собственици, като част от по-широк набор от допълнителни показатели за инфлацията.
4. Инфлационен буфер над нула процента дава на паричната политика пространство за понижаване на лихвените проценти при неблагоприятно стечение на обстоятелствата, както и предпазен марж срещу риска от дефлация посредством положителното си въздействие върху тренда на номиналните лихвени проценти. Натрупаният от 2003 г. насам опит потвърждава макроикономическото значение на това да се поддържа инфлационен буфер. По-специално, ако продължи дълго изявеният тренд на спад на равновесния реален лихвен процент, това означава, че ефективната долна граница на номиналните лихвени проценти все по-често ще съставлява ограничение за провеждането на паричната политика. Инфлационен буфер е необходим и за да се улеснят макроикономическите корекции между държавите от еврозоната, заради ригидността на номиналните работни заплати в низходяща посока и заради отклонения при измерването.
5. Управителния съвет счита, че за поддържането на ценова стабилност е най-добре да се определи инфлационна цел от 2% в средносрочен план. Стремежът му към тази цел е симетричен. Симетричност означава, че Управителният съвет смята отрицателните и положителните отклонения от тази цел за еднакво нежелани. Инфлационната цел от 2% осигурява ясна котва на инфлационните очаквания, а това е от решаващо значение за поддържането на ценова стабилност.
6. За да поддържа симетрията на инфлационната си цел, Управителният съвет отчита колко е важно да се вземат предвид следствията от ефективната долна граница. По-специално, когато икономиката се доближава до тази граница, това изисква особено решителни или упорити мерки от страна на паричната политика, за да се избегне трайно отрицателно отклонение от инфлационната цел. Това може да включва преходен период, в който инфлацията да бъде малко по-висока от целевата.
7. Управителният съвет потвърждава средносрочната ориентация на своята стратегия на паричната политика. Това оставя възможност за неизбежните краткосрочни отклонения на инфлацията от целта, както и за забавяне и несигурност в предаването на паричната политика към икономиката и към инфлацията. Гъвкавостта на средносрочната ориентация отчита факта, че подходящата реакция на паричната политика при отклонение на инфлацията от целта зависи от конкретните обстоятелства, както и от причината, мащаба и продължителността на отклонението. Освен това Управителният съвет има възможност да вземе предвид в паричната си политика и други съображения, засягащи стремежа към ценова стабилност.
8. ЕЦБ се ангажира да определя паричната си политика по такъв начин, че да осигури стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. Основните лихвени проценти на ЕЦБ са главният инструмент на паричната политика. Предвид тяхната ефективна долна граница Управителният съвет ще прилага по-специално и ориентир за паричната политика, покупки на активи и операции по дългосрочно рефинансиране, както е целесъобразно. Той ще продължи да реагира гъвкаво на нововъзникващите предизвикателства и ще разглежда според необходимостта нови инструменти на политиката в стремежа си да постигне целта за ценова стабилност.
9. Решенията на Управителния съвет за паричната политика, включително оценката на тяхната пропорционалност и потенциалните странични ефекти, се основават на интегрирана оценка на всички релевантни фактори. Тази оценка се опира на два взаимозависими анализа – икономически анализ и паричен и финансов анализ. В тази рамка икономическият анализ е съсредоточен върху реалните и номиналните тенденции в икономиката, а паричният и финансов анализ е насочен към паричните и финансовите показатели с акцент върху функционирането на трансмисионния механизъм на паричната политика и евентуалните рискове за ценовата стабилност в средносрочен план в резултат от финансови дисбаланси и парични фактори. Всепроникващата роля на макрофинансовите взаимовръзки в икономическата, паричната и финансовата динамика изискват пълно съобразяване с взаимозависимостите между двата анализа. Тази рамка отразява промените в икономическия и паричния анализ на ЕЦБ от 2003 г. насам, важността на това да се наблюдава трансмисионният механизъм, когато се калибрират инструментите на паричната политика, и ясното осъзнаване на факта, че финансовата стабилност е предпоставка за ценовата стабилност.
10. Изменението на климата има огромни последици за ценовата стабилност поради въздействието си върху структурата и върху цикличната динамика на икономиката и на финансовата система. Борбата с изменението на климата е задача, която стои пред целия свят, и приоритет в политиката на ЕС. В рамките на мандата си Управителният съвет е решен да осигури пълното отчитане от Евросистемата на следствията от изменението на климата и прехода към нисковъглеродна икономика за паричната политика и централнобанковото дело, в съответствие с целите на ЕС по отношение на климата. Ето защо той се ангажира с амбициозен план за действие във връзка с климата. Наред със задълбоченото включване на климатичните фактори в оценките по паричната политика Управителният съвет ще приспособи параметрите на своята оперативна рамка на паричната политика що се отнася до оповестяванията, оценката на рисковете, покупките от корпоративния сектор и рамката за обезпечения.
11. Оповестяването на решенията по паричната политика посредством Изявлението за паричната политика, пресконференцията, Икономическия бюлетин и съобщенията за паричната политика ще бъде променено така, че да отразява преработената стратегия. Тези комуникационни средства ще бъдат допълнени от степенувани по сложност и визуално представени варианти на информационни материали за паричната политика, насочени към широката общественост. Това е от особено значение, за да се осигури разбиране на действията на ЕЦБ от гражданите и доверие в тях. Опирайки се на успешния опит с форумите в хода на прегледа на стратегията, Управителният съвет възнамерява да превърне този вид събития в структурна черта на комуникацията на Евросистемата с обществеността.
12. Той възнамерява да подлага периодично на оценка целесъобразността на своята стратегия на паричната политика, като следващата оценка се очаква да се проведе през 2025 г.